Жив е той, жив е! Там на Балкана…
На 10 май се навършват 185 години от рождението на българския народен герой, войвода, участник в националноосвободителната борба срещу османско иго Хаджи Димитър (1840-1868).
Роден в Сливен в заможното и многобройно семейство на Никола Кръстев Асенов, прочут сливенски майстор на кебета (вълнени халища), и Маринка Пенкова. На двегодишна възраст пътува с родителите си до гр. Ерусалим, поради което получава впоследствие прозвището “хаджи”. Израства в атмосферата на здрав български дух и свято тачени традиции.
Получава първоначално образование в местното гръцко училище, което напуска в 1850 г. и започва работа в бащиния си хан. През 1859 г. се включва в започналата борба на местното население за църковна самостоятелност. Установява връзка с прочутия по-сетне Панайот Хитов, хайдутин в дружината на войводата Георги Трънкин в Сливенския Балкан и се посвещава на борбата за освобождение на българския народ.
На двадесет годишна възраст постъпва в дружината на Панайот Хитов. Пъргавият, смел и самопожертвователен младеж скоро става дясната ръка на войводата, а през пролетта на 1863 г. и негов знаменосец. Съзнанието за необходимостта от жертви в името на свободата предопределя всички по-нататъшни действия.
Заедно с войводата си през септември 1863 г. Хаджи Димитър се озовава в Сърбия. На следващата пролет е натоварен от него с поръчение да замине за Румъния и да се свърже с Георги Раковски с оглед предстоящите четнически действия. Срещата му с всепризнатия вожд на българската емиграция е важно събитие в живота му. Четническата тактика на патриарха на българската национална революция грабва въображението му и среща в негово лице горещ привърженик. С такива чети Хаджи Димитър преминава неколкократно в България – през лятото на 1864 г. заедно със Стоян Папазов, през 1865 – с Димитър Дишлията, Йордан Инджето и Стефан Караджа, с когото се запознава около това време, и през 1866 – с Желю Чернев и отново със Стефан Караджа. Пламенното му родолюбие се вълнува вече от една заветна цел – организирана борба за свобода и независимост на милото отечество – и в нея той вижда своето признание.
През 1868 г. Хаджи Димитър е непосредствен ръководител на подготвяната голяма чета в района на градовете Букурещ и Плоещ. Поради лидерските си качества Хаджи Димитър спечелва всеобщо доверие и почит. Думата му е закон за всички. Войводата командва, повдига духа на другарите си, грижи се за съдбата на ранените. Останал без помощника си Стефан Караджа след боя при Канлъдере, задавян от мъка по загубения другар, той намира сила да продължи започнатото дело.
На 18 юли на нажежения от юлското слънце връх Бузлуджа се разгаря последното сражение. Борбата е до последна капка кръв, загиват почти всички четници заедно с войводата си.
През 1873 г. българският поет и революционер Христо Ботев написва баладата „Хаджи Димитър” – тази творба бързо става неимоверно популярна. И днес ви каним да чуете безсмъртните стихове на Ботев както на български език и в превод на руски, направен от Александър Руденко. Чете Виктор Бойчев, директор на БКИ-Москва.