100 дни кабинетът „Радев“ – заявки, обещания и подводните ями пред властта

87 дни. Точно толкова са дните, в които управлява правителството на „Прогресивна България“, начело с премиера и доскорошен президент Румен Радев.

Или иначе казано – близо 100 дни на власт. Ако трябва да направим една кратка ретроспекция на вътрешнополитическата ситуация у нас, въпросът беше кога, а не дали президентът Румен Радев ще слезе на политическата сцена. Политолози, социолози, баячки и врачки предвещаваха Радев да се появи на политическия терен или през лятото на тази година, или след президентските избори. Е, в крайна сметка Радев изненада мнозина и навлезе още по-дълбоко на сцената у нас (въпреки че и като държавен глава над 9 години не се е отделял от нея – бел.ред.) още на изборите на 19 април.

Първият основен въпрос, който се появи тогава – коя ще бъдат партията мандатоносител, с която ще се яви Радев и дали ще има време да направи свой политически проект, заявяван многократно от неговите политически противници, че именно партия на президента се кове на „Дондуков“ 2. Е, в крайна сметка отново след поредица от хвърляне на боб, леща и гадаене по звездите, Радев обяви името на коалицията „Прогресивна България“, която по стечение на обстоятелствата спечели предсрочните избори и излъчи абсолютното мнозинство в 52-ото Народно събрание със 131 народни представители.

След празненствата по случай голямата победа на изборите, Радев и неговата коалиция направиха своите заявки и обещания, че „могат, знаят как да го направят и че ще успеят“ (слоганът на „Прогресивна България“ и по време на предизборната кампания – бел.ред.), но дали са отчели и подводните камъни и ями, които биха могли да се появят пред правителството в следващите месеци и години? В следващите редове ще се опитам да представя основните моменти, заявки, обещания и подводни ями пред властта.

Пълен 4-годишен мандат

На пръв поглед лесно постижима цел, след като Радев си осигури подкрепата на близо милион и половина български граждани и си има 131 депутати, които могат да приемат каквото си искат. Толкова лесно ли обаче се носи царската корона, така че тези 4 години да минат „просто ей така“ и с решаване на проблемите пред държавата с магическа пръчка? Предстои да разберем колко и дали правителството ще изкара пълен 4-годишен мандат, но както трябва да се пази от чужди, така и от свой. В много парламенти досега сме виждали разцепване на парламентарни групи и забиване на нож в гърба от страна на приближените. Тук Радев и като премиер, и като военен, и като президент трябва да има очи и на гърба, и пред него, и като „професионален шахматист“ да мисли с няколко хода напред, за да няма накрая „шах и мат с пешката.

За бога, братя, не купувайте!

Във вътрешнополитическата ситуацията у нас могат да бъдат изброени доста кадрови политики на правителството – от избора на състав и структура на Министерски съвет до заявката и обещанията на премиера, веднага след като седне на горещия стол в Министерски съвет, да реши проблем с цените на храните и спекулата на пазара. Със състава на правителството, Радев бе напълно готов, като опозицията веднага го обвини, че в кабинета си разчита на хора на „Има такъв народ“, които въпреки, че не намериха място в 52-ото Народно събрание – отново излъчиха кадри във властта. Според опозицията това са външният министър Велислава Петрова-Чамова, министърът на земеделието – Пламен Абровски, заместник-министърът на образованието Ася Панджерова, която впоследствие беше освободена, началникът на кабинета на председателя на Народното събрание – Николета Кузманова и Ива Митева, като заместник-министър на транспорта.

Въпреки нападките за хората на ИТН, структурата на Министерски съвет продължава да бъде на мушката на опозицията.

С втората тема – като заявка и впоследствие обещание, парламентарната група на „Прогресивна България“ инициира промени в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите, залагайки по-високи правомощия и глоби, съответно на КЗП и КЗК, които да контролират пазара от високите цени и спекулата. Дали и с колко са паднали цените, всеки сам може да си направи сметка, когато влезе в магазина, а твърденията, че „нищо не се е променило и стоките станаха от лев в евро – все същите цени“.

Радев направи и следваща крачка към „успокояване на пазара“, като покани на среща в Министерски съвет представители на търговските вериги и обяви правителствената инициатива „Кошница с грижа“. Дали всичко това ще даде резултат и какво ще се случи с цените предстои да видим и в следващите няколко месеца и особено времето, в което всички пазаруваме, за да посрещнем големите и светли празници. Тогава ще стане ясно дали КЗК, КЗП и „Кошницата с грижа“ са си казали тежката дума.

Нито един патрон за Украйна, за „голото рамо“ на един министър

Външната политика на правителството се оказа едно от най-големите остриета, с които опозицията не пропуска и ден, в който да се опита да свали част от доверието, което получи Румен Радев с „Прогресивна България“. Първият пример, който веднага и без съмнение може да се отчете е, че правителството не отмени постигнатото 10-годишно споразумение с Украйна в областта на отбраната. Предложението затова беше внесено от парламентарната група на „Възраждане“, които непрестанно атакуваха правителството затова, че по нищо не се различава от кабинета на ГЕРБ-СДС, БСП и „Има такъв народ“ в намеренията си спрямо Украйна. Въпреки това споразумението не беше прекратено.

Почти веднага след като се беше поуспокоила малко опозицията, правителството обяви, че прекратява военната помощ за Украйна. Не се предвижда България да предоставя повече оръжия на украинската армия. Войната в Украйна няма да бъде решена на бойното поле. Време е да се седне на масата на преговори, време е да се търси справедлив мир, който да бъде определен от двете страни. Разбира се, ролята на Европейския съюз е изключително важна, са само част от констатациите на военния министър Димитър Стоянов.

