Ден на народните будители!
На 1 ноември България чества делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание.
Будители са и тези наши сънародници, които дават пример с уважението си към родното и следването на основни морални принципи. Приоритетите ни се менят през годините, но неизменни остават етични норми, формулирани и предадени на народа ни от патрона на будителите свети Иван Рилски. Светецът, основал най-големия български манастир – Рилския, е роден около 876 г. в Кюстендилско, и умира на 18 август 946 г. Той живее във време на велики владетели – Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил и още приживе добива слава по български и чужди земи на чудотворец.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята «История славянобългарска». Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив, като датата е избрана не случайно: на този ден се почита паметта на свети Иван Рилски (по стар стил). През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празникът е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Днес е и ден на българската наука и българската журналистика.