Казахстан залага на мащабни инвестиции, изкуствен интелект и енергийна независимост

Страната планира инфраструктурни проекти за 14,5 млрд. долара, разширяване на енергийните мощности и развитие на цифровата икономика. България се очертава като потенциален партньор в транспорта, технологиите и енергетиката.

На 26 октомври в Астана, президент Токаев направи специално обръщение към нацията – „Актуалните приоритети на Казахстан в нов исторически цикъл“.

И по този повод в посолството на Република Казахстан в България се проведи среща с представителите на медиите и експерти, на която се обсъдиха заложените от Президента Токаев основни тези.

Негово превъзходителство Извънредният и Пълномощен посланик Виктор Темирбаев направи представяне на основните моменти заложени в обръщението на казахстанският президент.

Ето какво очерта посланикът:

„Казахстан навлиза в нов етап от своето развитие, поставяйки акцент върху икономическата модернизация, мащабните инфраструктурни инвестиции, цифровите технологии и повишаването на жизнения стандарт. Тези приоритети са заложени в президентското послание, представено в контекста на 35-годишнината от независимостта на страната.

Сред основните цели са изграждането на модерна транспортна и енергийна инфраструктура, привличането на инвестиции, развитието на изкуствения интелект и превръщането на Казахстан в по-значим участник в международните производствени и логистични вериги.

Паралелно с това страната вижда нови възможности за разширяване на сътрудничеството с България, особено в областта на транспорта, енергетиката и високите технологии.“

Посланик Темирбаев посочи приоритетите пред Казахстан:

Инфраструктурни инвестиции за 14,5 млрд. долара

Един от водещите приоритети на Казахстан е реализацията на мащабна програма за инфраструктурно развитие, представена под наименованието „Народно строителство“.

Предвижда се 2027 г. да бъде обявена за година на голямото строителство, като усилията ще бъдат насочени както към стратегически инфраструктурни обекти, така и към социални проекти, включително изграждането на училища, болници и други обществени съоръжения.

До 2029 г. се планира за тези дейности да бъдат насочени приблизително 14,5 млрд. долара извънбюджетни средства.

Важна част от стратегията е привличането на вътрешни частни инвестиции и насърчаването на социалната отговорност на бизнеса.

В същото време държавата предвижда мерки за подобряване на предприемаческата среда. Сред тях са продължаване на практиката за ограничаване на проверките на малките и средните предприятия, както и усъвършенстване на законодателството за защита на инвеститорите.

Целта е създаването на по-предвидима бизнес среда, която да насърчава както местните предприемачи, така и чуждестранните инвеститори.

Казахстан разширява транспортните си коридори и търси партньорство с българските пристанища

Транспортно-логистичната свързаност остава стратегически приоритет за Казахстан заради географското положение на страната между Китай, Централна Азия и европейските пазари.

Планира се модернизация на съществуващата железопътна инфраструктура и изграждане на нови маршрути, които да увеличат пропускателната способност на транспортната система.

Особено внимание се отделя на товарните потоци от Китай и възможностите за по-ефективното им транспортиране към Европа.

Сред ключовите проекти е развитието на новия Аралско-Каспийски коридор. Според представените планове той може да съкрати дължината на Транскаспийския маршрут с приблизително 1000 километра и да намали времето за доставка с повече от три дни.

В този контекст Казахстан проявява интерес към активизиране на сътрудничеството с България и използването на потенциала на българските пристанища.

Подобно партньорство би могло да разкрие допълнителни възможности за транспортни връзки, международна търговия и развитие на логистични услуги.

Цифровата икономика и изкуственият интелект стават национален приоритет

Казахстан продължава реализацията на стратегията Digital Kazakhstan, чиято цел надхвърля цифровизацията на административните услуги и включва изграждането на цялостна цифрова икономика.

Един от най-амбициозните проекти е създаването на новия град Алатау, разположен недалеч от Алмати. Той се предвижда да бъде развит като град с модерна цифрова инфраструктура и технологична концепция.

Страната вече разполага с два въведени в експлоатация суперкомпютъра, като се планира придобиването на трети. Тези инвестиции са част от усилията за развитие на изчислителния капацитет и създаване на условия за внедряване на технологии, базирани на изкуствен интелект.

Друго важно направление е изграждането на центрове за обработка на данни.

Казахстан работи и за разширяване на международната цифрова свързаност. Сред посочените инициативи е проектът с Азербайджан за оптична комуникационна линия по дъното на Каспийско море.

