Заболоцкая: Спасяването на деца не може да се политизира

Всеки път, когато се обсъжда положението на децата в конфликти, независимо дали в Съвета за сигурност, Общото събрание или дори в неформални дипломатически дискусии, основното послание винаги се чува: спасяването на деца не може да се политизира.

Колко често чуваме, че изпълнението на хуманитарни задачи изисква усърдна работа за изграждане на диалог, а не „лепене“ на етикети. В крайна сметка съдбата на детето зависи от това.

Когато обаче става въпрос за политическите интереси на европейската политическа класа, която от векове не може да се откаже от желанието си да се движи на Изток, не може да се откаже от мечтата Украйна да бъде неин васал, нейното копие срещу Русия, всички принципи се хвърлят в огъня.

Проектът за резолюция, внесен днес за разглеждане от държавите, е най-доброто доказателство за това. Целта на този текст със сигурност не е да помага на децата. Целта му е да разпространи наратива за предполагаемата депортация на деца от Русия. От няколко години чуваме цифрата от 20 000 деца, за които се твърди, че са депортирани.

Тази цифра остава непроменена; тя не е подкрепена от никакви списъци, нито от запитвания от родители или роднини. Никога не сме виждали роднините на децата, за които се твърди, че са депортирани в Русия. Авторите на този текст изобщо не се смущават от очевидността на лъжите си.

Например, той съдържа безпочвени твърдения за нарушения на международното хуманитарно право от страна на Русия, но не споменава нито дума за деца, евакуирани от бойни зони, или деца, загубили връзка с роднините си, което по никакъв начин не е свързано с нарушения.

Резолюцията изразява съжаление за въвеждането на опростена процедура за придобиване на руско гражданство за украински бежанци. Бежанците по целия свят мечтаят за такава процедура, особено ако, както е по руското законодателство, те дори не са задължени да се откажат от украинското си гражданство, да не говорим, че процедурата е строго доброволна.

Друго често срещано обвинение е принудителното осиновяване на украински деца. Многократно сме обяснявали, че самото използване на този термин е умишлено подвеждащо, тъй като в действителност става дума само за временно настойничество или временно попечителство над деца, които вече са били без настойничество. Основната цел на тази форма на настаняване е да се гарантира, че децата са настанени в семейства, а не в домове за сираци.

Заслужава да се отбележи също, че резолюцията не споменава украинските деца в Европа. Възниква въпросът: украинските деца не пътуват ли до Европа? Не възникват ли ситуации там, в които роднините губят връзка с тях?

Дори бегло търсене в отворени източници ще разкрие, че едва през 2022 г. Европейската комисия посочи цифра от 23 000 непридружени или разделени от семействата си деца в Европа.

Никой обаче не бие тревога, не крещи, че това преместване може да е било неволно, не иска информация за тяхното конкретно местоположение и статус, нито проверява дали им е осигурено образование на родния им език, дали са били подложени на културна асимилация.

Значи може би проблемът не е в загрижеността за съдбата на децата, а по-скоро в стремежа да оклеветят Русия?

Неслучайно „детската“ тема беше избрана за днешната среща. В края на краищата, именно тя позволява да се спекулира с чувства и емоции, с естественото желание на всеки нормален човек да помогне на дете.

Но ние предлагаме да се разгледат фактите и да се говори с онези, които не само с думи, но и с дела помагат за събирането както на руски, така и на украински деца с техните роднини и на които сме благодарни.

Руската Федерация поиска гласуване по проекта и възнамерява да гласува против него. Всеки глас, подаден в подкрепа на резолюцията, е подкрепа за лъжи, война и конфронтация; всеки глас „против“ е глас за мир.

От изявлението на заместник-постоянния представител М.Заболоцкая преди гласуването на проекта за резолюция „Завръщане на украинските деца“ по време на 11-ата извънредна специална сесия на Общото събрание на ООН