Атомната енергетика отваря нови възможности пред Казахстан
Страната подготвя специалисти, собствено производство и научна база за развитието на сектора, а проектът за АЕЦ се очаква да създаде хиляди работни места
Развитието на атомната енергетика може да се превърне в един от ключовите фактори за модернизирането на енергийния сектор на Казахстан. Наред със строителството на атомна електроцентрала обаче страната трябва да осигури квалифицирани специалисти, необходимата инфраструктура, системи за диагностика и ремонт и собствен производствен капацитет.
Нарастващото използване на изкуствен интелект, увеличаването на броя на центровете за данни и разпространението на електрическия транспорт водят до по-голямо търсене на електроенергия. На този фон редица държави отново насочват вниманието си към ядрената енергетика, включително чрез изграждането на нови мощности и разработването на реактори от следващо поколение.
Не само АЕЦ, а цяла система
Според заслужилия енергетик на Казахстан Жакъп Хайрушев международният опит показва, че изграждането на атомна централа само по себе си не е достатъчно. Паралелно трябва да бъдат създадени системи за диагностика, резервиране и ремонт, както и да бъдат подготвени специалистите, които ще обслужват съоръжението.
Като пример е посочен опитът на Южна Корея, която развива атомната си енергетика успоредно с промишлеността и подготовката на кадри. Натрупаният опит впоследствие позволява на страната да реализира проекти и зад граница, сред които АЕЦ „Барака“ в Обединените арабски емирства с четири реактора APR1400.
Казахстан вече потребява повече електроенергия, отколкото произвежда
Данните на KEGOC, цитирани в материала, показват, че през миналата година Казахстан е произвел 123,1 млрд. киловатчаса електроенергия при потребление от 124,6 млрд. киловатчаса.
По изчисления на Хайрушев атомна електроцентрала с мощност 2400 мегавата би могла да произвежда приблизително 18,9 млрд. киловатчаса електроенергия годишно. Това се равнява на около 15% от общото енергийно потребление на страната за 2025 г.
Експертите обаче предупреждават, че търсенето на електроенергия ще продължи да нараства и след пускането на АЕЦ. Част от съществуващите електроцентрали също постепенно ще достигнат края на експлоатационния си ресурс.
Затова бъдещата АЕЦ се разглежда не като единствено решение на енергийния дефицит, а като част от по-мащабна модернизация на енергийната система.
Казахстан иска собствена ядрена индустрия
Изграждането на атомна централа създава възможности и за развитието на местното производство.
Според директора на департамента по атомни технологии и безопасност на Atomic Industry Development Association Гулбаршин Канагатова Казахстан трябва постепенно да организира собствено производство на оборудване, материали и компоненти за атомната индустрия.
Сред тях са системи за радиационен контрол, автоматизация и друго технологично оборудване.
Заедно с производството обаче ще бъдат необходими компании и специалисти, които могат да проектират, изпитват, въвеждат в експлоатация и впоследствие да обслужват съответните системи.
Развитието на атомния сектор може да даде допълнителен тласък и на науката и медицината. Сред възможните направления са изследванията на ядрени материали, радиационните технологии, безопасността и цифровото моделиране, както и производството на радиоизотопи и радиофармацевтични продукти.
Ще расте търсенето на инженери, физици и енергетици
Един от основните въпроси пред Казахстан е подготовката на достатъчно квалифицирани кадри.
От 2000 г. насам висшите учебни заведения в страната са подготвили повече от 4500 специалисти в областта на ядрената и атомната енергетика.
Необходими ще бъдат инженери, физици, енергетици, специалисти по радиационна и промишлена безопасност, учени и строителни специалисти.
Подготовка вече се извършва в редица казахстански университети, а Институтът по ядрена физика и Националният ядрен център предоставят възможности за практически опит, изследователски проекти и стажове.
От тази година е въведена и отделна категория в програмата „Болашак“ за работещите в атомната индустрия. Предвижда се ежегодно да бъдат отпускани по 20 стипендии за магистратура, докторантура и професионални стажове.
Предвидени са още актуализиране на професионалните стандарти, адаптиране на образователните програми към нуждите на индустрията и препоръките на Международната агенция за атомна енергия, развитие на програми за двойни дипломи с чуждестранни университети и засилване на професионалното ориентиране сред младите хора.
До 10 000 души могат да работят по строителството
Проектът за атомна електроцентрала се очаква да има и значителен ефект върху пазара на труда.
Според представените планове реализацията на проекта в Алматинска област може да осигури около 5000 работни места до 2030 г.
През 2032 г., когато се очаква строително-монтажните дейности да бъдат в своя пик, броят на ангажираните служители може да достигне близо 10 000 души.
След въвеждането на централата в експлоатация през 2035 г. се прогнозира създаването на приблизително 2000 постоянни работни места.
От тях около 600 ще бъдат предназначени за специалисти с висше образование, 550 – за кадри със средно специално образование, а около 850 – за специалисти с профилирано техническо образование.
Развитието на необходимата инфраструктура – пътища, електрически и водоснабдителни мрежи и социални обекти – също се очаква да окаже влияние върху икономиката на региона.
Така развитието на атомната енергетика в Казахстан се очертава като значително по-мащабна задача от построяването на една електроцентрала. Процесът включва едновременно развитие на енергетиката, промишлеността, науката, образованието и подготовката на ново поколение специалисти.
автор: йгуль Эсеналиева
