Пловдив почете 20 години от кончината на митрополит Арсений с тържествена заупокойна служба
Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида на гроба на приснопаметния архиерей, оставил трайна следа в духовния живот на Българската православна църква.
На 13 октомври 2026 г. се навършиха 20 години от блажената кончина на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений. По този повод в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пловдив духовници и миряни се събраха на молитва, за да почетат паметта на архиерея, посветил живота си на служение на Бога и Българската православна църква.
С благословението на Пловдивския митрополит Николай заупокойната света Литургия беше възглавена от архимандрит Максим, началник на кабинета на Пловдивския митрополит.
След богослужението митрополит Николай отслужи панихида и трисагий на гроба на своя приснопаметен предшественик, разположен до олтарната абсида на катедралния храм.
В молитвеното възпоменание участваха Белоградчишкият епископ Поликарп и Смолянският епископ Висарион – викарии на Пловдивския митрополит, както и множество духовници от Пловдивска епархия.
Сред съслужителите бяха архимандрит Максим, архимандрит Евтимий, архимандрит Петър, ставрофорните свещеноикономи Тодор Хаджиев, Василий Кашоров, Деян Стоенчев и Георги Тодев, протойерей Ангел Ангелов, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.
Тържествените църковни песнопения бяха изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм“ под диригентството на протопсалт Георги Радев.
Митрополит Николай припомни духовното наследство на своя предшественик
По време на възпоменателната служба Пловдивският митрополит Николай произнесе емоционално слово, посветено на живота, духовния път и делото на митрополит Арсений.
В него владиката открои смирението, почтеността и твърдостта на своя предшественик, който въпреки високото си архиерейско достойнство останал верен на монашеското си призвание.
Митрополит Арсений беше припомнен като духовен пастир, преминал през изпитанията на своето време с достойнство, отдаденост и непоколебима вяра.
В края на възпоменанието песнопението „Вечная памет“ огласи двора на катедралния храм „Успение Богородично“, където се намира последният земен дом на приснопаметния архиерей.
От Рилския манастир до Пловдивската митрополитска катедра
Пловдивският митрополит Арсений е роден на 29 юли 1932 г. в село Дълго Поле, Пловдивско, със светското име Ангел Богоев Чекандраков.
След като завършва Пловдивската духовна семинария и Духовната академия в София през 1955 г., той избира пътя на монашеското служение. Постъпва като послушник в Рилския манастир, където изпълнява задълженията на помощник-библиотекар.
На 2 юни 1956 г. приема монашеско пострижение от Стобийския епископ Варлаам, който по-късно става Пловдивски митрополит. Само осем дни след това, на 10 юни, е ръкоположен за йеродякон.
През 1957 г. заминава на специализация в Московската духовна академия. Там, на 18 октомври 1958 г., е ръкоположен за йеромонах от Руския патриарх Алексий I.
След завръщането си в България продължава служението си в Рилския манастир, а на 23 юли 1961 г. е възведен в архимандритско достойнство.
През ноември същата година, след национализацията на Рилския манастир, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, която по това време се намира в Черепиш.
Десетилетия, посветени на Българската православна църква
На 30 март 1969 г. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ архимандрит Арсений е хиротонисан за епископ с титлата „Стобийски“. Хиротонията е извършена от Българския патриарх Кирил и други архиереи на Българската православна църква.
След това той е назначен за викарий на Врачанския митрополит Паисий.
На 1 август 1977 г. поема ръководството на Троянския манастир като негов игумен, а впоследствие изпълнява и отговорната длъжност главен секретар на Светия синод.
През 1987 г. е избран за Пловдивски митрополит – служение, което продължава близо две десетилетия, до кончината му на 13 октомври 2006 г.
Двадесет години след неговото упокоение паметта за митрополит Арсений продължава да живее сред духовенството и вярващите в Пловдивска епархия.
Възпоменателното богослужение се превърна в израз на молитвена признателност към духовника, посветил десетилетия от живота си на Църквата и нейното паство.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!
