Казахстан си постави амбициозна цел: 80% от населението с достъп до природен газ до 2035 г.
Страната планира нови газопроводи и газопреработвателни мощности, докато растящото потребление и необходимостта от модернизация на мрежата поставят сериозни предизвикателства пред сектора
Казахстан си поставя амбициозна задача – до 2035 г. 80% от населението на страната да има достъп до природен газ. В началото на 2026 г. равнището на газификация е 64,2%, което означава, че през следващите години страната трябва да направи една от най-мащабните крачки в развитието на газовата си инфраструктура.
Президентът Касъм-Жомарт Токаев е поставил задачата процесът на газификация да бъде ускорен. През последните шест години делът на населението с достъп до природен газ се е увеличил от 51% на 64,2%, а броят на хората с достъп до синьото гориво е нараснал от 9,1 млн. на 13,1 млн.
За този период са газифицирани повече от 1000 населени места и са изградени около 20 000 километра разпределителни мрежи. Само през 2025 г. достъп до газ са получили над 354 000 души в 94 населени места.
Постигането на целта от 80% обаче означава добавяне на още 15,8 процентни пункта, като следващият етап ще обхване предимно райони, в които газова инфраструктура исторически липсва или е слабо развита.
Северът и изтокът остават голямото предизвикателство
Сред основните препятствия са необходимостта от изграждане на нова магистрална и разпределителна инфраструктура и ограниченията на държавния и местните бюджети.
Най-голямата негазифицирана зона остава в северната и източната част на Казахстан.
Северноказахстанска, Павлодарска и Абайска област все още не са газифицирани. В столицата Астана равнището на газификация е 17,7%, в Акмолинска област – 15,3%, Карагандинска – 5,8%, Ұлытау – 4,3%, а в Източноказахстанска област – едва 3,3%.
Един от ключовите проекти, които трябва да променят тази картина, е магистралният газопровод Ишим–Астана.
Той трябва да разшири доставките към северните райони, където се намира и значителна част от потенциала за повишаване на националното равнище на газификация.
Проектът се разглежда като част от бъдещ северен газов пръстен, който трябва да направи системата по-устойчива и да намали зависимостта на отделни региони от един маршрут за доставка.
Необходими са нови големи газопроводи
Сред приоритетите е и изграждането на втора линия на газопровода Бейнеу–Бозой–Шимкент.
Съществуващата инфраструктура вече среща ограничения в периодите на високо потребление. Новата линия трябва да увеличи възможностите за пренос на газ от западните райони към южната и централната част на Казахстан.
Друго направление трябва да свърже компресорната станция КС-14 в Актюбинска област с Костанай. Проектът трябва да осигури газоснабдяването на Костанайска област и да създаде възможности за по-нататъшно разширяване на мрежата на север.
В експлоатация вече е въведен и приблизително 302-километровият газопровод Талдикорган–Ушарал, който ще позволи разширяване на газификацията в 84 населени места в област Жетісу.
Казахстан разполага с огромни запаси, но това не решава проблема
Доказаните извлекаеми газови запаси на Казахстан възлизат на около 3,8 трилиона кубически метра. Приблизително 2,2 трилиона кубически метра от тях са попътен газ, а 1,6 трилиона – свободен природен газ.
Големите подземни запаси обаче не означават автоматично същото количество газ, което може да достигне до домакинствата и бизнеса.
Между 2021 и 2025 г. общият добив се е увеличил от 53,8 млрд. до 68,2 млрд. кубически метра. В същото време производството на търговски газ е намаляло от 29,4 млрд. на 27,5 млрд. кубически метра.
Вносът за същия период е нараснал от 2,3 млрд. на 4,7 млрд. кубически метра.
Значително се е увеличило и количеството газ, което се връща обратно в находищата – от 17,3 млрд. на 33,5 млрд. кубически метра.
Това е свързано с технологията за разработване на големи нефтени и газови находища и означава, че този ресурс не може просто да бъде пренасочен към потребителите.
Нови заводи трябва да осигурят повече газ за пазара
Затова Казахстан планира значително разширяване на капацитета за преработка.
В Кашаган се изгражда газопреработвателен завод с годишен капацитет от 1 млрд. кубически метра, чието въвеждане в експлоатация е планирано за края на 2026 г. Вторият етап трябва да добави още 2,5 млрд. кубически метра годишно до 2030 г.
