Президентът на Виетнам с встъпителна реч на откриването на 23-тия „Диалог Шангри-Ла“ в Сингапур

Генералният секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Виетнам и президент на Социалистическата република Виетнам То Лам присъства и изнесе встъпителна реч на откриването на 23-тия „Диалог Шангри-Ла“ в Сингапур на 29 май.

Уважаеми г-н Лоурънс Уонг, министър-председател на домакина Сингапур,

Уважаеми д-р Бастиан Гигерих, генерален директор на Института за международни стратегически изследвания (IISS),

Уважаеми дами и господа.

На първо място, бих искал да изкажа искрената си благодарност към правителството на Сингапур и Института за международни стратегически изследвания за предоставената ми чест да се изкажа на откриването на този важен форум. През последните повече от две десетилетия „Диалогът Шангри-Ла“ се превърна в водеща платформа за диалог по въпросите на регионалната сигурност, където държавите споделят своите виждания, изслушват се взаимно и търсят отговорни подходи за мир, стабилност и развитие.

Ние се срещаме в момент, когато светът е изправен пред много рискове и несигурност: по-широка свързаност, но и по-голяма уязвимост; по-напреднали технологии, но и по-голям риск от злоупотреба; по-дълбока взаимозависимост, но и по-голяма опасност тя да се превърне в инструмент за натиск. Докато държавите говорят за мир, стабилност и сътрудничество, стратегическата среда се характеризира с нарастващо недоверие, фрагментация и неконтролирана конкуренция. Ето защо това, от което се нуждаем, е да се обединим и да приложим една обща, минимална и съществена визия, за да гарантираме мир, доверие и развитие за човечеството през XXI век. Същевременно трябва да подобрим способността си да предотвратяваме кризите рано и от разстояние; защото практиката показва, че много големи кризи често започват от неразрешени недоразумения, неправилно разтълкувани сигнали и механизми за превенция, които не се задействат навреме.

В този дух бих искал да споделя темата: Активно изграждане на мир, стабилност и развитие в един свят, изпълнен с промени.

Уважаеми дами и господа,

Промените са постоянното състояние на света. Но дали промените ще доведат до конфликти или ще се превърнат в движеща сила за мир, е стратегически избор на държавите и международната общност. Когато погледна към днешния свят, считам, че настоящите нестабилности отразяват три фундаментални кризи, които протичат едновременно и си взаимодействат. Това са: кризата на международния ред, кризата на модела на развитие и кризата на стратегическото доверие.

На първо място е кризата на международния ред. Международният ред не е нещо неизменно. Един справедлив ред може да се адаптира, за да отразява промените в света. Но всяка адаптация трябва да се осъществява чрез правила, диалог, споделяне и самоконтрол; не може да бъде чрез принуда, налагане, заплаха с употреба на сила или създаване на „свършен факт“.

Кризата на международния ред започва, когато правилата все още се споменават, но тяхната обвързваща сила намалява; когато ангажиментите все още се обявяват, но действителните действия подкопават именно тези ангажименти; когато основните принципи на международното право се тълкуват в посока на субективно налагане, се прилагат непоследователно или се поставят на второ място след мисленето за приоритетно използване на сила, „голямата риба поглъща малката“. В такава среда държавите, особено средните и малките, са изправени пред натиск да избират страна, както и пред икономически, технологичен, финансов и сигурен натиск; в същото време пространствата за свързване като моретата и океаните, киберпространството, веригите за доставки, цифровата инфраструктура и кабелните линии за данни са изложени на риск да се превърнат в пространства за конкуренция. Напрежението напоследък по стратегическите морски пътища в Близкия изток показва, че конфликтът в една гореща точка може бързо да се отрази на търговията, енергетиката, логистиката и икономическия и социален живот на много различни региони в световен мащаб

Второ, кризата на модела на развитие. В продължение на десетилетия глобализацията, търговията, инвестициите, технологиите и веригите за доставки създадоха огромни възможности за развитие за много държави, включително и за развиващите се страни. Но именно тези движещи сили са изправени пред редица нови предизвикателства. Растежът се забавя. Държавният дълг и разходите за капитал нарастват. Климатичните промени заплашват прехраната на стотици милиони хора. Новите технологии отварят големи възможности, но създават и нови различия. Търговията, финансите, митата, енергетиката, храните, данните и технологиите рискуват да бъдат използвани като инструменти за натиск.

