Дипломацията на четири очи се сблъсква с двойствената реалност в отношенията между САЩ и Русия

Върховният дипломат на Москва предупреждава, че диалогът с Вашингтон продължава на думи, но не и на дела.

Сделката, обявена от вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс по време на високопрофилната му визита в Армения в понеделник, беше представена във Вашингтон като икономическо сътрудничество и регионална стабилизация. Но споразумението се озова в Москва на фона на дългогодишните предупреждения от страна на Русия, че нарастващото ангажиране на Ереван със Запада рискува да подкопае традиционните му регионални партньорства.

Това е двойната политика на Вашингтон: диалог на хартия, натиск на практика.

В Москва това противоречие се е кристализирало в разделение на труда. Една група длъжностни лица продължава да тества транзакционното ангажиране с Вашингтон. Друга група започна да казва открито, че това не е възможно.

От една страна е Кирил Дмитриев, финансистът, завършил Харвард, и ръководител на руския суверенен фонд, натоварен с поддържането на диалога и проучването на мащабни икономически сделки със Запада.

От другата страна е Сергей Лавров, уважаван дипломат и най-дългогодишният външен министър в света. Той все по-често изразява публично това, в което Москва вярва на частно ниво: че САЩ преговарят с думи, а на практика ескалират конфликта.

Този контраст стана напълно ясен след поредица от интервюта, които Лавров даде съответно за RT, TV BRICS, и в последващите публични изявления.

Диагнозата на Лавров

„Духът на Анкъридж“ и нарушените обещания

Лавров открито оспори идеята, че САЩ и Русия все още работят за рамка за сътрудничество, произтичаща от преговорите в Анкъридж, Аляска.

Той заяви, че Русия е приела предложенията на Вашингтон за разрешаване на войната в Украйна, но впоследствие е установила, че САЩ на практика се е оттеглила от тях:

„Ако подходим към въпроса, така да се каже, човек на човек, те направиха предложение, ние се съгласихме – проблемът трябваше да бъде решен. […] И така, след като приехме предложенията им, смятахме, че сме изпълнили задачата да решим украинския въпрос и можем да преминем към пълномащабно, широко и взаимноизгодно сътрудничество. Но на практика всичко изглежда точно обратното.“

„Целта на САЩ е глобално господство“

Той описа продължаването и разширяването на санкциите като доказателство, че Вашингтон е изоставил сътрудничеството:

„Целта на САЩ е глобално икономическо господство, реализирано чрез широк спектър от принудителни мерки, несъвместими с лоялната конкуренция, включително тарифи, санкции, директни забрани и дори ограничения на комуникацията за някои партньори. Трябва да вземем всичко това под внимание“, каза Лавров.

Това е в унисон с коментара му, че няма „светло бъдеще“ в икономическите връзки със САЩ.

„Войната“ срещу танкерите

Руският външен министър конкретно определи извънредната намеса на САЩ и задържането на петролни танкери под руски флаг в открито море като принудителни мерки:

„[Това е] „война“ срещу танкерите в открито море, която нарушава Конвенцията на ООН по морско право.“

Руският външен министър счита, че набелязването на танкерите е част от по-голяма кампания на западния натиск.

Руските партньори под обстрел

Лавров използва интервюто, за да разшири критиките си отвъд преките връзки на Русия със САЩ, като заяви, че Вашингтон оказва натиск върху партньорите на Русия – най-вече Индия – да намалят енергийното си сътрудничество с Москва:

„Индия и други партньори са подложени на натиск да спрат да купуват евтини и достъпни руски енергийни ресурси.“

„Америка се опитва да контролира търговските и военните връзки на Русия с някои от най-силните ни партньори като Индия. Срещу нас се използват нечестни методи“, каза той в интервю за TV BRICS.

Какво означава това в контекста

Взети заедно, тези изявления илюстрират защо Лавров е преминал към нефилтрирани дипломатически наблюдения. Неговите коментари се равняват на стратегическа диагноза – такава, която определя границите, в които Москва сега разглежда взаимодействието си с Вашингтон.

