Лайфстайл

Казахстанският износ: от суровини към преработка и „зелени“ пазари

Казахстанският износ излиза извън рамките на суровинния модел: нараства делът на преработката, стоките с висока добавена стойност и новите чуждестранни пазари.

Въпросът за това кои стоки влизат в износната кошница, каква е нейната география и перспективи, беше разгледан от кореспондента на агенция Kazinform.

Отказ от суровинния модел

Експортната кошница на Казахстан традиционно се свързва със суровинни стоки. Петролът, газът, металите и зърното в продължение на десетилетия съставляваха основата на външноикономическата дейност на страната. През последните години обаче все по-ясно се проявява друга тенденция: растежът на несуровинния сегмент – от преработени продукти до стоки с висока добавена стойност.

Именно това направление става приоритетно за Експортно-кредитното агентство на Казахстан (ЕКА)

– ЕКА подкрепя растежа на износа на продукти от несуровинния сектор в приоритетните отрасли на икономиката чрез инструменти за застраховане и гарантиране, пред-експортно и експортно-търговско финансиране, – отбелязаха в пресслужбата на агенцията.

За разлика от класическия суровинния модел, при който износът зависи от колебанията на световните цени, несуровинният сектор формира по-устойчива основа за дългосрочно развитие. В списъка на приоритетните отрасли са машиностроенето, химическата промишленост, металургията, преработката на храни, производството на строителни материали. Тези отрасли носят на страната не само приходи, но и технологична дълбочина, работни места, разширяване на компетенциите.

В Казахстан се изгражда система за подкрепа на казахстанските предприятия, за да могат те не само да произвеждат търсени стоки, но и уверено да излизат на външните пазари. За тази цел се използват застраховане и гарантиране на договори, пред-експортно и експортно-търговско финансиране. Банките от второ ниво, Банката за развитие на Казахстан и чуждестранните купувачи получават застрахователна защита от рискове от неплащане и неизпълнение на задължения, а износителите – възможност да разширяват безопасно географския обхват на доставките си.

По този начин, извън рамките на обичайните суровинни потоци, постепенно се формира нов слой на казахстанския износ – преработени продукти и стоки с висока добавена стойност.

География на доставките

Основната особеност на Експортно-кредитното агентство е, че то не ограничава своите инструменти до една-единствена сфера. Задачата е да се подкрепят всички износители, независимо дали става дума за завод за производство на селскостопанска техника или компания, работеща в сегмента на преработката на храни. По същество ЕКА е универсален партньор за всички, които решават да излязат на външния пазар, като осигурява застраховка, финансиране и гарантиране на сделки.

Така се формира баланс: от една страна – приоритетни отрасли, които демонстрират най-голямо търсене на мерки за държавна подкрепа, от друга – отворена врата за нови участници във външноикономическата дейност. Именно тази комбинация позволява да се изгради по-гъвкава и устойчива система за подкрепа на износа в Казахстан.

Това позволява разширяване на географското покритие на казахстанския износ. Според данните за първото полугодие на 2025 г. ключови направления са Централна Азия – Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан, както и Руската федерация и Китай. Сред активните партньори са също Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Кипър, Монголия, Обединените арабски емирства и Турция.

Освен това, в портфейла на Експортно-кредитното агентство има договори със Саудитска Арабия и Иран. В тези страни се изнасят месо, жълт фосфор, масломаслени продукти. Югоизточна Азия също не остава без внимание. Тук забележителна стъпка са доставките на метални продукти и медни катоди в Сингапур – пазар, който традиционно е взискателен към качеството и стабилността на доставките.

– Виждаме нарастващ интерес към казахстанската продукция в страните от Близкия изток и Югоизточна Азия. Африканският континент за нас все още е нова територия, но ние също разглеждаме неговите възможности като перспективни, – подчертаха в ведомството.

Помощта се засилва

Помощта за местните износители се засилва с всяка изминала година. През 2024 г. обемът на подкрепата достигна 336,1 млрд. тенге. Но вече през първите шест месеца на 2025 г. този резултат почти се изравни: над 80 компании получиха финансиране и застраховка на договори на стойност над 333 млрд. тенге.

До края на текущата година агенцията планира да увеличи общия показател до 600 млрд. тенге. За казахстанските предприятия това означава не само разширяване на възможностите за излизане на външни пазари, но и формиране на по-устойчива система за подкрепа на износа, която обхваща всички етапи от износния цикъл.

Ето още няколко цифри за илюстрация. През 2023 г. 70 компании се възползваха от мерките на агенцията. Вече през 2024 г. техният брой се увеличи до 96, което свидетелства за нарастващия интерес на бизнеса към инструментите за застраховане и финансиране. Първото полугодие на 2025 г. показа още по-убедителни резултати: подкрепа получиха над 80 износители, като около 70% от тях представляват малки и средни предприятия. Този показател подчертава стратегическия акцент върху развитието на предприемачеството и диверсификацията на експортната база на страната.

Лидер е област Караганда, на която се падат 52,7% от общия обем на подкрепата – предприятията в региона получиха финансиране и застраховка на стойност 176 млрд. тенге. Следват област Абай с показател 15% и Източно-Казахстанска област – 9%.