За много страни развитието не е второстепенен избор, поставен след сигурността. Развитието е основата на устойчивата сигурност. Ако процесът на развитие бъде прекъснат, ако възможностите за напредък на развиващите се страни бъдат ограничени, икономическата нестабилност лесно може да се превърне в социална и политическа нестабилност, а дори и в стратегическа несигурност.

Третото е кризата на стратегическото доверие. Това е тиха, но опасна криза, защото кара държавите да гледат на действията си през призмата на подозрение и несигурност. Когато доверието намалее, една защитна мярка може да бъде тълкувана като провокация, една разлика в интересите може да бъде превърната в конфликт, а един малък инцидент може да задейства спирала от реакции, ако липсват диалог, комуникация и самоконтрол. Стратегическото доверие не означава премахване на различията или отричане на конкуренцията. Същността е в управлението на различията в рамките на правилата, което прави конкуренцията ограничена, отговорна и предвидима. Устойчивият регионален ред не може да бъде изграден върху постоянен страх и липса на взаимно доверие.

Новите технологии правят това предизвикателство още по-сложно. Големите данни, изкуственият интелект, киберпространството, квантовите технологии, автоматизираните системи и цифровата инфраструктура не само разширяват възможностите за по-високо развитие, но и могат да засилят недоверието, манипулирането на информация, да съкратят времето за вземане на решения и да увеличат риска от грешки в преценката. Когато технологиите изпреварват скоростта на законодателството и човешкия контрол, стратегическата стабилност става по-крехка. Ето защо преодоляването на кризата на доверието изисква стратегическа рамка за изграждане на стратегическо доверие, включваща канали за бърза комуникация при инциденти, прозрачност, диалог, споделяне на съществена информация за намаляване на недоразуменията, ясни правила за поведение за предотвратяване на сблъсъци и достатъчно строги технологични стандарти, които да гарантират, че хората винаги носят крайната отговорност за решенията с сериозни последици за сигурността.

Уважаеми господа,

Трите посочени по-горе кризи се концентрират ясно в Азиатско-тихоокеанския регион. Това е динамичният център на растежа в света, но също така е място на ожесточена стратегическа конкуренция; пространство на жизненоважни морски пътища, но и място, криещо много рискове в морето; регион, който се възползва дълбоко от глобализацията, но понася пряк натиск от фрагментирането на веригите за доставки, климатичните промени, технологичната трансформация и новата геоикономическа конкуренция. Именно защото е място, където се събират предизвикателствата, Азиатско-тихоокеанският регион трябва да бъде и мястото, откъдето започват решенията. Този регион има общи интереси в мира, свързаността и развитието; има опит в многостранното сътрудничество; разполага с АСЕАН като структура за диалог и баланс; има достатъчно мотивация и решимост да не допусне конкуренцията да се превърне в конфронтация, да не допусне свързващите маршрути да се превърнат в разделителни линии, да не допусне сигурността на една страна да се превърне в несигурност за друга.

От тази гледна точка бих искал да споделя някои насоки, за да изградим заедно една Азиатско-тихоокеанска област, която е мирна, стабилна, развита, самодостатъчна и способна да намалява рисковете от рано и от разстояние.

Първо, трябва да направим така, че правилата и диалогът да се превърнат в ефективни средства за реално намаляване на рисковете. Диалогът „Шангри-Ла“ е мястото, където държавите се изслушват взаимно, изясняват намеренията си, търсят общи точки и контролират различията, но диалогът не трябва да се ограничава до изразяване на позиции. Диалогът трябва да спомага за ранното откриване на рискове, споделянето на информация, поддържането на канали за комуникация при напрежение и предотвратяването на превръщането на различията в кризи. Правният ред също не принадлежи на нито една група държави, а е обща основа, върху която големите, средните и малките държави да съжителстват мирно на базата на международното право, Устава на ООН, зачитането на независимостта, суверенитета и териториалната цялост, въздържането от употреба или заплаха за употреба на сила, както и разрешаването на спорове с мирни средства и на равни начала между държавите. Правилата имат смисъл само когато се прилагат последователно и се превръщат в конкретни механизми като ранно предупреждение, спешна комуникация, справяне с инциденти, самоограничаване и сътрудничество, което може да бъде проверено.

Това е особено важно за моретата и океаните. Моретата и океаните са ресурс, общо пространство за връзка, артерия на търговията, енергетиката, продоволствието и глобалната верига на доставки. Нито една държава няма да спечели, ако тези свързващи пътища се превърнат в място за демонстрация на сила, принуда или конфронтация.