Дори и най-големите критици на правителството обаче се усъмниха дали това не е хвърляне на прах в очите на хората, като след това оръжия за Украйна да достигат през трети страни, а друга част от опозицията, която определя себе си като евроатлантическа, сравни Румен Радев с Виктор Орбан и го обвини, че се отделя от Европа и се приближава до Русия.

Като трети пример може да се открои прословутото „голо рамо“  на министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова по време на срещата и с турския външен министър Хакан Фидан. Тук нападките отново бяха огромни – дали за делова среща външната министърка е била облечена правилно или не, но в крайна сметка се отвори още една стрела, с която опозицията да стреля. А какво са говорили по време на срещата си двама министри също не стана ясно до край.

Четвърти и пети примери – скандалите около налагането на вето на 21-ия пакет санкции спрямо Русия и твърденията за напускането на „Коалицията на желаещите“, въпреки наличието на подпис за присъединяване вътре в нея от страна отново на външния министър Велислава Петрова. Тук определено обществото може да остане с нагласата за недобра комуникация и „грешка на растежа“ на кабинета, въпреки че налива допълнително масло в огъня и дава предпоставки на опозицията за допълнителни атаки.

„Перо по перо“ е равно на Бюджет 2026

Тук определено се отвори голямата яма и пропаст, която заплаши да разклати властта. При подготовката на държавния бюджет, правителството заяви, че това не е техния бюджет и в крайна сметка всички трябвало да се примирят с реалностите такива, каквито са, дори и скандални – 5.7% бюджетен дефицит, промените за минималната заплата и трудовия стаж, по-високи осигуровки, по-скъпи винетки и по-скъпи цигари. Въпреки опитите на опозицията да се опитат да принудят президентът Илияна Йотова да наложи вето на бюджета, тя не го направи. Последва образуване и на конституционни жалби от страна на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и омбудсманът Велислава Делчева, но какво ще произлезе оттук предстои да стане ясно.

Висш съдебен съвет (ВСС) – нов или със стари познайници

Едно от най-големите изпитания пред „Прогресивна България“ и една най-големите подводни ями, пред които ще бъде изправена коалицията – с кого ще си сътрудничи за избирането на новия ВСС и дали това ще стане с ПП, ДБ или ГЕРБ-СДС?

Дали изборът на ВСС ще бъде отложен за след президентския вот или ще съвпадне с кампанията, предстои да видим, но обществените прожектори ще бъдат насочени именно в тази посока – кой с кого и как за ВСС. Не е за подценяване и изборът на експерти, които да обновят парламентарната квота на кадровия орган.

Всичко води натам, че издънки не са изключени и подкрепата на ПП и ДБ, която е толкова нужна за мнозинството от 160 депутати, може да бъде оттеглена. Остават бившите управляващи да направят хода или както по-рано написахме „да действат като умели шахматисти“, но Румен Радев ще трябва да смята много внимателно кое сътрудничество ще му донесе по-малко електорални щети. Да не се заблуждаваме, че темата не носи протестен заряд.

Есенни многохилядни протести като коледен подарък за Бюджет 2027

Паднало правителство като подарък за Коледа. Затова се готви опозицията, която в лицето на съпредседателя на „Да, България“ и народен представител от „Демократична България“ Ивайло Мирчев декларира в свое интервю, че ще работи за протести наесен. Ето още една яма, в която правителството може да падне, ако не се опита да чуе гласа на улицата. Властта даде заявка, че в Бюджет 2027 ще се видят истинските нейни политики и грижата за хората. Ясно е, че това ще бъде рубиконът, който ще покаже ясно посоката на управлението. И ако Бюджет 2026 е на тежкото наследство, по думите на управляващите, то определено от гледна точка на обществото Бюджет 2027 е бюджетът на големите надежди. Още повече, че критики към макрорамката за тази година се сипят от всички посоки.

Ясно е и друго, че за следващия бюджет оправдания няма и не трябва да има. Тогава всичко е в ръцете на бюджетарите на „Прогресивна България“. Освен това, управляващите ще трябва да докажат, че критиките на опозицията са неоснователни, особено за харчове на тъмно в полза на олигархията.

Аз съм на „Додунков“ 1, но гледам и към „Дондуков“ 2

Пред премиера Румен Радев стои и предизвикателството на президентските избори, за които стана ясно вече – ще се проведат на 25 октомври. Илияна Йотова вече обяви кандидатурата си, а Радев  предпочете да я подкрепи пред избора да заложи на нов играч. Дали в крайна сметка българинът ще предпочете да даде почти цялата власт в ръцете на един човек, предстои да разберем, но засега на терена в битката за президентството е Илияна Йотова, която очаква своите противници. Инициативен комитет е готов да издигне бившия служебен премиер Андрей Гюров също като възможен кандидат-президент, а се очакват и партийни кандидатури за чест и слава. Очевидно кампанията вече започна, а битката няма да бъде лека. Не по-важност пред „Прогресивна България“ предстоят мисли и за местните избори, и за европейските, които чукат на вратата през следващата година.

Така 100 дни на кабинета Радев наближават, а наред с обещанията и заявките, които направи „Прогресивна България“, следват и капаните. От правителството зависи дали ще прескочи трапа или както се казва в песента на музикалната група „Фанданго“ – всичко ще се окаже миг приказка?

Автор: Симеон Янев

Източник: news.bg