Сергей Лавров обвини Запада в „правна агресия“ срещу Русия

„Правната агресия“ срещу Русия има дълга история. По-рано с нея редовно се занимаваше (още преди всички украински събития) Европейският съд по правата на човека. Но от 2014 година тази агресия придоби системен характер.

Започна се с това, че в опит да делегитимира историческия избор на народите на Крим, Донбас, Новорусия, който беше направен в пълно съответствие с нормите на международното право, с принципа за самоопределение на народите, киевският режим ни обвини, че уж сме финансирали тероризма в Донбас и сме извършвали расова дискриминация срещу кримските татари и украинците в Крим.

Две са обвиненията – „тероризъм“ и „расова дискриминация“. Това дело се разглеждаше в Международния съд на ООН от 2017 година. Разглеждаше се в продължение на осем години и включва десетки хиляди страници материали.

Интересите на Украйна бяха представлявани от добре платени американски и европейски адвокати. Но въпреки всички тези усилия искът напълно се провали, както по обвинение в тероризъм, така и по отношение на дискриминацията.

През януари 2024 година Международният съд на ООН излезе с окончателно решение.

Беше признато, че Русия не е финансирала тероризма. Донецката и Луганската народни републики не са терористични организации. В Крим няма дискриминация на кримските татари и украинците. Забраната на екстремистката организация „Меджлис“ е била правомерна.

Това решение означава много важно нещо. Най-малкото, то обезсмисля всички многобройни резолюции и доклади на международните органи, които повтарят тезите за дискриминация в Крим.

***

Провали се и вторият украински иск срещу Русия, който беше подаден през февруари 2022 година, когато Киев ни обвини, че защитавайки народа на Донбас от геноцид, Русия е злоупотребила с Конвенцията за геноцид. Това е нонсенс, пълен абсурд. И въпреки това искът беше подкрепен от 32 западни страни, основно членки на Европейския съюз и НАТО. <…>

Две години по-късно, през февруари 2024 година, съдът излезе с решение: действията на Русия не са нарушили Конвенцията за геноцид. Точка. И всички обвинения срещу Русия са свалени.

Но за разглеждане от съда остана един въпрос: извършвала ли е самата Украйна геноцид в Донбас? Той все още се разглежда от съда и по искане на този орган ние предоставихме съответните доказателства. През декември 2025 година съдът прие нашите доказателства и нашите искания за разглеждане в пълен обем и очакваме скорошна присъда. Но след като всичко това се случи, половината от западните страни, които се бяха записали като трети страни, се оттеглиха от производството, осъзнавайки безперспективността и срама на цялата тази ситуация.

***

През 2016 година Украйна инициира арбитражно производство по Конвенцията на ООН по морско право. Беше ни представен дълъг списък с обвинения по двайсетина членове. Формално се говореше за уж нарушените права на Украйна в Черно море, Азовско море и Керченския проток. И причината за всичко това бе опитът на Киев да оспори суверенитета на Русия над Крим, в съответствие със свободната воля на жителите на този полуостров.

Но на 15 юни 2026 година в окончателното си решение арбитражът, към който се обърна Украйна, подкрепи позицията на Русия.

***

Съществува и друг механизъм на „правна агресия“ срещу Русия, срещу нашите физически и юридически лица, това са едностранните принудителни мерки. В същото време се използват и вторични санкции, които „удрят“ по страни, които нямат никакво отношение към украинските дела.

Изказване и отговори на въпроси на Министъра на външните работи на Руската Федерация С.В.Лавров на посланическата „кръгла маса“ на тема „Украинската криза. Правната агресия на Запада“