Списък с грешки в общуването, които подкопават доверието

Доверието рядко се разрушава внезапно.

По-често то просто постепенно изчезва. Заради дребни неща, които се повтарят всеки ден и се натрупват.

Обеща и изчезна

Каза „ще го направя“ и изчезна. Дори ако задачата е малка, това веднага подкопава доверието.

По-добре е да кажеш честно „нямам време, ще се върна утре“, отколкото просто да мълчиш.

Говорим неясно

„Трябва да“, „да видим как“, „по-късно ще видим“. В крайна сметка всеки е разбрал по свой начин и никой не е направил нищо.

Работи само конкретиката. Какво правим, кой го прави и до кога.

Прехвърляме отговорността

„Мислех, че не е мое“, „не ми казаха“. Това звучи като оправдание.

Ако има съмнение, по-лесно е веднага да се уточни, отколкото после да се обяснява защо не е направено.

Надяваме се, че ще се досетят

Когато човек говори с намеци или изобщо не довършва.

Всъщност никой не е длъжен да гадае нищо. По-добре е да се каже направо.

Игнорираме

Написали са ти, предложили са ти нещо, задали са ти въпрос. В отговор – тишина.

Това много дразни. Дори краткото „приех“ вече е нормално.

Критикуваме в празнота

„Не е така“, „лошо“, „не ми харесва“ и нищо повече.

Ако има критика, трябва да има и идея как да се направи по-добре.

❗️Всяка нормална работа се крепи на прости неща. Договорихме се, свършихме работата, върнахме се с резултат. Без излишни игри и недоизказани неща.