Болният и стар човек на света: Европа

„Болният човек“ се превръща в структурна метафора, която вече не описва отделни европейски държави, а целия континент. Европа бързо губи способността си да бъде ключов играч в новите параметри на глобалната конкуренция.“

Сердар Карагьоз, председател и генерален мениджър на Анадолската агенция, написа статия за AA Analysis за това как Европа се е превърнала в новия „болен човек“ поради структурни проблеми и стратегически слабости.

Метафората „Болният човек на Европа“ е използвана за първи път през 19 век от руския цар Николай I, за да опише Османската империя. С течение на времето този израз еволюира отвъд историческа аналогия в установена аналитична категория, описваща държави, преживяващи икономически, институционален и политически разпад. През целия 20-ти век този епитет е използван за много страни, от Обединеното кралство до Япония, от Ваймарска Германия до Гърция. Докато The Economist описва Италия като „истинския“ болен човек на Европа през 2005 г., The Daily Telegraph, CNBC и американската преса използват същата рамка през различни години, за да опишат страни като Португалия, Испания, Франция, Финландия и Гърция.

Днес обаче картината се е променила коренно. „Болният човек“ вече не е метафора за отделни държави, а структурна метафора, определяща цял континент. Дълго време Европа се възприемаше като световната „институционална цивилизация“. Със своята правова държава, социална държава, висок инженерен капацитет и стабилни институции, тя беше един от най-влиятелните центрове на сила. Днес обаче Европа бързо губи способността си да променя играта в новите параметри на глобалната конкуренция. Истинският проблем на Европа не е просто икономическото забавяне, а стратегическият упадък.

Две фундаментални структурни динамики се открояват като причина за този спад: застаряващото население и прекомерната регулация. Взети заедно, тези два фактора превръщат Европа в континент с тромави процеси на вземане на решения, поведение, избягващо риска, и ограничена мобилност. Това вече е реалност, ясно видима чрез данните.

Демографска уязвимост: Застаряваща Европа

Според данни на Евростат, средната възраст в ЕС е 44,7 години към 2024 г. С други думи, половината от населението в Европа е над 44,7 години. В Италия тази цифра е 48,7. Европа вече не е просто „застаряващ“ континент, а структурно стар.

Намаляващо се население в трудоспособна възраст затяга пазара на труда и намалява данъчната основа, докато социалните разходи бързо се увеличават. Европейският модел на социална държава е изграден върху динамиката, осигурена от младото и продуктивно население. Днес обаче същият този модел става все по-неустойчив под натиска на разходите, свързани със застаряващото население.

Здраве и благосъстояние: Предстоящият шок от разходите.

С увеличаването на възрастното население, здравеопазването и услугите за дългосрочни грижи са сред областите, в които публичните разходи се увеличават рязко. Повече хронични заболявания, по-голяма нужда от грижи, по-дълга продължителност на живота… И обратно, продуктивното население намалява и потенциалът за икономически растеж е ограничен.

Тази ситуация ще създаде сериозен шок от гледна точка на разходите в европейските здравни системи, оказвайки много по-голям натиск върху публичните бюджети. Здравеопазването е нещо повече от обществена услуга; то е един от най-важните стълбове, подкрепящи европейския модел на социално подпомагане. Пукнатина в този стълб под натиск от страна на разходите би могла допълнително да подхрани политическия популизъм, социалното напрежение и антиимигрантските настроения.

Огледалото на Европа: Докладът Драги

Един от най-ярките примери за тези оценки беше Докладът за европейската стратегия за конкурентоспособност, изготвен през септември 2024 г. от бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги. Драги управляваше финансовия колапс на Европа по време на еврокризата и е един от хората, които познават най-добре институционалната структура и граници на континента. Следователно докладът е по-малко външна критика и по-скоро огледало, което Европа държи пред себе си.

Централната теза на Драги е ясна: проблемите, пред които е изправена Европа, вече не са временни кризи, а натрупана и структурна загуба на конкурентоспособност. Според доклада основните причини за тази загуба са: нарастващата разлика в производителността и технологиите със САЩ, пропуснатата възможност в дигиталната революция, високите цени на енергията, нарастващата конкуренция с Китай и недостатъчните инвестиции в отбрана.

Днес общите годишни приходи на Европейския съюз са приблизително с 40 процента по-малки от тези на Съединените щати. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в частния сектор са само около половината от нивото на САЩ. Един от най-поразителните показатели, подчертани в доклада, е следният: през последните петдесет години в Европа не се е появила нито една нова компания с пазарна стойност над 100 милиарда евро. Фактът, че само четири от 50-те най-големи технологични компании в света са с европейски произход, конкретно показва защо континентът е пропуснал дигиталната революция.

Свръхрегулация: Парализата на корпоративната цивилизация.

