България настоява за запазване на националната помощ за земеделците и след 2027 г.
На среща на земеделските министри в Брюксел страната ни подкрепи по-гъвкави европейски правила и мерки за защита на животновъдите при огнища на заболявания.
България настоява за продължаване на Преходната национална помощ за земеделските производители и след 2027 г. Това е един от основните акценти от участието на страната ни в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 28 и 29 септември 2026 г. в Брюксел.
Министерският съвет одобри доклада от заседанието, на което европейските министри обсъдиха бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), състоянието на земеделските пазари и подкрепата за секторите земеделие и рибарство.
България иска националната помощ да продължи
Страната ни беше сред съвносителите на документ, с който Европейската комисия се призовава да предвиди възможност за продължаване на Преходната национална помощ и след 2027 г.
Този механизъм позволява на държавите членки да предоставят допълнително национално подпомагане на определени земеделски сектори при условията на европейското законодателство.
Предложението е част от по-широките разговори за бъдещото финансиране на селското стопанство в ЕС.
На този етап става дума за отправено искане, а не за окончателно решение за удължаване на помощта.
Високите разходи продължават да затрудняват фермерите
По време на заседанието министрите обсъдиха състоянието на европейските земеделски пазари, включително отражението на войната в Украйна.
Някои държави отчетоха признаци на стабилизиране, но редица делегации предупредиха, че производителите продължават да изпитват сериозни затруднения.
Сред основните проблеми бяха посочени високите цени на торовете и енергията, нарасналите производствени разходи и ниските изкупни цени на част от земеделската продукция.
Обсъдени бяха и възможностите за целенасочена европейска подкрепа за стопанствата, засегнати от тежка суша.
По-малко бюрокрация и повече гъвкавост
Европейските министри разгледаха предложенията за бъдещите правила на Общата селскостопанска политика.
Държавите членки като цяло приветстваха постигнатия напредък, но настояха за опростяване на процедурите и намаляване на административната тежест за земеделските стопани.
Дискутирани бяха и правилата за постепенно намаляване на подпомагането при по-големи площи, както и възможното определяне на тавани на плащанията.
Част от държавите поискаха повече яснота за прехода между настоящия и следващия дългосрочен бюджет на ЕС.
България поиска по-гъвкави мерки при болести по животните
Вторият документ, на който България беше съвносител, засяга мерките за контрол на заболяванията по селскостопанските животни.
С него Европейската комисия се призовава да проучи възможности за по-гъвкаво и пропорционално прилагане на ограниченията според конкретната епидемиологична обстановка.
Поставен беше и въпросът за намаляване на икономическите загуби на засегнатите животновъди, както и за използване на натрупания опит от предишни огнища при бъдещи промени в европейското законодателство.
Обсъдиха и по-лесен достъп до подкрепа за рибарството
В областта на рибарството Съветът постигна частично съгласие по бъдещите условия за европейска подкрепа за сектора, морската политика и аквакултурите.
Министрите разгледаха и предложения за опростяване на процедурите по Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, включително във връзка с международните правила за субсидиите в рибарството.
Държавите членки подкрепиха необходимостта от по-бърз напредък, така че предприятията в сектора да могат да се възползват от по-лесни административни процедури.
Обсъжданията в Брюксел са част от подготовката на бъдещите европейски политики за земеделие и рибарство. Окончателните решения за финансирането и правилата за следващия програмен период предстои да бъдат договорени.
