Виетнамската диаспора и предизвикателството да овладеем основните технологии

Виетнам е пред прага на нова ера на развитие, в която науката и технологиите са основният двигател.

За да могат интелектуалците от диаспората да разгърнат пълния си потенциал, важно е не само да ги привличаме, но и да вървим редом с тях, да им предоставим възможности за научна дейност, да им гласуваме доверие и да създадем ефективни механизми за работа. По повод честването на 30 април заместник-министърът на външните работи Ле Ти Ту Ханг, която от дълги години се занимава с въпросите на виетнамците в чужбина, даде интервю за вестник „Туой Тре“ относно мобилизирането на интелектуалците от диаспората в услуга на развитието на страната.

Може да се допринесе за родината отвсякъде

* Необходимо ли е сънародниците да се завърнат в страната, за да работят дългосрочно, за да допринесат за родината, госпожо?

– Не е необходимо да се ограничаваме до завръщане в страната за дългосрочна работа, а това може да стане чрез различни гъвкави форми, като например принос от разстояние или работа на непълно работно време в страната.

Например чрез споделяне на резултати от научни изследвания, участие в обучение, наставничество на докторанти, работа като експертен съветник или свързване на международни ресурси за Виетнам. „Приносът от разстояние“ в много случаи е както осъществим, така и ефективен, ако има подходящ механизъм.

Виетнамците в чужбина могат също да бъдат консултанти по научно-технологична политика, като помагат на Виетнам да изработи стратегия за развитие на нови технологични отрасли въз основа на международния опит.

Същевременно да свързват научно-технологичните мрежи и местните предприятия с Виетнам, като по този начин помагат на страната да се запознае по-бързо с новите технологични тенденции, да привлече инвестиции в научни изследвания и да се включи по-активно в глобалната технологична верига.

Освен това те могат да участват в екосистемата за иновации и технологични стартиращи предприятия в страната в ролята на технологични консултанти, инвеститори или съоснователи на технологични предприятия, разработващи стратегически продукти. Работата както в публичния, така и в частния сектор е добра, като частният сектор дори има предимство, защото вземането на решения е бързо, а механизмите са гъвкави.

* Друг често споменаван въпрос е механизмът за приемане на идеи от сънародниците в чужбина. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

– Мобилизирането на ресурсите на сънародниците в чужбина, от една гледна точка, е въпрос на свързване между хората, а не само на политика или административен апарат. Подходът трябва да бъде хуманен, гъвкав и подходящ за всеки отделен случай.

Механизмът за приемане, обработка и отговор на предложенията на сънародниците ни в чужбина остава слабо място от много години насам.

Ето защо в близко бъдеще Министерството на външните работи (Държавната комисия за виетнамците в чужбина) ще сътрудничи със съответните министерства, ведомства, сдружения, мрежи от експерти и интелектуалци от виетнамската диаспора в чужбина, за да проучи възможността за създаване на информационен портал или отворени форуми, управлявани директно от самите интелектуалци от виетнамската диаспора.

Тези информационни портали и форуми ще бъдат свързани с портала за научни и технологични инициативи, иновации и цифрова трансформация на Министерството на науката и технологиите. По този начин събирането, приемането, обработката и отговарянето на предложенията на интелектуалците от диаспората ще станат по-редовни, непрекъснати и ефективни, а членовете на диаспората ще могат да допринасят за страната си с увереност.

Притесненията на сънародниците в чужбина

* Според Вас, г-жо, какво е това, което все още притеснява много интелектуалци от диаспората, когато искат да допринесат за родината си?

– В последните стратегически резолюции, особено в Резолюция 57, се отдава голямо значение на използването на ресурсите на виетнамците в чужбина, най-вече на знанията и интелектуалния потенциал. Вярвам, че ако ефективно се използват интелектуалните ресурси на виетнамците в чужбина, Виетнам може значително да съкрати процеса на овладяване на ключовите технологии и да стимулира растеж, основан на знания и иновации в новата ера на развитие.

Най-голямата тревога на интелектуалците от виетнамската диаспора не е непременно свързана с въпроса за възнаграждението, а с един много конкретен въпрос: ако искам да допринеса, къде да допринеса, какъв проблем да реша, по какъв начин и с кого? Има много откровени мнения, че ако ще използваш, не се съмнявай, а ако се съмняваш, не използвай.

Условията за работа са необходимо, но не и достатъчно условие. Много хора имат добра работна среда и стабилни доходи в чужбина, като в същото време носят отговорност към семейството и децата си. Това, което те желаят най-много, е справедлива и здравословна работна среда, където способностите им се оценяват по достойнство и им се оказва истинско доверие.

