Уникални исторически фотографии обогатиха колекцията на читалище „Просвета 1925“ в Мездра
Колекционерът Любомир Иванов дари ценни снимки от миналото на Мездра и Искърското дефиле, сред които рядка фотографска плака на медната фабрика в Елисейна, съхранявана някога в музей в САЩ.
Дни след отбелязването на 101-вата годишнина от основаването си Народно читалище „Просвета 1925“ в Мездра получи ценно дарение от исторически фотографии, запечатали знакови моменти от миналото на града и региона.
Дарител е колекционерът Любомир Иванов, който за втори път предоставя на културната институция материали от личната си колекция.
Новото дарение включва цветни и черно-бели фотографии, повечето от които датират от първата половина на XX век. Те разкриват любопитни подробности за индустриалното развитие, обществения живот, образованието и ежедневието на хората в Мездренския край.
Рядка фотографска плака на медната фабрика в Елисейна пристига от Германия
Сред най-ценните експонати е оригинална цветна фотографска плака – стъклен позитив, на която е запечатана медната фабрика на гара Елисейна.
Снимката вероятно е направена през 20-те или 30-те години на миналия век и представя първото металургично предприятие в България за добив на нерафинирана, или черна, мед.
Особено интересна е историята на самия експонат.
Върху фотографската плака са запазени надписи на английски език: „Bulgaria – Iskar River, Copper mine and smelter“ („България – река Искър, медна мина и медодобивен завод“) и „Property of the Reading Public Museum and Art Gallery“ („Собственост на Обществения музей и художествена галерия в Рединг“).
Те свидетелстват, че плаката е била част от колекцията на музейната институция в Уест Рединг, Пенсилвания, САЩ.
Любомир Иванов е закупил ценната находка от германската компания „Bartko & Reher“, базирана в Берлин, която се занимава с търговия на оригинални стари пощенски картички, антикварни фотографии и исторически печатни материали.
Снимка на моторист от 1927 г. разкрива любопитен момент от живота в стара Мездра
Сред дарените материали се откроява и фотография на млад моторист, заснет на някогашната улица „Св. св. Кирил и Методий“, водеща от железопътната гара към Прогимназия „Тодор Балабанов“.
На гърба на снимката е запазено лично посвещение от 1927 г.:
„За спомен на Пасторчето от никога незабравимият му другар Малкия, с. Мездра, 1927 г.“
Фотографията представлява интерес не само като свидетелство за ранното навлизане на моторните превозни средства в местния живот, но и като спомен за приятелските отношения и градската атмосфера отпреди близо век.
Друга ценна находка е групова снимка на делегатите от общото годишно събрание на Потребителната кооперация в Мездра, проведено на 25 февруари 1934 г.
Фотографиите пазят спомена за войната, стария град и строителството край Искър
Колекцията включва и снимка от изпращането на войници на гара Мездра, вероятно към фронта, по време на Втората световна война.
Друг кадър показва централния булевард „Христо Ботев“ с жилищни и търговски сгради, които вече не съществуват на днешния площад „България“. Предполага се, че фотографията е направена през първата половина на 40-те години на XX век.
Сред дарените изображения е и снимка на неизвестна учителка с букет градински цветя пред Народно училище „Тодоръ Балабановъ“, днешното ОУ „Христо Ботев“.
Три други фотографии документират участието на бригадири в изграждането на бента на река Искър през август 1948 г.
Тези кадри съхраняват ценна информация за обществените отношения, архитектурния облик и трудовата история на региона.
Уникален кадър от 1932 г. показва опит с ново „национално гориво“
Особено любопитни са и десетте черно-бели и цветни фотографии, които Любомир Иванов е предоставил на читалището в електронен формат.
Сред тях е исторически кадър от 25 януари 1932 г., документиращ първия опит с новото „национално гориво“, произведено в Мездра.
На снимката присъства тогавашният кмет на Мездренската селска община Никола Леонкев (1874–1962), посочен в историческия надпис като собственик и шофьор на първия автомобил в България, зареден с новото гориво.
До него е Данко Милушев – директор на Спиртната фабрика, собственост на индустриалеца Иван Балабанов (1887–1969).
Кадърът е свидетелство за местните опити за технологични нововъведения и развитието на промишлеността през първата половина на миналия век.
Стари снимки показват „Ритлите“, Черепишкия манастир и Искърското дефиле
Електронната колекция съдържа още групова фотография на млади червенокръстци към Товаро-разтоварното поделение в Мездра, направена на 3 март 1941 г., вероятно пред първоначалното училище „Отец Паисий“ в село Горна Кремена.
Дарени са и две черно-бели фотографии от първата половина на XX век на емблематичния скален феномен „Ритлите“ край село Лютиброд.
Останалите шест цветни снимки са от 60-те години на миналия век и представят Черепишкия манастир „Успение Богородично“, живописни участъци от Искърското дефиле между Лютиброд и Зверино, както и Минно-металургичния комбинат на гара Елисейна.
Второ дарение от колекционера Любомир Иванов
Това е вторият ценен жест на Любомир Иванов към читалище „Просвета 1925“.
През есента на миналата година, в навечерието на 100-годишния юбилей на институцията, той дари фотоалбум със стари пощенски картички и фотографии от Мездра и Искърското дефиле от края на XIX и XX век.
Тогава колекцията беше обогатена и с албум, посветен на удвояването на железопътната линия София – Мездра в периода 1958–1969 г., както и с копия на исторически документи и книги на краеведска тематика.
Любомир Иванов е роден през 1985 г. в Мездра, но живее и работи в София.
От 2012 г. той събира стари пощенски картички, фотографии и други исторически материали, свързани с родния му град и региона. Създател е и на сайта за общество и култура „Историческа Мездра“.
Читалището благодари за ценния принос към местната история
От НЧ „Просвета 1925“ изразиха сърдечна благодарност към Любомир Иванов за поредното дарение, което ще обогати краеведския фонд на институцията.
Съхраняването на подобни фотографии дава възможност на бъдещите поколения да се докоснат до историята на Мездра, да проследят промените в градската среда и да опознаят хората и събитията, оформили облика на региона.