Друг основен проблем за Европа е, че регулаторната ѝ култура е достигнала ниво, което задушава иновациите. Европа се фокусира върху „управлението на технологиите“, а не върху „производството на технологии“. Макар че този подход може да изглежда като предимство в краткосрочен план в дебатите за сигурност и етика, той отслабва конкурентоспособността ѝ в дългосрочен план.

Най-ясният пример за това се появи в областта на изкуствения интелект. Със Закона за изкуствения интелект ЕС създаде най-цялостната регулация на изкуствения интелект в света и изрично определи подхода си като „базиран на риска“. Този подход обаче доведе до това, че Европа, чрез своите регулаторни рефлекси, сама ограничава технологичното развитие.

Днес Европа не регулира, защото не произвежда технологии, и не може да произвежда технологии, защото регулира. Това създава институционален рефлекс, който забавя и увеличава разходите за иновации, вместо да ги стимулира. Европа сякаш е заседнала по път, който дава приоритет на регулациите пред прогреса, въпреки че знае, че това ще подкопае собствената ѝ дългосрочна конкурентоспособност.

Чип и производствен капацитет: слабото звено на Европа.

Най-символичната област на технологичния упадък на Европа са полупроводниците. Според данни, публикувани от EE Times, делът на Европа в световното производство на чипове е спаднал от 44% през 1990 г. до приблизително 9% днес. Този спад показва, че макар Европа до голяма степен да е запазила капацитета си да генерира знания, тя е загубила мащаба си на производство и възможности за индустриализация.

За да обърне този спад, Европейският съюз стартира Европейския закон за чипсовете през 2022 г. и обяви цел от 20% пазарен дял в световното производство на чипове до 2030 г. Европейската сметна палата обаче заяви, че тази цел е нереалистична. Тя подчерта, че ЕС трябва експоненциално да увеличи производството си за кратко време, за да постигне тази цел.

Всъщност на практика се появяват сериозни проблеми. Забавянията на нашумелите инвестиции на Intel в Германия са конкретен пример за този структурен проблем. По подобен начин заводът за силициев карбид на Wolfspeed в Саарланд, Германия, проектите за разширяване на капацитета на партньорството STMicroelectronics–GlobalFoundries във Франция и инвестициите на Infineon в Германия и Австрия не напредват с очакваните темпове поради високите разходи и продължителните процеси на одобрение. Повечето от тези проекти се поддържат по-скоро от интензивни публични стимули, отколкото от пазарната динамика. Тази ситуация представлява стратегически повратен момент за Европа, защото чиповете представляват доминация във всяка област, от изкуствения интелект до отбраната.

Защита: Цената на охранителния чадър

Европейската отбранителна промишленост е структурно уязвима. Животът под американския чадър за сигурност в продължение на много години отслаби нейните иновации и производствен капацитет в областта на отбраната. Днес, в нова военна ера, в която дроновете коренно променят характера на войната, а сензорните мрежи, системите за командване и контрол, задвижвани от изкуствен интелект, и автономните платформи са решаващи, Европа се бори да постигне конкурентен пробив.

Въпреки че отделя значителни бюджети за отбрана, Европейският съюз има фрагментирана структура на визията, определена от 27 различни национални приоритета. Слабостта на общите механизми за обществени поръчки, липсата на стандартизация и продължителните тръжни процеси възпрепятстват създаването на икономии от мащаба в отбранителната промишленост.

Прави впечатление, че Европа, въпреки високия си инженерен капацитет, изостава по отношение на стратегически рефлекси и мащаб на производство. Бързият екосистемен подход на Турция в областта на безпилотните летателни апарати/безпилотни летателни апарати през последните години създаде динамика, невиждана в голяма част от Европа. Европа, от друга страна, до голяма степен е заседнала в система за обществени поръчки, която е силно зависима от чуждестранни източници в отбранителния сектор.

Заключение

Европа набираше сила чрез своите институции в продължение на години, но сега същите тези институции възпрепятстват нейната мобилност. Застаряващото население намалява икономическата динамика, а прекомерната регулация забавя иновациите. Упадъкът в много области, от технологиите и отбраната до изкуствения интелект и здравните системи, вече не е осезаема реалност, а измерима. Европейските елити се опитват да обърнат този процес, но подобно на метафората за „бавно вряща вода“, Европа дълго време не разбираше как ври. Следователно, следващите години ще бъдат период на много по-трудни предизвикателства за Европа в социални, политически, икономически и сигурностни въпроси. Времевият прозорец, с който разполага Европа, може да е по-тесен от очакваното.

[Сердар Карагьоз е председател на Управителния съвет и генерален мениджър на Анадолската агенция.]

* Изразените в статиите мнения принадлежат на автора и може да не отразяват редакционната политика на Анадолската агенция.

източник: www.aa.com.tr