Основата на експортния приоритет остават страните от Централна Азия и ЕАЭС. Тук логистиката е по-лесна, а продуктите на хранително-вкусовата промишленост, агропромишления комплекс и металургията традиционно са търсени. Не случайно именно тези направления се разглеждат като „близък кръг“ на експортното развитие.

Центральная Азия, пятерка
Фото: hausa.cri.cn

Огромен потенциал открива Китай, който е в състояние да погълне значителни обеми казахстанска продукция. През последните години се забелязва активизация на търговските връзки с Афганистан – пазар, който дълго време оставаше в периферията на вниманието, но днес придобива все по-голямо значение.

Не трябва да се забравят и страните от Европейския съюз, в които има търсене на висококачествени и екологично чисти продукти, което дава възможност на Казахстан да се утвърди в премиум сегмента.

„В най-близките години планираме разширяване на мрежата от представителства в страните с висок експортен интерес“, подчертаха в агенцията.

Застраховане на рискове

Арсеналът от инструменти на Експортно-кредитното агентство днес наброява повече от две дузини механизми за застрахователна и гаранционна подкрепа. Всеки от тях решава конкретна задача, но най-голямо търсене сред износителите имат няколко ключови направления.

Един от популярните инструменти е пред-експортното финансиране. То позволява на компаниите да получат необходимите средства чрез банки от второ ниво при преференциална лихва и да ги насочат към производство, изпълнение на работи или предоставяне на услуги в рамките на експортен договор. При това рисковете от загуби се компенсират чрез застраховка за отсрочка на плащането, което защитава от политически и търговски рискове и създава стабилна основа за планиране.

Не по-малко търсено е и търговското финансиране, което прави казахстанската продукция по-привлекателна за чуждестранните купувачи. То се предоставя чрез банките на вносителите и осигурява бързо плащане по акредитив веднага след изпращането на стоката. За износителя това означава навременно попълване на оборотния капитал – фактор, който е от критично значение за устойчивостта на бизнеса.

Сред другите търсени инструменти са застраховането на заеми, отлагане на плащания и доставки по експортни договори, както и гаранции за участие в чуждестранни търгове и изпълнение на договорни задължения.

Сред казахстанските износители има компании с най-различна насоченост. Сред тях са:

  • „Шин-Лайн“ от област Алмати – производител на сладолед и млечни продукти, който изнася продукцията си в Русия, Монголия, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан.
  • RG Brands от Алмати – производител на напитки и храни. Изнася продукция в Русия и Таджикистан.
  • Компанията „Саламат“ от Костанайска област – селскостопански износ. Продукцията на предприятието се изнася в Италия, Русия, страните от Южна и Централна Азия.
  • „Востокмашзавод“ – производител на машиностроително оборудване за минната и металургичната промишленост. Увеличил е износа си за страните от Централна Азия и Русия.
  • KazFeed – производител на соево и слънчогледово масло, шрот и маслодайна шрота. Географията на износа включва Китай, Таджикистан и Узбекистан.

– Днес е по-лесно да се получат такива инструменти: износителите могат да подадат заявка онлайн чрез цифрова платформа – личен кабинет на износителя на сайта online.kazakhexport.kz или чрез портала за подкрепа на бизнеса bgov.kz. Системата позволява на предприемачите не само бързо да подадат заявка, но и да проследяват нейния статус в реално време, – съобщиха от агенцията.

По критерии на въглеродния отпечатък

Казахстанските износители постепенно се сблъскват с нова тенденция – изисквания за екологичност на продукцията. Въпросът вече не се свежда само до качеството или цената: международните пазари все по-често обръщат внимание на въглеродния отпечатък на стоките.

Това лято Експортно-кредитното агентство на Казахстан получи от Sustainable Fitch ESG-рейтинг ниво 3 – не най-високият, но и не критичен показател. За институцията за подкрепа на износа това е своеобразен сигнал: без да се вземе предвид екологичната програма, по-нататъшното развитие може да бъде застрашено.

Година по-рано ЕКА се присъедини към международния Алианс на експортно-кредитни агенции за нулеви емисии, поемайки ангажимент да помага на компаниите да преминат към нисковъглеродни модели на производство. Вътре в страната това засега се изразява доста скромно: агенцията обещава да предоставя отстъпки от застрахователните тарифи на износителите, които отговарят на ESG-критериите.

Въпреки това, доколко е реална готовността на бизнеса да се движи в тази посока, остава отворен въпрос. Много предприятия все още са ориентирани към традиционните пазари и не бързат да инвестират в „зелена“ трансформация. Причините са очевидни: модернизацията изисква инвестиции, а търсенето на екологично сертифицирани продукти в самия Казахстан остава ограничено.

Въпреки това, световната тенденция вече определя правилата. Европейският пазар, към който Казахстан се стреми да разшири доставките си, в следващите години ще регулира строго вноса по критерии за въглероден отпечатък. За местните компании това означава: или да се адаптират предварително, или да рискуват да загубят достъп до ключови направления за износ.

автор: Адиль Саптаев

източник: www.inform.kz

Pin It on Pinterest