По отношение на Южнокитайско море позицията на Виетнам е последователна, ясна и принципна. Виетнам подкрепя разрешаването на всички спорове и разногласия с мирни средства, въз основа на международното право, по-специално Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Виетнам зачита законните и легитимни права и интереси на другите държави; в същото време решително и упорито защитава своята независимост, суверенитет, суверенни права и законна юрисдикция в съответствие с международното право.

На второ място, е необходимо да се създаде отворена и всеобхватна регионална структура, в центъра на която да стои АСЕАН. На фона на появата на множество нови механизми и инициативи, трябва да изградим структура, способна да обедини интересите, да намали недоверието и да допълва съществуващите механизми. Всяка инициатива, допринасяща за мира, стабилността и развитието, заслужава да бъде приветствана, стига да е прозрачна, да зачита международното право, да се допълва взаимно и да не отслабва централната роля на АСЕАН, както и да не превръща Югоизточна Азия в арена на конфронтация между блокове. Централната роля на АСЕАН не е дадена от само себе си и не се поддържа сама по себе си. АСЕАН може да запази тази роля само чрез единство, стратегическа автономност и способност да създава обща дневна ред. Всеобхватността трябва да бъде свързана с ефективност, диалогът трябва да води до действия, а консенсусът трябва да помага на региона да реагира навременно на общите проблеми. Виетнам подкрепя и е готов да сътрудничи тясно с Филипините в качеството им на председател на АСЕАН през 2026 г., заедно с държавите-членки да укрепват мира и сигурността, да разширяват коридорите на просперитета, да насърчават свързаността, да развиват всеобхватно и устойчиво развитие и да поставят хората от АСЕАН в центъра.

Трето, е необходимо да поставим сигурността на хората и социалната устойчивост в центъра на устойчивата сигурност. Днешната нестабилност произтича не само от военни конфликти, но и от разриви в развитието. Ето защо укрепването на отбраната е легитимна необходимост, но устойчивата сигурност не може да се основава само на военна сила, още по-малко може да се изгражда чрез надпревара във въоръжаването или чрез увеличаване на несигурността в развитието на други държави. Това, от което се нуждаем, е платформа за развитие с висока устойчивост на шокове, отворени и разнообразни вериги на доставки, безпрепятствена инфраструктурна свързаност, сътрудничество в областта на финансите, технологиите и човешките ресурси; като същевременно се насърчава практическото сътрудничество в областта на помощта при бедствия, здравеопазването, сигурността на водоснабдяването, продоволствената сигурност, енергийната сигурност, киберсигурността, защитата на критичната инфраструктура и търсенето и спасяването. Когато сътрудничеството осигурява безопасност, средства за прехрана и подобрява живота на хората, стратегическото доверие ще бъде укрепено и заздравено.

Четвърто, е необходимо да се създадат стандарти за отговорност по отношение на новите технологии и отбранителната промишленост. Изкуственият интелект, големите данни, квантовата технология, автоматизираните системи, космическите технологии, киберсигурността и веригите за доставки на високотехнологични продукти преоформяват международната сигурност. Тези технологии могат да разширят капацитета за развитие, прогнозиране на рискове и управление, но могат и да бъдат злоупотребени за кибератаки, манипулиране на информация, автоматизиране на конфликти, незаконно наблюдение или създаване на нови форми на принуда. В областта на отбраната и сигурността важният въпрос не е колко мощна е технологията, а доколко човек може да я контролира. Ето защо трябва да насърчим диалога относно изкуствения интелект в областта на отбраната и сигурността, да гарантираме крайната отговорност на човека при вземането на решения с тежки последствия, правилата за поведение в киберпространството, защитата на морските кабели и критичната инфраструктура за данни, както и прозрачността по отношение на технологиите, които оказват влияние върху стратегическата стабилност. Оборонната промишленост трябва да служи на легитимната отбрана и стабилността в региона, а не да се превръща в двигател на надпреварата във въоръжаването.

На пето място, необходимо е да се укрепят социалните основи и устойчивостта; да се осигури защита от дезинформация и да се повиши осведомеността. В един дълбоко свързан цифров свят нестабилността не произтича само от военни конфликти, прекъсвания в веригите на доставки или кибератаки, а може да започне и от подкопаването на доверието в обществото. Фалшивите новини, манипулирането на информацията, подклаждането на екстремизъм, социалната поляризация и целенасочените кампании за влияние могат да отслабят националния консенсус, да изкривят общественото възприятие, да задълбочат разделенията и да ускорят разпространението на кризите. Ето защо защитата на мира в новата ера изисква също така защита на истината, укрепване на общественото доверие, подобряване на капацитета за стратегически комуникации, образование на цифровите граждани, насърчаване на отговорността на технологичните платформи и международно сътрудничество в борбата с дезинформацията. Едно общество, способно да разграничава доброто от лошото, да запазва консенсуса в условията на промени и да не се води от страх, омраза или манипулации, ще бъде важна основа за устойчива сигурност.

