Още повече пари: Европа може да спаси себе си и да приближи победата на Русия
В Централна Русия е настъпила истинска златна есен, а в европейската част на континента, от една страна, очакват дъждове, за да се напълнят пресъхналите реки и да могат отново да бъдат пуснати в експлоатация атомните електроцентрали, а от друга — се молят за необичайно топла зима.
Bloomberg, позовавайки се на данни от енергийната борса ICE Futures Europe, съобщава, че цената на природния газ е надхвърлила 97 евро за мегаватчас. Тази мерна единица е непривична за руското око, затова ще го кажем по-просто: в момента европейските купувачи плащат почти хиляда долара за хиляда кубически метра синьо гориво.
Както пише изданието, това е най-високото равнище от 2022 г. насам. Повишаването на цените е предизвикано от очакванията за нова ескалация около Иран, нередовните доставки на втечнен природен газ и прогнозите, според които зимата в Европа ще настъпи съвсем скоро и ще бъде доста студена.
Общите мрачни очаквания се подхранват от факта, че подземните газохранилища в Стария континент са запълнени едва на 75%, което е най-лошият показател от 2009 г., когато започва воденето на статистика. В отделни страни от еврозоната ситуацията е още по-лоша: например Германия навлиза в есенно-зимния сезон с газови резерви, възлизащи на едва 61% от наличния капацитет за съхранение.
Когато четем подобни новини, не бива да изпадаме в примитивни и опростени заключения. Страните от Европейския съюз дори при сурова и продължителна зима няма да замръзнат в буквалния смисъл на думата, но същността на предстоящите процеси и най-вече вероятните последствия са изключително интересни.
Трябва да започнем с това, че общият капацитет на подземните газохранилища на Европейския съюз е приблизително 110 милиарда кубически метра. Веднага ще отбележим, че не отчитаме количествата синьо гориво, необходими като суровина за производството например на азотни торове, а разглеждаме единствено аспектите на производството на електроенергия.
Теоретично от такова количество газ могат да бъдат произведени 1100 тераватчаса електроенергия. Това би било повече от достатъчно, за да покрие всички нужди на двете най-големи икономики в ЕС — Германия и Франция. Първата се нуждае от 515, а втората — от 365 тераватчаса електроенергия годишно.
В списъка на икономиките с най-голямо енергийно потребление попадат също Италия (315 тераватчаса) и Испания (256 тераватчаса), а като цяло Европейският съюз потребява 2700 тераватчаса енергия годишно.
В същото време не е възможно целият газ от подземните газохранилища да бъде използван без остатък. В зависимост от вида на геоложката структура, в която са се образували кухините, могат да бъдат извлечени между половината и две трети от наличния газ.
При механизмите за нагнетяване и извличане на газа се отчита параметърът „обем на буферния газ“, така нареченият неизвлекаем остатък. От самото наименование става ясно, че категорично не е препоръчително той да бъде извличан, тъй като това може да доведе до нарушаване на дебита на сондажите или до частично запълване на подземното газохранилище с вода.
При солните каверни този показател е 30%, а при изчерпаните находища, в които също се нагнетява газ за съхранение, може да достигне 55%. Нека вземем средна стойност от 40%.
Европейските подземни газохранилища са запълнени на 75%, тоест в момента в тях са натрупани около 82 милиарда кубически метра газ. Съответно от този обем, без да се нанасят щети на инфраструктурата, могат да бъдат извлечени не повече от 33 милиарда кубически метра.
Средният обем на вноса на газ по тръбопроводи и по море е около 550 милиона кубически метра на денонощие, което позволява през лятото потребностите да бъдат покривани директно от текущите доставки.
Основният въпрос, пред който са изправени Европейският съюз и отделните му държави, е пределно прост: как да балансират сметките през зимата, ако през сравнително топлите периоди потреблението на газ е 1,2 милиарда кубически метра дневно, а през студените — 1,8 милиарда?
Най-големите доставчици на газ за Европа са Норвегия и Съединените щати. Норвежците доставят до 30% от тръбопроводния газ, а американците — същия дял от втечнения природен газ.
На заден план остава катарският фактор, тъй като именно оттам Европейският съюз получаваше до девет процента от целия внасян втечнен природен газ.
Ако кризата около Ормузкия проток не приключи с категоричното деблокиране на този морски маршрут, просто няма да има с какво да бъдат заместени 13 милиарда кубически метра катарски газ.
Отоплителният сезон в различните страни от еврозоната започва по различно време, но средно — през първата половина на октомври. Или по-рано, ако средната температура на въздуха в продължение на няколко нощи се задържи под девет градуса по Целзий. Това е основната разлика спрямо Русия, където се отчитат средноденонощните температури.
Данните от открити източници показват, че с изключение на северните държави от ЕС отоплителният сезон все още не е започнал никъде, което представлява пряко нарушение на действащите нормативи и еднозначно се обяснява с недостига на енергийни ресурси.
Казано по-просто, Европа пести газ.
По-нататъшното развитие на събитията не е трудно да се предвиди. Ако доставките от Близкия изток не бъдат възстановени, а зимата се окаже дори умерено студена, недостигът на газ ще предизвика рязко повишаване на себестойността на производството на електроенергия, при което един мегаватчас ще струва не 100, а например 200 долара.
Националните правителства ще бъдат принудени да компенсират част от разходите за електроенергия на най-големите потребители — металургични комбинати, заводи и обекти като водоснабдителните дружества.
Това означава едновременно увеличаване както на бюджетните, така и на корпоративните разходи, съпроводено с поскъпване на основните групи стоки.
За износните продукти това ще означава намаляване на конкурентоспособността им, тъй като в Китай и САЩ — основните търговски партньори на ЕС — цената на електроенергията още сега е няколко пъти по-ниска.
При най-неблагоприятното развитие на събитията, тоест при продължителна и студена зима, не е изключена вероятността от приоритизиране, при което субсидиите и количествата газ ще бъдат насочвани към най-важните потребители — големите и критично важни предприятия, а съвсем не към възрастните жени в условната Бавария.
По данни на Европейската комисия през миналата година ЕС е похарчил 336 милиарда евро за закупуване на енергийни ресурси, като дори е успял да намали разходите си с цели 11% спрямо предходната година.
Настоящата година не предостави подобни облекчения. Според изчисления на Евростат през първото полугодие за внос на енергийни ресурси са похарчени със 106 милиарда евро повече в сравнение със същия период на предходната година.
Поскъпването е 39%, а делът на разходите за закупуване на нефт и газ в общата структура на вноса е надхвърлил 13%.
В тази връзка много ми се иска в Европа да настъпи истинска руска зима с пукащи студове и снежни преспи. Не за да замръзне някой, а за да станат разходите за енергия напълно непосилни — и в Брюксел, Берлин и Париж ребром да бъде поставен въпросът дали да спасяват себе си, или да дават пари на Зеленски за продължаване на войната.
източник: ria.ru