Учени откриха необичаен хранителен орган при насекомо на 100 милиона години
Вкаменелости в кехлибар разкриват уникален хобот, който вероятно е помагал на древното насекомо да достига до храна дълбоко в растителните тъкани
Китайски и израелски учени са открили необичаен хранителен орган при древно насекомо, живяло преди около 100 милиона години. Според изследователите тази необичайна адаптация вероятно му е помагала да оцелява и да намира храна в праисторическите гори през периода Креда.
Екипи от Телавивския университет и Нанкинския институт по геология и палеонтология са изследвали вкаменени насекоми, запазени в кехлибар от времето, когато на Земята все още са живели динозаври.
Насекомите принадлежат към древна група, родствена на съвременните цикади. Те обаче притежавали хранителен орган, какъвто според учените не е известен при нито един техен съвременен или изчезнал родствен вид.
Хобот, по-дълъг от тялото
Особено впечатляващ е дългият и гъвкав хобот, който при някои екземпляри надвишавал дължината на тялото. Заради необичайния му вид учените нарекли насекомото „Ну-Ну“ (Noo-Noo) – по името на героя, наподобяващ прахосмукачка, от детския сериал „Телетъбис“.
В края на хобота учените забелязали множество фини гънки, наподобяващи хармоника. Дълго време предназначението им оставало неизвестно.
Чрез сравнителен анализ на устния апарат и високорезолюционно 3D рентгеново изображение изследователите установили, че гънките вероятно представляват механична адаптация. Те увеличавали гъвкавостта на тръбовидния орган и едновременно с това го предпазвали от прегъване и деформация.
Как се е хранило древното насекомо?
Според изследването, публикувано в научното списание Insects, подобният на сламка хобот вероятно е позволявал на насекомото да прониква дълбоко в пукнатини на кората и други устойчиви растителни тъкани.
Така „Ну-Ну“ е можело да достига до проводящите тъкани във вътрешността на растенията и да използва източници на храна, които са били трудно достъпни за други насекоми.
Учените установили още една любопитна особеност – върхът на хобота можел да се разширява и вероятно е служел за по-стабилно закрепване към повърхността по време на хранене.
Изследователите посочват, че подобни гофрирани структури са възникнали независимо и при няколко несвързани вида насекоми от периода Креда. Това подсказва, че условията в древните гори са благоприятствали развитието на сходни и необичайни стратегии за достигане до храна.