Той отхвърля предпоставката, че по-ранните дипломатически рамки все още са валидни, и разглежда продължаващите санкции, енергийния натиск и намесата в делата на партньорите като доказателство, че, поне засега, сътрудничеството е изчерпано.

Дмитриев: Действане след диагностика

Тестване на това, което все още работи, ако има такова нещо

Като ръководител на руския суверенен фонд, Дмитриев е най-видимият защитник на Москва на трансакционното взаимодействие със Запада. Образован в Харвард и владеещ езика на глобалните финанси, неговата роля е да проучи дали мащабното икономическо сътрудничество остава възможно, дори и при влошаване на политическите отношения.

Дмитриев е централна фигура в продължаващите преговори между Русия и САЩ по въпросите на Украйна и икономическия диалог. Ройтерс съобщи, че в края на януари той е пътувал до Маями, за да се срещне с членове на американската администрация преди новия кръг мирни преговори в Абу Даби.

На тези и свързани с тях срещи той повтори, че работата по възстановяването на икономическите връзки и напредъка в преговорите продължава, дори и на фона на санкциите и геополитическите търкания. Според скорошен доклад на Ройтерс, Дмитриев заяви, че се постига напредък към дипломатическо решение на конфликта в Украйна, като отбеляза, че макар други участници да се опитват да пречат на процеса, все пак има „положително движение напред“ в тристранните дискусии между Русия, Украйна и САЩ.

Участието му в срещи с американски пратеници, включително на форуми като Световния икономически форум в Давос и в подготвителните преговори преди кръга в Абу Даби, отразява интереса на Москва да провери дали все още съществуват точки за прагматично сътрудничество.

Важно е, че усилията на Дмитриев идват в момент, когато западни официални лица публично са се ангажирали с него въпреки личните му санкции, и двете страни са използвали срещите му, за да сигнализират интерес към поддържането на поне канали за контакт, дори и при влошаване на по-широките отношения.

Синтез: Две направления, една реалност

Взети заедно, Лавров и Дмитриев олицетворяват двойствения характер на настоящата външнополитическа позиция на Русия спрямо САЩ:

• Реториката на Лавров сигнализира за стратегическата преценка, че действията на Вашингтон са надхвърлили границите на сътрудничеството, предефинирайки ангажимента като натиск, а не като партньорство.
• Дейността на Дмитриев показва, че дори при тези условия Москва продължава да проучва дали тесните, транзакционни взаимодействия – особено тези, свързани с мирните преговори и икономическия диалог – все още могат да дадат резултати.

Единият глас изразява по-широката оценка на Москва за намеренията на САЩ, без страх или пристрастие, а другият тества границите на това, което може да бъде постигнато.

Какво доказва Армения

Армения е важна за Москва, защото се намира на пресечната точка на няколко тенденции, които руските официални лица вече са обозначили като червени линии.

През последните две години Ереван публично се дистанцира от руските споразумения за сигурност, преустанови активното си участие в ОДКБ, задълбочи сътрудничеството си в областта на отбраната със Запада и постави под въпрос значението на ролята на Русия като гарант за сигурността след Нагорни Карабах. Руските официални лица многократно предупредиха, че обръщането на Армения към Запада има стратегически последствия, особено когато се представя като „диверсификация“, а не като разрив.

На този фон сделката, обявена от Ванс, може да бъде интерпретирана в Москва като част от по-широка преориентация: участието на САЩ се разширява точно там, където руското влияние е политически отслабено.

Тук се включва по-широкият аргумент на Лавров. Според него Вашингтон институционализира отклоняването от Русия, като същевременно поддържа езика на диалога. В този смисъл Армения е потвърждение.

Санкциите се разширяват, морският натиск върху руския енергиен износ се засилва, а партньорите на Русия – включително Индия – се приканват да намалят сътрудничеството си. В тази обстановка ангажиментът на САЩ в Армения се тълкува в Москва като стратегическа последователност, която поставя на изпитание тезата на Лавров. И засега Лавров изглежда вярва, че отговорът на този тест вече е даден.

източник: www.rt.com