Станислав Стоянов: Премахването на единодушието при разширяването на ЕС отслабва защитата на националните интереси
Европейският съюз не трябва да премахва принципа на единодушие при вземането на решения за разширяването и да ускорява присъединяването на държави, които все още не изпълняват необходимите условия за членство. Това заяви евродепутатът Станислав Стоянов по време на изказване в Комисията по външна политика на Европейския парламент, в което постави и въпроса за нарушенията на правата на българите в Република Северна Македония.
Стоянов изрази категорично несъгласие с предложенията за разширяване на прилагането на квалифицирано мнозинство в процеса на присъединяване на нови държави към ЕС. Според него подобна промяна би ограничила възможностите на отделните държави членки да защитават интересите си и да настояват за изпълнение на поетите от кандидатките ангажименти.
„Премахването на принципа на единодушие и замяната му с квалифицирано мнозинство е притеснително. Единодушието е мощен инструмент, който вие отслабвате и на практика премахвате“, заяви евродепутатът.
Той подчерта, че разширяването трябва да остане процес, основан на реални заслуги и изпълнение на установените критерии, а не на политически срокове и стремеж към ускорено приемане на нови членове.
Като пример за продължаващи проблеми с основните права в държавите кандидатки Стоянов посочи Република Северна Македония и случая с българската гражданка Ива Михайлова.
„Има страни кандидатки, като например Република Северна Македония, където правата на човека все още биват нарушавани. Ще спомена случая с Ива Михайлова – млад гражданин на ЕС, на когото се отказва право на лечение“, заяви Стоянов.
Случаят с Ива Михайлова е поставян многократно на вниманието на европейските институции от Станислав Стоянов и Ивайло Вълчев. Двамата евродепутати повдигнаха въпроса още по време на преговорите по последния доклад на Европейския парламент за Република Северна Македония, а впоследствие и чрез писмо, подписано от всички български евродепутати и изпратено до европейските институции.
Според Стоянов подобни случаи показват защо държавите членки трябва да запазят възможността да изискват реален напредък в областта на върховенството на закона, основните права и изпълнението на ангажиментите от страна на кандидатките.
„Кандидатките трябва да стават пълноправни членки, когато са готови. Не е нужно да прибързваме с това“, подчерта евродепутатът, потвърждавайки позицията си против замяната на единодушието с квалифицирано мнозинство.
Съгласно член 49 от Договора за Европейския съюз приемането на нова държава членка изисква единодушно решение на Съвета на ЕС, след одобрение от Европейския парламент. В дискусиите за бъдещето на разширяването се разглеждат възможности за по-широко използване на квалифицирано мнозинство при определени междинни решения, с цел ускоряване на преговорния процес. Подобни промени поставят въпроса за баланса между ефективността на разширяването и правото на държавите членки да настояват за изпълнение на условията за присъединяване, включително защитата на основните права и спазването на поетите международни ангажименти.