В Жанаозен се планира предприятие с капацитет 900 млн. кубически метра годишно и очаквано въвеждане през 2027 г.
Още по-голям проект се предвижда в Карачаганак. Бъдещият завод трябва да има капацитет за 5 млрд. кубически метра суров газ годишно, като пускането му се очаква през 2032 г.
Ако всички планирани проекти бъдат реализирани в обявените срокове и достигнат проектния си капацитет, общата им производителност ще бъде около 9,4 млрд. кубически метра годишно.
Потреблението също расте бързо
Разширяването на газовата система се случва на фона на постоянно увеличаващо се вътрешно търсене.
През 2025 г. Казахстан е потребил 21,6 млрд. кубически метра търговски газ, а прогнозата за 2026 г. е за 22,6 млрд. кубически метра.
Голяма част от новото търсене не идва от домакинствата, а от индустрията и енергетиката.
Сред показателните примери е металургичният комбинат Qarmet. След присъединяването му към газовата система през есента на 2025 г. предприятието е използвало повече от 120 млн. кубически метра до края на годината. За 2026 г. се планират над 400 млн., а при достигане на пълен капацитет потреблението може да надхвърли 1 млрд. кубически метра годишно.
Значителен бъдещ потребител е и топлоенергетиката. Очаква се само ТЕЦ-2 в Алмати да използва повече от 1 млрд. кубически метра газ годишно, а ТЕЦ-3 – приблизително 600–700 млн.
Така пред газовата система стои двойна задача – едновременно да присъединява нови домакинства и да осигурява огромните количества, необходими на индустриални и енергийни предприятия.
Хиляди километри мрежи се нуждаят от подмяна
Разширяването на газификацията не означава само строителство на нови тръбопроводи.
Около 6100 километра от съществуващите газопроводни мрежи в Казахстан се нуждаят от подмяна, докато необходимостта от ново строителство се оценява на още 19 200 километра.
Средното износване на разпределителните мрежи на QazaqGaz Aimaq е около 35%, а петгодишната инвестиционна програма предвижда реконструкцията на повече от 1000 километра.
Допълнително предизвикателство е, че следващите населени места, които трябва да бъдат присъединени, обикновено са по-малки и се намират по-далеч от съществуващата инфраструктура. Това означава, че всеки следващ процент увеличение на газификацията може да изисква по-големи инвестиции.
Газификацията вече дава и екологични резултати
Един от ефектите от преминаването към природен газ се наблюдава в Астана.
На газ са преминали общо 16 котела в ТЕЦ-1 и ТЕЦ-2, докато първият етап на ТЕЦ-3 работи изцяло с природен газ.
За последните три години емисиите от ТЕЦ-1 и ТЕЦ-2 са намалели с 30,5% – от 55,4 хил. до 39,2 хил. тона.
Данните за качеството на въздуха също показват положителна тенденция. Максималната концентрация на фини прахови частици PM2.5 през януари е спаднала от 5,1 пъти над пределно допустимата концентрация през 2024 г. до 3,5 през 2025 г. и 2,4 през 2026 г.
При серния диоксид промяната е още по-значителна. През януари 2024 г. са отчетени 1886 случая на превишаване на нормите, докато през януари 2025 и 2026 г. такива не са регистрирани.
Тези подобрения не могат да бъдат обяснени единствено с газификацията, тъй като върху качеството на въздуха влияят и метеорологичните условия, транспортът и други източници на замърсяване. Те обаче съвпадат с намаляването на използването на въглища.
Последните 15,8% може да се окажат най-трудните
Казахстан вече е изминал значителна част от пътя към национална газификация – над 13 млн. души имат достъп до природен газ, а западните и южните части на страната са до голяма степен обхванати от мрежата.
Следващият етап обаче ще изисква едновременно изграждане на нови магистрални газопроводи, увеличаване на преработвателните мощности, реконструкция на остарялата инфраструктура и осигуряване на ресурс за бързо растящото промишлено и енергийно потребление.
Затова целта за 80% газификация до 2035 г. ще бъде изпитание не само за строителството на нови мрежи, а за цялата газова система на Казахстан – от добива и преработката до магистралните тръбопроводи и последното домакинство, което трябва да бъде присъединено.
автор: Аскар Бимендин
