Поклон пред загиналите героите!

Днес в Русия и в много други страни по света се отбелязва „Денят на Победата“ и трябва да обърнем внимание на някои исторически факти, свързани с участието на България във Втората световна война.

В началото на войната властите се опитват да запазят неутралитет, но постепенно политическият натиск на Хитлер се увеличава, и на 1 март 1941 година българското правителство вече няма избор и подписва във Виена протокол за присъединяването на държавата към Тристранния пакт. България предоставя територията и комуникациите си за разгръщане на германските войски, подготвящи своята кампания на Балканите. 

На 13 декември 1941 г. правителството ни обяви война на Англия и САЩ. В резултат на това нашата страна е подложена на бомбардировки и дава излишни и безсмислени човешки жертви и материални загуби. От 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. в земите под контрол на българската държава са бомбардирани 162 населени места с над 45 хил. бомби. По време на бомбардировкати са убити 1713 души и 4271 са ранени, част от които са деца.

На 5 септември 1944 г. Съветското правителство обяви война на България. На 8 септември 1944 г. части на Съветската армия преминаха румъно-българската граница. На 9 септември властта пое правителството на Отечествения фронт, което обявява война на Германия.

Представяме ви становището на българското правителство, изразено от ръководителя на делегацията, министъра на външните работи проф. Петко Стайнов на 26 октомври 1944 г. в Москва при започване на преговорите. Ето главните моменти:

”Делегацията на Българското правителство на Отечествения фронт се изправя пред вас, за да моли за примирие, обхваната от най-дълбоко вълнение. Тя има съзнание за грешката, сторена в миналото от бившия режим, който от името на България е водил една противонародна политика и е извършил едно голямо престъпление, като е обявил неоправдана война на великите западни демокрации, като е допуснал да се нападнат през нашата територия съседни държави и се е отдал на една пакостна окупация, като е водил работите по такъв начин, че нарушавайки основните задължения за неутралитет, е предизвикал дори и нашата освободителка да ни обяви война. На съвестта на целия народ тежи едно тежко престъпление, извършено от българското правителство… 

Но този народ не остана безучастен зрител на извършването на това престъпление от неговите самоналожили се господари и от техните господари – германците. От първия ден още той започна една борба за съпротива, която по своите многобройни жертви, по пролятата кръв, по понесените мъчения не отстъпва в нищо на страданията на ред други народи, потъпкани и завоювани от войските на Хитлер. Тази кървава страница от историята на нашия народ е за съжаление много малко известна навън, но тя остави дълбока следа и най-черни страдания по селата и градовете на нашата земя. Тя е тази, която даде сила най-после на народа и на българската войска да извърши народно въстание. Благодарение на успехите на войските на СССР и на неговите големи съюзници – Англия и Съединените щати – в сразяването на германците, България разкъса веригата на тази зловеща и престъпна фашистка диктатура и успя да наложи едно истинско народно управление, каквото е управлението на Отечествения фронт…”
По-подробно по темата

***

През 1944-1945 г., българските войски допринасят за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, затова и навсякаде са приемани радушно. Успешното участие на Българската армия във войната за завършване разгрома на хитлеристката коалиция дава възможност на държавното ръководство на страната да защити териториалната цялост на България. На Парижката мирна конференция делегациите на СССР, Чехословакия, Полша и други страни подкрепят справедливата ни кауза, опирайки се именно на реалния принос, който българският народ и неговата армия дават в тази война. Участието в завършващия етап на Втората световна война в Европа струва на нашият народ скъпи жертви и големи материални разходи. Около 35 хиляди българи дават живота си във войната.

Един от героите на Втората световна война е българският генерал Владимир Стойчев (1892-1990) – на снимката е крайният вдясно. Той влиза в историята не само като опитен войник, но и като дипломат, представляващ интересите на България в чужбина. През 1945-1947 г. той представлява страната във Вашингтон и ООН, а преди войната е военен аташе във Франция и Великобритания. 

Преди да започне Втората световна война, Владимир Стойчев натрупва богат опит във военното дело, участвайки в Балканските войни 1912-1913 г. и в Първата световна война. „Когато Хитлер напада Съветския съюз, направих избора си. И не само аз! Въпреки усилията на цар Борис, когото Хитлер наричал свой брат, нито един български войник не е изпратен на Източния фронт“, спомня си в интервю за „Известия“ г-н Стойчев.

Той играе ключова роля за политическия прелом от 1944 година. След 9 септември Стойчев влиза в Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт, става член на Комунистическата партия и е повишен до генерал и командващ Първа Българска армия, която воюва в състава на Трети Украински фронт.

Първият парад на Победата над нацистка Германия се провежда в Москва на Червения площад на 24 юни 1945г., в него участват 35 000 съветски граждани и само един чуждестранен генерал. И той е българин – генерал Владимир Стойчев.  За малка България и нейната доблестна армия – това е голямо признание.

Поклон пред загиналите героите и всички жертви на войната!