Достатъчното условие е преди всичко да се създадат реални условия за работа. Има мнения, че е необходимо да се премине от мислене, насочено към призоваване, към предоставяне на правомощия, от административно управление към създаване на условия, при които експертите да имат професионална автономия.

В този контекст специалистите могат да заемат длъжности, съответстващи на възложените им задачи, да имат правото да организират и ръководят научноизследователски екипи; да бъдат титуляри на научноизследователски теми и проекти на държавно ниво, да ръководят докторанти и да участват в научни съвети във Виетнам, както и да се ползват от заслужени ползи от комерсиализацията на резултатите от научните изследвания.

Освен това за учените материалните условия и изследователската инфраструктура са ключови фактори. Мнозина считат, че Виетнам трябва да инвестира в лаборатории, отговарящи на стандартите, за общо ползване, вместо да строи разпръснати обекти, за да спести ресурси и да създаде условия за задълбочени и дългосрочни изследвания.

Механизъм за възлагане на задачи, „определяне“ на нуждите

* Мнозина искат да допринесат, но не са сигурни доколко могат да се справят и за какво точно?

– Освен продължаването на усъвършенстването на институциите и работната среда, според мен е необходим механизъм за възлагане на конкретни задачи на сънародниците в чужбина.

През изминалия период ръководството на Партията и държавата директно възложи много конкретни задачи на експерти и интелектуалци от диаспората. Например, по време на посещението си във Франция през юни 2025 г. министър-председателят възложи на професор Нгуен Ван Там (Политехническия институт в Париж) да изготви проект за обучение на 100 инженери по изкуствен интелект за Виетнам.

Поради това министерствата, ведомствата, местните власти, институтите, училищата и предприятията трябва да използват още по-активно механизма за възлагане на задачи на сънародниците в чужбина, свързан с неотложните нужди на страната, на местните власти, на предприятията и на гражданите.

Важното е всяка нужда да бъде „опакована“ в ясен и конкретен проект, свързан с местните власти и предприятията, и да бъде съпътствана от подходящ механизъм за възнаграждение. Тогава, вместо сънародниците да се питат „с какво мога да помогна“, държавата и предприятията ще кажат ясно: „Имаме нужда от вас, за да решите този проблем на тази позиция.“

* Наскоро приехме Резолюция 57. Какъв подход трябва да възприеме Виетнам, за да мобилизира още по-ефективно ресурсите на сънародниците?

– Според мен, за да привлече и използва ефективно интелектуалните ресурси на виетнамците в чужбина при прилагането на Резолюция 57, Виетнам трябва да продължи да усъвършенства правната рамка за механизмите и политиките за привличане и използване на ресурсите на виетнамските експерти и интелектуалци в чужбина.

През изминалия период Партията и държавата приеха редица новаторски насоки и политики, целящи да „развържат“ съществуващите от години пречки като въпроса за гражданството или механизма за контролирано тестване (sandbox). В бъдеще е необходимо да продължим да усъвършенстваме институционалната среда в посока на либерализация, прозрачност и сближаване с международните практики.

Това включва ускоряване на реформата на административните процедури в областта на науката и технологиите, както и засилване на цифровизацията на процесите по одобрение, управление и финансиране на научните изследвания.

Същевременно трябва да се създаде гъвкав механизъм, който да позволи бързото и ефективно изпълнение на ключови научно-технологични проекти. Когато процедурите бъдат опростени и прозрачни, експертите от диаспората ще имат повече доверие при участието си в програми за научни изследвания и иновации във Виетнам.

Освен това е необходимо да продължи изграждането на работна и изследователска среда, която е отворена, здравословна, с честна конкуренция и равенство на базата на интелекта, за да се допринесе за максималното разгръщане на изследователския и творчески потенциал на диаспората.

Когато изследователската среда в страната става все по-привлекателна и се доближава до международните стандарти, Виетнам ще се превърне в естествена дестинация за виетнамски експерти и учени от цял свят, които да допринесат за развитието на страната.

Освен това е необходимо да се осигурят стабилни и гъвкави финансови ресурси за науката и технологиите, като същевременно се разнообразят източниците на финансиране за научни изследвания чрез участието на бизнеса и моделите на публично-частно партньорство.

Смятам, че в дългосрочен план привличането и използването на интелектуалните ресурси на виетнамската диаспора не трябва да се основава само на няколко отделни преференциални политики, а трябва да се насочи към изграждането на всеобхватна, прозрачна и с дългосрочна визия научно-технологична екосистема.

източник: scov.gov.vn