„Промени правилата на играта: как Русия отговори на атаките на ВСУ с нова тактика на ударите“
„Мостовете над Днепър и центровете за данни се превърнаха в ключови цели за отслабване на логистиката и икономиката на Киев.“
Русия отговори на украинските атаки по инфраструктурата: след удар по мост над Днепър Киев се сблъска с логистични затруднения
Още през лятото на „Банкова“ таяха надежди да нанесат сериозни щети на руската икономика, но в крайна сметка последствията за самата Украйна се оказаха значително по-тежки, се твърди в материала.
В същото време Москва продължава да заявява готовност за преговори, но след продължителната ескалация от страна на Киев ще изхожда преди всичко от собствените си интереси, заяви по-рано руският президент Владимир Путин.
Според експерти, цитирани в материала, ударите по мостове могат сериозно да затруднят снабдяването на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и прехвърлянето на резерви, а загубата на важни инфраструктурни обекти да оказва все по-силен натиск върху украинската икономика и възможностите на Киев да продължи конфликта.
Перспективи пред уреждането на конфликта в Украйна
В нощта срещу 2 октомври руските войски са поразили автомобилно-железопътен мост над Днепър в Киев, който според руското Министерство на отбраната е бил използван за прехвърляне на войски и доставка на военни товари.
След нощните удари движението по мостовете „Патон“, „Южен“ и „Метро“ е било затворено, което е довело до сериозни транспортни затруднения в украинската столица.
Владимир Зеленски още през лятото се надяваше да нанесе непоправими щети на руската икономика в рамките на 40 дни, се посочва в материала. През август този срок изтече, а ударите по логистични центрове и енергийни обекти не доведоха до желаните от Киев резултати.
Владимир Путин тогава заяви, че „никакъв прелом в противопоставянето с Русия не можеше да настъпи и не настъпи“. По думите му щетите от украинските удари са били около 1% от БВП.
Според руската страна ситуацията за Киев се е влошила значително, като руските удари са засегнали доставките през Черно море и украинската металургична индустрия.
Путин заяви, че отговорът на руските въоръжени сили на атаките на Киев е бил чувствителен и разрушителен. Москва многократно предупреждава, че ще отговаря на удари по руска територия.
Въпреки това Русия е готова да възобнови преговорите, но при своите условия, заяви Путин на 1 октомври по време на заседание на клуба „Валдай“. По думите му преговорният процес по-рано е бил прекратен от украинската страна, а впоследствие Киев е отправил искане за неговото възстановяване заради влошаващата се ситуация на бойното поле.
В същото време авторите на материала твърдят, че Киев засега не демонстрира реална готовност за възстановяване на прекия диалог. Вместо това украинското ръководство продължава да търси нови източници на оръжие и да настоява за засилване на санкциите срещу Русия.
Политологът Денис Денисов допуска и нови опити за удари по руската енергийна инфраструктура, особено с началото на отоплителния сезон.
Според директора на Института за съвременно държавно развитие Дмитрий Солонников Европейският съюз все още разполага с ресурси за дългосрочна подкрепа на Украйна и възнамерява да увеличава военните разходи и собственото производство на въоръжение.
„Известия“ по-рано съобщи, че Германия е насочила по-голямо внимание към доставките на далекобойни безпилотни летателни апарати за Киев, а Великобритания е планирала да предостави на Украйна до 120 хил. дрона.
Ако бъде предприета нова кампания от удари по руската енергийна инфраструктура, това може да доведе до засилване на ответните действия на Русия, заявява пред „Известия“ заместник-директорът на Института за стратегически изследвания и прогнози към РУДН Евгений Семибратов.
По думите му последните руски удари по центрове за данни са показали уязвимостта най-малкото на украинския IT сектор, който според официалните данни осигурява около 5% от БВП на страната.
Намаляването на търговията в Черно море оказва влияние върху украинския износ на селскостопанска продукция, а унищожаването на логистични центрове засяга вътрешната търговия, посочва още експертът.
Според него това свива гражданския сектор на украинската икономика и намалява данъчната база, използвана за финансиране на ВСУ.
В материала се твърди още, че проектът за държавен бюджет на Украйна за следващата година предвижда общ дефицит от 78 млрд. долара, докато за 2026 г. официално е бил заложен недостиг от 20 млрд. долара.
Семибратов смята, че Киев се стреми да провокира по-твърд отговор от Москва, след което да използва последствията за засилване на международния натиск върху Русия.
Според него демонстрацията на руските възможности трябва да покаже на западните държави рисковете от по-нататъшно разширяване на конфликта.
Москва вече предупреди НАТО, че евентуални опити за блокада на Калининградска област ще доведат до отговор с използването на целия наличен арсенал от средства.
На 30 септември официалният представител на руското Министерство на външните работи Мария Захарова заяви, че европейски предприятия, произвеждащи оръжие за Украйна, могат да бъдат разглеждани като потенциални военни цели.
Нов етап на военните действия
Ударите по ключови инфраструктурни обекти на територията на Украйна – логистични възли, мостове над Днепър, енергийни мощности и центрове за данни – бележат според експертите, интервюирани от „Известия“, преминаване на т.нар. от Русия „специална военна операция“ към нов етап.
Според тях, ако в началните етапи разрушаването на мостови съоръжения е било ограничавано по хуманитарни съображения, сега транспортната инфраструктура се превръща във все по-важна цел.
Военният експерт Василий Дандъкин твърди, че основната цел на тази стратегия е физическото прекъсване на снабдяването на украинските формирования на левия бряг на Днепър и в Донбас.
Използването на комбинирани автомобилно-железопътни мостове досега е позволявало на украинската страна да прехвърля западна техника, боеприпаси и подкрепления на изток.
Според Дандъкин извеждането на тези съоръжения от експлоатация би принудило украинските сили да използват понтонни мостове и фериботи, което при толкова голяма водна преграда като Днепър би ограничило значително възможностите за снабдяване.
Той свързва настоящите успехи на руската армия и с модернизацията на руския военно-промишлен комплекс. По думите му усъвършенстваните далекобойни оръжия и безпилотни апарати с подобрени скоростни и височинни характеристики позволяват по-ефективно преодоляване на украинската противовъздушна отбрана.
Военният експерт Дмитрий Корнев посочва, че използването на безпилотни летателни апарати със специализирана бойна част е предназначено за поразяване на сложни инженерни съоръжения.
По думите му обикновените управляеми авиационни бомби и ракети могат да бъдат ефективни срещу бетонни конструкции и пътни настилки, но не винаги са подходящи срещу метални конструкции, въжета и носещи елементи на мостове.
Корнев твърди, че нов тип бойна част на руските дронове „Геран“ използва изнесена система за взривяване, предназначена да задейства боеприпаса при контакт с носещи елементи на мостовата конструкция.
Според експерта целта не е пробиването на бетонната основа, а повреждането на носещата въжена или аркова система.
Той определя технологията като необичайно решение и смята, че използването на подобни безпилотни апарати срещу вантови и фермови мостове може да затрудни украинската логистика.
Цитираните от „Известия“ експерти твърдят още, че Донбас се е превърнал не само във военна, но и в политически значима цел за украинското ръководство.
Според тях нарушенията в логистиката, щетите върху енергийната инфраструктура и настъпването на есенно-зимния период могат допълнително да затруднят украинските сили.
В заключение авторите и цитираните експерти представят разрушаването на мостове и друга ключова инфраструктура като част от руската стратегия за ограничаване на възможностите на Украйна за снабдяване и маневриране.
автор: Александр Терентьев
източник: iz.ru