Централна Азия на юбилейната среща на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек
Ежегодните срещи на ръководителите на десетте държави от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) са особено важен форум за страните от Централна Азия. В този формат централноазиатските президенти могат да седят на една маса с лидерите на далеч по-големите и по-влиятелни съседни страни – Китай, Русия, Индия, Пакистан и Иран.
Юбилейната, отбелязваща четвърт век от създаването на организацията, среща на високо равнище в Бишкек на 31 август и 1 септември за пореден път потвърди стремежа на четирите страни от Централна Азия – Киргизстан, Казахстан, Таджикистан и Узбекистан да използват ШОС за повишаване на своята тежест в съвременните международни отношения, не само през призмата на своите външни политики, но и като формиращ се регион.
Заключителният документ на срещата на върха на ШОС стана Бишкекската декларация, потвърждаваща и доразвиваща позициите от приетата преди година Декларация от Тяндзин по широк кръг международни въпроси. По разбираеми причини и в Бишкек бяха подкрепени главните приоритети, посочени от китайския лидер Си Дзинпин — развитие на инициативата „Един пояс, един път“, разширяване на сътрудничеството с Глобалния Юг, участие на организацията в реформата на системата за глобално управление. Бишкекската декларация се позовава и на индийската идея „Една Земя, едно семейство, едно бъдеще“, лансирана на Срещата на 20-те в Ню Дели преди три години.
Централноазиатските страни продължиха да укрепват ролята си в протичащата институционализация на ШОС, особено в областта на нови и познати предизвикателства към сигурността. Това пролича в нарасналия брой специализирани центрове, разположени на територията на практически всяка държава от Централна Азия. Досега Ташкент домакинстваше на втората по значение, след Секретариата, структура – Регионалната антитерористична структура (РАТС) – предназначена да противодейства на тероризма, сепаратизма и екстремизма. В Бишкек бяха утвърдени правилата за превръщането на РАТС в Универсален център за противодействие на предизвикателствата и заплахите за сигурността на държавите-членки на ШОС, който включва Център за информационна сигурност, базиран в Узбекистан, и Център за противодействие на транснационалната организирана престъпност, със седалище в Киргизстан.
От друга страна, приети бяха и правила за Изпълнителния комитет на Антинаркотичния център на ШОС в Таджикистан. На свой ред Казахстан осигури подписването на Меморандум за разбирателство между Секретариата на ШОС и Централноазиатския регионален информационен координационен център за борба с незаконния трафик на наркотични вещества, психотропни вещества и техните прекурсори – структура, базирана в Алмати, възникнала в резултат на европейски проекти, в която участват и държави от ЕС.
Чрез приемането на своя територия на мрежа от постоянно действащи координационни органи централноазиатските страни доказват, че са радетели за засилено международно антитерористично и антинаркотично сътрудничество.
На фона на нарастващата опасност от подновяване на надпреварата в ядреното въоръжаване, централноазиатските страни, заобиколени от ядрени държави, успяха да включат в текста на Бишкекската декларация споменаване на двадесетата годишнина на безядрената зона в Централна Азия. Те инициираха и текстове за неразпространение и мерки за физическа ядрена сигурност, предвид плановете за строителство на ядрени електроцентрали на тяхна територия.
На втория ден от срещата на държавите членки се проведе среща на високо равнище във формата „ШОС плюс“, с участие на партньорите за диалог, сред които президентите на Турция и на Азърбайджан. Самото участие на тези две държави на най-високо равнище подсказва активното им привличане в работата на ШОС от страна на тюркските централноазиатски страни.
Срещата във формат „ШОС плюс“ бе посветена на ролята на ООН във формирането на справедлив световен ред. Участниците в дискусията изразиха своите подходи към реформата на глобалното управление и ролята на ООН — от разширяването на Съвета за сигурност и водната сигурност до инвестициите, технологиите и взаимодействието между регионалните организации.
Президентът Садир Жапаров напомни, че Киргизстан е избран за първи път за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за 2027–2028 година. През този период републиката възнамерява да улесни по-тясното взаимодействие на Съвета за сигурност с регионалните организации и да дава за пример опита на Централна Азия в мирното уреждане на междудържавни спорове, включително и погранични. В този смисъл Киргизстан ще действа в полза на развитие на превантивната дипломация, а така също на сътрудничеството с ООН в борбата с тероризма, екстремизма, наркотрафика и транснационалната престъпност, както и за насърчаването на справедливо развитие.
Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев предложи да се създаде Международна водна организация под егидата на ООН с цел координация на международните усилия в областта на водната сигурност и изработване на съгласувани решения. Регионално допълнение към нея може да стане Центърът за анализ на водните проблеми на ШОС. Освен това в Алмати се планира да се създаде Азиатско-тихоокеански център за цифрови решения за устойчиво развитие при Икономическата и социална комисия на ООН за Азия и Тихия океан.
Президентът на Узбекистан Шевкат Мирзиьоев предложи да се създаде Открита банка за междурегионални проекти и технологии в областта на природоползването, зелената енергия, цифровите услуги и здравеопазването. Друга негова инициатива бе създаването на постоянен Форум на културите и цивилизациите „ШОС+“, какъвто Узбекистан е готов да проведе под егидата на ООН в Хива.
Президентът на Таджикистан Емомали Рахмон лансира „Душанбинската рамкова програма по водните въпроси“, която да подпомогне напредъка на глобалната водна програма след 2030 година.
Празничната атмосфера на срещата на високо равнище на ШОС бе допълнена от церемонията за откриване на Шестите Световни номадски игри. Сред гостите бе и посланикът на САЩ в Индия, Серхио Гор, който е и специален пратеник на президента Тръмп за Централна Азия. Той е написал в социалната мрежа X: „Гордея се, че съм тук и подкрепям отбора на САЩ — американските каубои!“
Според информационната агенция „Хабар“ по време на изненадващата си визита в Бишкек Гор е обсъждал в неофициалните си разговори предстоящата през 2027 г. среща на президентите на Съединените щати и на петте централноазиатски републики във формат C5+1, а така също и дейността на платформата B5+1 за разширяване на връзките между американски и централноазиатски компании.
По такъв начин участието на централноазиатските страни на срещата в Бишкек, освен другите достижения, илюстрира и нарастващия интерес на САЩ към региона.
Текст: Камен Величков, ЦИЕК, СУ „Климент Охридски“
Снимки: БТА