Шесто, необходимо е да се подобрят дипломатическите способности за превенция, помирение и посредничество в региона. Много кризи не избухват само заради различия в интересите, а защото страните нямат надеждни канали за обмен, нямат пространство за деескалация и нямат механизми, които да превърнат конфронтацията отново в диалог. Затова Азиатско-тихоокеанският регион трябва да разглежда превантивната дипломация като стратегическа способност, а не като ситуативна мярка, след като кризата вече е настъпила. Нуждаем се от повече разнообразни канали за консултации, гъвкави посреднически механизми, групи за контакт при инциденти, полуофициални форуми и инициативи за изграждане на доверие между военните, службите за сигурност, правоприлагащите органи, учените, бизнеса и гражданските организации. Целта е да се създадат „дипломатически изходи“, преди страните да бъдат въвлечени в спиралата на ескалация, водеща до риск от конфликт.

Със своите влиятелни партньори в и извън региона Виетнам желае да отправи искрено послание: Азиатско-тихоокеанският регион е отворено пространство, където всяка държава с легитимни интереси може да допринесе за мира, стабилността и развитието. Регионът приветства прозрачното и отговорно присъствие, спазването на международното право, подкрепата за централната роля на АСЕАН и приноса за намаляване на напрежението. Това, което регионът желае, не е чистото присъствие или отсъствие на която и да е велика държава, а отговорна ангажираност. Ние признаваме, че конкуренцията е неизбежна, но тя трябва да се движи в рамките на закона, прозрачността и самоконтрола.

Уважаеми дами и господа,

Трите кризи в днешния свят не са нещо неизбежно, което сме принудени да приемем. Важно е да погледнем кризата в очите, но без да позволяваме тя да затъмни възможностите за действие. Кризата на международния ред показва, че международното право и самоконтролът трябва да бъдат укрепени. Кризата на модела на развитие показва, че е необходимо да се обновят двигателите на растежа в посока на всеобхватност, устойчивост и фокус върху човека. Кризата на стратегическото доверие изисква диалог, прозрачност, отговорност и по-съществени механизми за сътрудничество.

Тези отговори няма да се появят от само себе си. Те могат да се превърнат в реалност само ако държавите заедно поддържат и създават правила, свързват интереси, укрепват доверието и изграждат механизми за намаляване на риска, които са ефективни на практика. В един променящ се свят предизвикателствата идват не само от външни нестабилности, но и от това, че не сме достатъчно добре подготвени да управляваме риска. Важно е да преминем от пасивно реагиране към активно изграждане; от повтаряне на принципи към прилагане на механизми; от управление на кризи след тяхното възникване към намаляване на рисковете преди избухването на кризи.

Ето защо изборът на Азиатско-тихоокеанския регион днес не е между конкуренция и липса на конкуренция, тъй като конкуренцията е реалност в международните отношения. По-важният избор е между неконтролирана конкуренция и отговорно съжителство; между разделение и диалог; между недоверие, принуда и ред, основан на правила и доверие. Виетнам вярва, че нашият регион има достатъчно кураж и общи интереси, за да избере пътя на мира, сътрудничеството и просперитета.

Уважаеми господа,

Виетнам добре разбира ценността на мира чрез собствената си история, разбира ценността на развитието чрез собствения си път на реформи и интеграция. От този опит Виетнам дълбоко осъзнава, че националните ни интереси са тясно свързани с мира, стабилността и просперитета на региона. Приносът към регионалния мир е и защита на дългосрочните интереси на Виетнам. Разширяването на сътрудничеството, намаляването на рисковете и свързването на легитимните интереси е именно начинът, по който Виетнам изпълнява своята отговорност към международната общност.

Мирът, стабилността и развитието са общ знаменател за всички държави и народи. Но те имат смисъл само когато се превърнат в конкретни действия: сдържаност при разногласия, диалог при нарастващи различия, сътрудничество при предизвикателства, които преминават границите, и изграждане на механизми за намаляване на рисковете, които могат да функционират на практика.

В този дух Виетнам е готов заедно с държавите в и извън региона да укрепи правилата, да изгради доверие, да насърчи диалога, да засили сътрудничеството, да намали рисковете и заедно да създадем един по-безопасен, по-самостоятелен и по-проспериращ Азиатско-тихоокеански регион.

С уважение!