Благодаря, не Киев: Русия и САЩ могат да се помирят без Украйна

Посещението на Стив Уиткоф в Москва изглежда показва, че разведряване на отношенията между двете страни е възможно, дори и Зеленски да не е част от уравнението.

Руският президент Владимир Путин се срещна отново със Стив Уиткоф, специален пратеник на американския президент Доналд Тръмп. От малкото, което камерите ни показаха от срещата, изглежда, че атмосферата е била необичайно приятелска. Дискусията също беше дълга и продължи около три часа.

Все пак, към този момент, знаем малко за съдържанието му или, по-важното, какъв напредък е постигнат или не. Знаем от руския Юри Ушаков, специален съветник на Путин, че срещата е била, по неговите думи, „конструктивна“ и „полезна“. По-конкретно, тя доведе до сближаване на позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по други въпроси, които – в по-голямата си част – не бяха конкретизирани. Важно изключение прави възможността за улесняване на преките преговори между руски и украински представители.

Очевидно е, че е твърде рано да се правят категорични изводи за срещата и нейните резултати. Едно нещо изглежда сигурно – тя не беше провал. Дори и езикът на Ушаков да беше сдържан, това беше ясно. Отвъд това обаче можем само да спекулираме: едно нещо, което знаем от контекста на срещата, е, че Тръмп отново публично изрази голямо недоволство и нетърпение към Киев и лично към украинския лидер Владимир Зеленски. Този път, използвайки собствения си сайт в социалните медии Truth Social, Тръмп се фокусира върху отказа на Зеленски да приеме загубата на Крим. В по-широк план, той напомни на Зеленски, че той има малко влияние („няма карти“) и че неговото бавене забавя края на войната.

Тази интервенция е в съответствие с това, което критиците на Тръмп яростно осъждат като модел на меко отношение към Русия и твърдо отношение към Украйна. По принцип, макар и малко преувеличавайки, критиците имат право. Тръмп ефективно обърна предишния подход на САЩ, който се състоеше в глезеене на Украйна и постоянни обвинения към Русия. Но критиците на Тръмп не осъзнават, че по този въпрос той е прав. Той не може да го каже направо, но Русия печели войната както срещу Украйна, така и срещу Запада. В тази ситуация американският президент има два варианта: да ескалира конфликта, което най-вероятно ще доведе до голяма регионална война в Европа и части от Азия, или най-накрая да говори с Русия на език, който Москва може да приеме. Именно това е решил да направи Тръмп, поне засега. И всеки, който иска да избегне ескалация, трябва да се съгласи с него, ако не в детайли, то поне в основата.

Последният кръг от преговори между руското ръководство и Уиткоф потвърждава, че Вашингтон се придържа към очертания по-горе курс. В по-широк план това означава също, че САЩ не се отказват от стила на последното си предложение за мир в Украйна. Последният, според информациите, предлага замразяване на настоящите линии на фронта, отдавна очакваното приемане на Украйна в НАТО (което, ако беше станало в края на 2021 г., би могло да предотврати ескалацията на войната), отмяна на санкциите, както и признаване на Крим като руска територия.

Тези условия всъщност не съвпадат с всички искания на Русия. Но те се опитват да отговорят на руските опасения както никога досега. Както посочи руският външен министър Сергей Лавров, Тръмп е единствен сред западните лидери, който признава основните причини за войната. В този смисъл мирните предложения на САЩ показват не само, че Вашингтон вече е реалистичен по отношение на ситуацията на място (която е силно в полза на Русия), но и че администрацията на Тръмп е принципно готова да формира конкретната си политика в съответствие с вижданията, посочени от Лавров.

Това оставя, що се отнася до войната в Украйна, два ключови въпроса: Ще продължи ли Тръмп да спира доставките на военно оборудване и важната разузнавателна подкрепа за Киев, и ако да, кога? Второ, какво ще направят – или няма да направят – европейците от НАТО и ЕС? Макар че все още изглеждат решени да блокират пътя към мира, има и признаци, че тяхната погрешна и вредна (най-вече за Украйна) решителност се разпада: Великобритания подготвя почвата за изрично отказване от глупавите планове за изпращане на войски в Украйна, полският президент Анджей Дуда призна, че Украйна трябва да направи отстъпки пред Русия, бившият генерален секретар на НАТО и ултраястреб Йенс Столтенберг заяви същото, а настоящият фигурант на НАТО Марк Рюте демонстративно хвали Тръмп за „излизането от задънената улица“.

Европейските хардлайнери все още не са готови да се предадат. И полският Радек „Благодаря ти, САЩ!“ Сикорски, и френският Еманюел „Обичам аромата си“ Макрон изразиха истеричното си разочарование и отказ да приемат реалността. Какъвто и път да поеме НАТО-ЕС, вече е ясно, че Европа се разпада.

Горното е непосредственият контекст на последната среща между Путин и Уиткоф. Единственото, което можем да извлечем от тази среща дори и сега, е, че нищо от това не е нанесло вреда на продължаващите усилия за фундаментална нормализация на отношенията между Москва и Вашингтон, което е добра новина за света, независимо дали това харесва на европейските войнолюбци или не.

Но е по-трудно не само да се каже нещо за подробностите, но и за един ключов въпрос: ще продължи ли това разведряване между Русия и САЩ, включващо уреждане на въпроса с Украйна, или двете линии ще се разминат? Възможно е Вашингтон и Москва да продължат да работят за нормализиране на отношенията си, като отхвърлят въпроса за Украйна. Това е истинският смисъл на напомнянето на Тръмп към Зеленски, че САЩ могат да признаят Крим за руски, независимо от решението на Киев. Но, разбира се, ако Вашингтон наистина реши да „приключи“ с Украйна, както заяви държавният секретар Марко Рубио, Русия няма да го направи. Киев трябва да бъде много внимателен с желанията си.

Изявленията, възгледите и мненията, изразени в тази рубрика, са изцяло на автора и не отразяват непременно тези на RT.

автор: Тарик Сирил Амар , историк от Германия, работещ в университета Коч, Истанбул, върху Русия, Украйна и Източна Европа, историята на Втората световна война, културната Студена война и политиката на паметта

източник: www.rt.com