София запазва 78 яслени групи въпреки критичния недостиг на медицински сестри
Столичната община няма да закрива групите, в които са приети 1716 деца, но настоява държавата да промени законодателството и модела на яслената грижа
Столичната община ще запази 78 яслени групи за 1716 деца, въпреки сериозния недостиг на медицински сестри, който поставя функционирането им под риск. От местната власт предупреждават, че без промяна в действащите правила проблемът ще се задълбочава.
„Никой не иска празни ясли. Но ако държавата не промени правилата, вървим точно натам“, заяви кметът на София Васил Терзиев. По думите му изграждането на нови детски заведения няма да реши проблема, ако липсват достатъчно специалисти, които да се грижат за децата.
Данните на общината показват тревожна тенденция. Повече от половината медицински сестри в детските градини в София са над 62 години, докато едва 35 са на възраст под 35 години.
Заради кадровата криза Столичната община отново е изпратила предложения до министрите на здравеопазването и образованието, както и до председателите на съответните парламентарни комисии.
Предлагат нов модел за яслената грижа
Сред основните предложения е яслите и яслените групи в детските градини да преминат към системата на Министерството на образованието и науката. Целта е грижата за децата до 7-годишна възраст да бъде организирана в единна система.
Предлага се и въвеждането на мултидисциплинарен модел, при който педагози и специалисти по ранно детско развитие да поемат част от ежедневните дейности с децата. Медицинските сестри ще бъдат съсредоточени върху здравното наблюдение, профилактиката и медицинската грижа.
Според общината по този начин медицинското обслужване ще остане гарантирано, но работата на цели яслени групи няма да зависи единствено от наличието на медицински сестри.
Предложението е подкрепено от Българския лекарски съюз, Софийската лекарска колегия и Българската педиатрична асоциация.
Столичната община заявява, че местата на всички 1716 деца ще бъдат запазени, но подчертава, че трайното решение на проблема изисква законодателни промени и нов устойчив модел за организация на грижата за най-малките.
