Д-р Любомира Ганчева: Ядрената енергетика трябва да се развива отговорно и ефективно в полза на енергийната сигурност на България

Според заместник-министър Любомира Ганчева малките модулни реактори могат да се превърнат в ключов елемент от бъдещия енергиен микс на България, осигурявайки сигурност, конкурентоспособност и нисковъглеродно производство на електроенергия.

Очакваното рязко нарастване на потреблението на електроенергия през следващите десетилетия поставя нови предизвикателства пред енергийния сектор. Развитието на изкуствения интелект, центровете за данни, цифровата инфраструктура, електрифицирания транспорт и модерната индустрия ще изискват все по-големи количества надеждна, достъпна и нисковъглеродна електроенергия.

„Истинският въпрос вече не е дали ядрената енергия има бъдеще в България, а как да ускорим нейното развитие по отговорен начин, който укрепва енергийната сигурност на страната“, заяви заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева по време на третия семинар по програма FIRST.

Събитието, организирано от Университета за национално и световно стопанство и Държавния департамент на САЩ, беше посветено на възможностите за интегриране на малки модулни реактори в българския енергиен микс.

Малките модулни реактори – технология с голям потенциал

По думите на заместник-министър Ганчева малките модулни реактори все по-често се разглеждат в световен мащаб като важна част от бъдещото развитие на ядрената енергетика.

Освен производство на електроенергия, тези технологии предлагат широк спектър от приложения, включително производство на промишлена топлина, водород, централно отопление и създаване на нови индустриални и технологични екосистеми.

Според нея именно тази гъвкавост ги прави перспективно решение за държави, които търсят устойчив и нисковъглероден енергиен преход.

Необходими са стабилни институции и обществено доверие

Д-р Ганчева подчерта, че успешното внедряване на съвременни ядрени технологии не зависи единствено от инженерните решения.

„Успешното внедряване на всяка съвременна ядрена технология е много повече от инженеринг; то изисква силни институции, предвидима регулаторна рамка, устойчиви механизми за финансиране, обществено доверие и висококвалифицирани кадри“, посочи тя.

Според заместник-министъра развитието на сектора трябва да бъде съпроводено от последователна държавна политика и ясна стратегия за подготовка на специалисти и създаване на стабилна инвестиционна среда.

България разполага със сериозен опит в ядрената енергетика

Ганчева отбеляза, че страната има над пет десетилетия опит в ядрената енергетика и традиционно играе важна роля в регионалната енергийна система.

Ядрената енергия продължава да бъде ключов фактор за гарантиране на енергийната сигурност, икономическата стабилност и конкурентоспособността на България като производител и износител на електроенергия в Югоизточна Европа.

Този натрупан опит създава добра основа за оценка и евентуално внедряване на ново поколение ядрени технологии, включително малки модулни реактори.

Университетите са ключът към бъдещото развитие

Особено внимание заместник-министърът отдели на ролята на висшите учебни заведения и научните организации.

Според нея развитието на бъдещи инженери, икономисти, енергийни експерти и регулатори е също толкова важно, колкото и изграждането на самите енергийни мощности.

„Способността на България да остане лидер в ядрената енергетика ще зависи от силата на човешкия капитал“, подчерта Ганчева.

Нова енергийна стратегия с фокус върху сигурността и декарбонизацията

По време на форума заместник-министърът информира, че Министерството на енергетиката работи по изготвянето на нова дългосрочна енергийна стратегия.

Основните приоритети в нея ще бъдат гарантирането на енергийна сигурност, достъпност на енергията, конкурентоспособност на икономиката и успешна декарбонизация на сектора.

„Нашата цел е ясна: да гарантираме енергийна сигурност, достъпност, конкурентоспособност и успешна декарбонизация, като същевременно поддържаме балансиран и технологично неутрален подход. Ядрената енергия ще продължи да бъде съществена част от този процес“, заяви в заключение д-р Любомира Ганчева.

Според експертите развитието на ядрената енергетика и внедряването на нови технологии ще играят важна роля за бъдещето на българската икономика и за постигането на климатичните цели на Европейския съюз.