Бъдете истински, а не фалшиви!

Животът ни често е повърхностен.

Той е като филм – понякога е прекрасен, но само понякога има достатъчно дълбочина. Знаем как да се появяваме, да правим впечатление и да изглеждаме подходящо. Знаем как да мълчим, когато е необходимо, и да бъдем добри и любезни. Но вътрешно не се променяме и година след година си оставаме същите, каквито сме в действителност. Преобразяването не става за пет минути.

Много е лесно да бъдете красиви за случая. Необходими са два часа, за да се подготвите, да се гримирате и да изберете красиви дрехи. Заради непознати сме готови да си направим прическа, да отслабнем и да си направим процедури против стареене. А какво да кажем за ежедневието си?

Толкова е трудно да бъдеш красива у дома, когато искаш да се отпуснеш, да облечеш опънати панталони и тениски, халати и други удобни дрехи, да измиеш грима си, да свалиш бижутата си и да направиш обикновена конска опашка от къдриците си. Където най-красивите дрехи са скрити в гардероба, за да не бъдат замърсени и повредени.

Колко лесно е да служиш на света и да правиш добро на непознати, а колко трудно е да помагаш на хората около теб. Измийте чиниите след себе си, изнесете боклука, пригответе вкусна и здравословна храна, изперете дрехите, дръжте езика си, помогнете с нещо просто и истинско. Безумно трудно. По-добре е да спасиш цялата планета, отколкото да направиш живота на хората около теб малко по-лесен. Да помогнеш малко вече не е толкова интересно, „не се брои“ и не вдъхновява. И ни дава само големи неща, големи постижения.

Колко лесно е да бъдем добри към света и непознатите. И колко е трудно да бъдеш истински добър в семейството си. Приемете характеристиките на близките си и толерирайте тяхното лошо настроение, състояние и грешки. Бъдете истински любезни към любимия човек, децата и домашните си любимци. Понякога наистина ви се иска да изхвърлите цялото си напрежение върху тях.

Колко лесно е да простиш нещо на някой минувач – настъпил си го по крака, казал си грешна дума, и как да простиш дори дребни неща на някого, който е близо до теб.

Колко лесно е да бъдеш жена „там“ – на улицата, на работа, в магазина. Играйте на щастие, задоволство, хармония. И колко е трудно да бъдеш жена у дома, където всички виждат през пръсти, където нямате време да си сложите никаква маска, където всички сякаш изпитват вашата сила и женственост. Където правиш толкова много грешки и гафове, че чак ти се плаче, защото разбираш, че женствеността е като ходене до Луната.

Колко лесно е да се усмихваме на случайни хора и колко трудно е да се усмихваме у дома, сред любимите си хора. Вкъщи има непрекъснати грижи и трагедии от всеобщ мащаб: неизнесени боклуци, разхвърляни дрехи, мръсни чинии. И тези проблеми трябва да се решават със сериозно лице, строги като камък.

Лесно е да видите своята самореализация навън, да направите кариера и да станете професионалист. Но колко е трудно да се види, че истинската кариера на една жена е да бъде жена и майка. И каква стръмна и висока кариерна стълба е това. Изкачваш я и я изкачваш, но тя никога не свършва. И с всяко следващо стъпало тя става все по-сложна. И не е ясно какво ще се случи по-нататък. За вас няма дипломи, почивки или повишения. Само постоянна работа – физическа и умствена. А височината, ако се случи да паднеш, е просто огромна. Или това е работа, в която всичко е ясно. Всичко е прозрачно и много предвидимо.

Толкова е обичайно за удобство на гостите да затварят членовете на семейството си, за да се държат според очакванията, заради мнението на майките в пясъчника, да принуждават бебето си да дели лопатките, да готвят ентусиазирано милион различни сложни ястия за гостите и да варят всеки ден каша от торбичка за децата си. Всяка от нас знае как да бъде идеалната съпруга от списанието до мъжа си по време на корпоративната му вечер. Усмихвайте се, мълчете, хвалете. Един ден в годината всеки може да направи това. Но какво да кажем за всеки ден? О, не, това е твърде сложно.

Колко лесно е да обичаш целия свят и колко трудно е да обичаш човека до теб.

Колко лесно е да служиш на някакъв далечен Бог, механично да изпълняваш няколко пъти в годината общоприети ритуали, чийто смисъл не всеки помни, и колко трудно е да обичаш децата му, които са до теб всеки ден.

Навикът да съдим другите често е признак на самоуважение, егоизъм и незрялост. Всеки от нас е дете на Бога. Бог обича своите деца. Ако искам да обичам Бога, трябва да се науча да обичам тези, които Той обича.

Колко лесно е да живееш за показ под формата на социална мрежа – да демонстрираш успеха, щастието и богатството си пред всички. Красивото подреждане на храната в чинията, за да могат другите да видят колко красив е обядът ви, принуждава малките деца да позират неловко дълго време, за да направят добър кадър. Но колко трудно е да станеш действително щастлив. За целта трябва действително да се промените. Променете се вътре в себе си. Не се преструвайте, че се променяте, а направете истинска промяна. И това боли. Сложно е. Това е дълъг период от време.

Всеки от нас избира къде да положи усилия и къде да вложи енергия. Искате ли да получите бързи резултати, които не изискват никакви усилия? Или все пак да се настроите за това, че първо има работа: умствена работа за промяна на навиците, начина на живот, начина на мислене и физическа работа – за да се реализира всичко това. И да, резултатът ще отнеме известно време. Той няма да е толкова ярък и никой няма да възприема постиженията ви като успех. Но нещо друго е от съществено значение. Как ще се чувствате? И в кой момент у вас ще се появи вътрешното усещане „няма значение как изглежда, важното е какво е в действителност“.

Зрелостта винаги е свързана с битието. Зрелостта винаги е по-трудна и трудоемка. Но само зрялата позиция дава сладки плодове с времето – в този случай под формата на собственото ни щастие.

Единственият начин да промените този свят е да се върнете у дома и да обичате истински семейството си. Само това ще помогне да промените света към по-добро.

Създател на съдържанието: @Anastasia_Ign