Даниела Грънчарова: Европейските директиви над българското право – докога?

През 2007 г. България се присъединява към ЕС, но този съюз вече не е просто икономическа общност за взаимопомощ.

През 2007 г., на 13 декември, се подписва Лисабонският договор. Съгласно изменението на чл. 1 на този договор „държавите членки предоставят области на компетентност, за да бъдат постигнати общите им цели“. Тези сфери на компетентност могат да бъдат прехвърляни обратно към държавите членки само при подписване на договора. Макар че в договора не е предвидена изрична клауза, че националните законодателства не могат да му противоречат, както и на правото на съюза, е приложена Декларация 17, съгласно която правото на ЕС има предимство пред националното законодателство на държавите членки, както и установената практика на Съда на ЕС.

Реформите, които започват на ниво ЕС, дори и в сферата на правосъдието, предизвикаха поредица от изменения у нас – на устройствения закон на съдебната власт, както и на ниво конституционни изменения, очевидно неудачни, последиците от които търпим и днес. Като неудачни реформи могат да се посочат измененията през 2016 г., инициирани от ПП-ДБ чрез Христо Иванов на ЗСВ, съгласно които се образуваха две автономни колегии във ВСС – прокурорска и съдийска, като тенденцията за тяхното обособяване като два отделни, независими, самостоятелно действащи органа се засилва и намира своята основа в тенденциозни изменения на ЗСВ и КРБ в необратима посока. Като пример мога да посоча конституционната реформа през 2023 г., а през март 2024 г., с обнародвани изменения в ДВ, бр. 18 от 01.03.2024 г., двете колегии стават самостоятелни юридически лица и първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Това изкуствено разделение на ВСС не води до нищо добро и предполага трудности, с които се сблъскваме при прокарване на ефективни решения, включително и по отношение на заменяемостта на фигурата на главния прокурор.

Реформите за въвеждане на механизъм за контрол на главния прокурор са едни от най-неудачните, касаещи българското правосъдие, и дължим това изцяло на поставените изисквания на ЕС спрямо България. Бих го нарекла пряко вмешателство във вътрешнодържавните дела на страната. Това никога нямаше да се случи, ако не бяхме допуснали ПП ДБ да бъде на власт, което, трябва да признаем, се случи и с активното съдействие на тогавашния български президент Румен Радев, както и настоящия президент Йотова. Казионните политически партии продължават открито, популистки да изпълняват всяка европейска „директива“ без изграждане на дългосрочна стратегия за развитие на страната ни, както в областта на правото и вътрешната политика, така и в международен геополитически аспект. Докога?

Даниела Грънчарова е кандидат за народен представител от “Възраждане” за 23 МИР – София с преференция 112

“Възраждане”е с номер 8 в бюлетината! 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!