Декларация на Явор Хайтов от името на ПГ на АПС
Отброяваме 153 години от онзи снежен февруарски ден на 1873 година, когато в покрайнините на София, съпроводен от викове на тълпата, събрана от местния управител, карловецът Васил Иванов Кунчев -Левски увисна на бесилката.
Преди да поеме пътя към безсмъртието, Левски се изповяда пред свещеник поп Христо Стоилов, който разказва за последните мигове на Апостола: “ Дяконът се държа юнашки, каза, че и той да е първият, след него ще са хиляди. Палачът му метна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах, за да не ме видят да плача“. Днес всички ние свеждаме глави за този „един син, Българийо“! В сълзите ни отекват думите: „Ако печеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само мене си“.
Днешния ден е ден за скръб, но и за надежда. Трагичен ден, но и ден на прослава. В този ден със своята гибел Васил Левски ни отвежда отвъд малодушието и страха, разтваря портите на вечността. Сочи как смъртта е името на свята кауза да се освободим от прангите на битовото съществуване.
Отбелязваме 153 години от обесването на Апостола на българската свобода. И се оглеждаме къде е Левски да ни каже, че дела трябват, а не думи. И още, че си играем с живота на вече по-малко от седем милиона българи и следва зряло да се постъпва.
Къде се стопи любовта към рода и няма ли най-сетне да се помирим и да дадем своя дан за общото добруване на България.
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка“, написа Левски в тефтерчето си. Как го четем и какво разбираме в завета на Апостола? Трябва ли да следваме все чужди съвети отвън? Затова ли мечта Левски? Според него всичко се състои в нашите задружни сили. Против тях не може да противостои и най-силната стихия.
Да , Апостола виждаше България, равна сред другите европейски народи. Но преди това беше посочил как драгоценно ни Отечество трябва да се води от достойни хора по пътя на благоденствието, пък тогава да бъдем равни на други народи.
„Никой не е останал с добро име в историята на своя народ, ако е изрекъл тежки думи срещу него. Малцина са хората, на които историята е давала право да съдят своите народи. И между тези избраници безспорно е и Левски. Никой друг като В. Левски, поне в българската история, няма повече това право да съди онези, които се оказаха недостойни за великите исторически предначертания на неговия гений.“, пише в книгата си „Левски, революцията и бъдещият свят“ проф. Николай Генчев.
Ситуацията днес в България е динамична. Предстоят избори и промени. От всички нас в тази зала зависи какво бъдеще ще изберем за Отечеството ни, вече пълноправни членове на най-желаните международни съюзи. Затова, колеги, носейки светлата памет за великия Левски в сърцата си, нека изберем да бъдем достойни!