В перспектива се разглеждат възможности за свързването ѝ с европейската цифрова инфраструктура, включително чрез оптични линии през Черно море.

Тук се открива и потенциално поле за сътрудничество с България.

Специално внимание е отделено на развитието на изкуствения интелект у нас и дейността на института INSAIT към Софийския университет. Казахстан следи българския опит и разглежда технологичното развитие като перспективна област за двустранни отношения.

Енергийна сигурност и нови атомни електроцентрали

Развитието на цифровата икономика и изкуствения интелект поставя сериозни изисквания към енергийната система на Казахстан.

Затова страната обвързва технологичните си амбиции с увеличаването на производството на електроенергия и гарантирането на дългосрочна енергийна сигурност.

Една от поставените цели е до 2029 г. Казахстан да постигне устойчив излишък от електроенергия, който да подпомогне развитието на промишлеността, центровете за данни и новите цифрови проекти.

В района на Екибастуз, известен с въгледобива и производството на електроенергия, се планира изграждането на голям комплекс за обработка на данни с участието на азиатски и европейски партньори.

Съществено място в енергийната стратегия заема и ядрената енергетика.

След първоначалното решение за изграждане на една атомна електроцентрала вече се обсъжда възможността за строителство на общо три. Поставена е и задача за започване на изграждането на втора атомна електроцентрала.

Развитието на ядрените мощности, наред с възобновяемите енергийни източници, се разглежда като важна предпоставка за устойчивото икономическо и технологично развитие.

От добив на суровини към производство с висока добавена стойност

Казахстан си поставя за цел постепенно да разшири ролята си отвъд традиционния модел на икономика, основана на добива и износа на природни ресурси.

Приоритет става създаването на предприятия с висока добавена стойност и развитието на мощности за дълбока преработка на суровини в страната.

Особено значение се отдава на критично важните минерали и редкоземните метали, които имат стратегическо приложение в съвременната промишленост и високите технологии.

Амбицията е Казахстан да се интегрира по-активно в международните производствени вериги, като развива собствен индустриален капацитет, вместо да разчита преимуществено на износа на непреработени ресурси.

Социални реформи и повишаване на доходите

Икономическата модернизация е съпътствана от мерки за подобряване на благосъстоянието на населението в рамките на концепцията за „Справедлив Казахстан“.

Сред обявените решения е увеличаване на минималната работна заплата от 1 януари, което според представената информация ще засегне приблизително два милиона граждани.

Предвижда се също повишаване на възнагражденията на работещите в социалната сфера и здравните заведения.

Успоредно с това продължава изграждането на нови болници, медицински центрове и други социални обекти.

Важен елемент от реформите е и модернизацията на държавното управление чрез внедряване на цифрови технологии.

Очаква се те да допринесат за по-голяма прозрачност, ефективност на администрацията и укрепване на принципа „Закон и ред“.

Политически реформи и развитие на отношенията с България

В основата на новия етап от модернизацията стоят и политически промени.

Казахстан прие нова конституция след проведен референдум, а парламентарната система е премина към еднокамарен модел с парламент, наречен Курултай.

Тези промени се разглеждат като основа за по-нататъшни икономически и социални преобразования.

Същевременно се търсят възможности за засилване на междупарламентарните отношения с България. Казахстанската страна вече е предала списък със състава на своята парламентарна група за приятелство с България.

На икономическо равнище най-голям потенциал за сътрудничество се очертава в транспорта и логистиката, енергетиката, цифровите технологии и изкуствения интелект.

Интересът към българските пристанища, възможностите за свързване на цифровата инфраструктура през Черно море и развитието на научно-технологични контакти създават предпоставки за разширяване на двустранното партньорство.

Казахстан търси ново място в глобалната икономика

Представените приоритети очертават стремежа на Казахстан да изгради по-диверсифицирана, технологично развита и конкурентоспособна икономика.

Мащабните инвестиции в инфраструктура, транспортни коридори, енергийни мощности и цифрови технологии са част от дългосрочна стратегия за укрепване на икономическия потенциал на страната.

Наред с това социалните реформи и мерките за подобряване на инвестиционната среда целят икономическото развитие да бъде съпроводено от повишаване на жизнения стандарт.

За България тези процеси откриват възможности за по-активно участие в транспортните и технологичните връзки между Европа и Централна Азия.

Срещата продължи с дискусия, на която основно въпросите бяха в посока развитието на българо – казахстанските отношения и в какви направления се работи за тяхното засилване и укрепване.

Статия на Кристина Тенева

Снимки: Кристина Тенева и Посолство на Република Казахстан