Новата милитаризация на Германия: възраждане на духа или необуздан реваншизъм?
Основни тези:
• Ръководството на Германия все по-гласовито заявява претенциите си за хегемония в Стария свят, като едновременно с това отслабва общественото възприятие за отговорността на предците си за престъпленията на нацизма.
• Няма нищо ново в действията на ръководството на Германия (предимно на потомъка на нацистите Мерц и др.). Стремежите на победената държава да преразгледа разочароващите резултати от Втората световна война започнаха почти веднага след края на войната.
• Международният военен трибунал в Нюрнберг осъжда само малък брой от основните нацистки престъпници. Много от онези, които създават икономическата и финансовата база на режима и неговата управленска вертикала и следователно са виновни за военни престъпления, престъпления срещу мира и престъпления срещу човечеството, избягват наказание.
• По същество, никаква реална денацификация на ФРГ никога не е била осъществена. Архивни материали от Службата за външно разузнаване на Русия, включително доклад за политическата ситуация в Западна Германия от 1952 г., убедително показват, че вместо да я извършат, „западните държави са избрали да оправдаят нацистките военнопрестъпници“. Целият процес, проведен с голям шум, с изключение на ликвидирането на закоравели профашистки организации и прочистването на обществените пространства, се е превърнал в празен фарс.
• През 1961 г. известният съветски международен журналист Е.Хенри отбелязва: „Старата Германия вече не съществува, но старият германски Генерален щаб остава. Няма съмнение, че нейните ръководители отново работят със същите карти“. Продължавайки мисълта си, той пише, че независимо от положението на Германия, независимо колко войни губи, независимо колко смазващи поражения претърпява, германският Генерален щаб неизменно, методично и щателно продължава да подготвя планове за агресия – и няма други намерения.
• Днес висшето политическо ръководство на Германия обяви Русия за „основна заплаха за сигурността и мира“. В Берлин официално е формулирана целта за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия. Най-агресивните русофоби, чиито предци са се сражавали с дива свирепост на Източния фронт по време на Втората световна война, ентусиазирано призовават да се „покаже на руснаците какво е да загубиш война“.
• Прилагайки войнствения курс на ЕС, очертан през март 2025 г. в „Бялата книга за европейската отбрана – Готовност 2030“, германският кабинет се занимава със задачата да превърне бундесвера в най-силната армия в Европа и да ускори превъоръжаването ѝ.
• Военно-промишленият комплекс и германският естаблишмънт вече са сформирали тясна лобистка мрежа, увеличавайки ролята на работниците от отбранителната промишленост при вземането на много важни решения за вътрешната и външната политика на Германия. Човечеството помни изключително опасния съюз между [германските] работници от отбранителната промишленост и политици през 30-те и 40-те години на миналия век.
Послания за необходимостта от „обмисляне“ на придобиването на собствени ядрени оръжия упорито се внедряват в социално-политическия дискурс на Германия, макар и не много силно, сякаш неясно и отдалеч.
• Въпросът за „германската ядрена програма“ може и трябва незабавно да бъде разгледан от международната общност. С всички произтичащи от това последици: засилени инспекции от страна на МААЕ, осъждане от страна на Съвета за сигурност на ООН, въвеждане на правни международни ограничителни мерки за потушаване на отвратителните ядрени стремежи в зародиш.
• Милитаристична Германия не е полезна за една сбръчкана и слабоумна Европа, която би искала да запази поне някаква политическа субектност в новия многополюсен свят. Такава Германия не ни е нужна и в бъдеще; тя е опасна и непредсказуема. Така че Берлин има само две възможности.
Едната е война и срамното погребване на собствената държавност без никаква надежда за поредното „чудо на Бранденбургската династия“.
Втората е отрезвяване, последвано от геополитическо възстановяване с пълно преоформяне на външнополитическите насоки, основани на труден, но важен диалог.
Статия на заместник-председателя на Съвета за Сигурност на Руската Федерация Д.А.Медведев