Цената на висшето образование в Казахстан: как се променят университетите и пазарът на труда
Обучението в казахстанските университети поскъпва, но паралелно с това се променят изискванията на работодателите – дипломата постепенно отстъпва място на практическите умения и професионалния опит
Всяка година обучението във висшите учебни заведения в Казахстан струва все повече на студентите. Зад увеличението на цените стоят не само инфлацията и нарастващите разходи на университетите, но и трансформацията на цялата система на висшето образование, която все по-активно се ориентира към потребностите на икономиката и пазара на труда, пише Kazinform.
Защо висшето образование поскъпва?
Според данни на Бюрото за национална статистика през първото тримесечие на 2026 г. услугите във висшето образование в Казахстан са поскъпнали средно с 10,8% спрямо същия период на предходната година.
Разликите между отделните региони обаче са значителни. В Атирауска област цената на обучението е нараснала с 36,3%, в Туркестанска област – с 19,6%, в Мангистауска област – с 15,4%, в Шимкент – с 15,2%, а в Астана – с 15%.
В Алматинска област цените почти не са се променили, докато в Костанайска област увеличението е едва 1,8%.
От Министерството на науката и висшето образование на Казахстан посочват, че държавата не определя единна цена на университетското обучение. През последните години висшите училища са принудени да увеличават разходите си заради инфлацията, повишаването на заплатите на преподавателите, модернизирането на лабораториите, дигитализацията на образователния процес, развитието на научната инфраструктура и изграждането на общежития.
Университетите обаче са призовани да се съобразяват с размера на държавните образователни грантове и да избягват икономически необосновано увеличение на таксите.
Между 1 и 4 млн. тенге годишно във водещите университети
Икономистът Сапарбай Жубаев смята, че настоящото поскъпване до голяма степен съответства на икономическата ситуация.
При годишна инфлация от 10–12% е естествено и цената на висшето образование да нараства с приблизително сходни темпове, посочва той.
Инфлацията обаче не обяснява всичко. Регионалните различия са свързани и с различните изходни нива на университетските такси.
В големите университети в столицата цените отдавна са високи и по-нататъшното им увеличение зависи от търсенето и предлагането. В регионите търсенето е по-слабо и дълго време таксите са били значително по-ниски. Сега част от тези университети постепенно догонват общото ценово равнище.
Обучението в най-големите висши училища в Казахстан вече струва между 1 и 4 млн. тенге годишно, докато в много регионални университети таксите остават около 550–700 хил. тенге.
Разходите не приключват с университетската такса
За много студенти, особено за пристигащите от други региони, сериозно финансово натоварване представляват наемът на жилище, храната, транспортът и останалите разходи за живот.
Затова достъпността на висшето образование не може да бъде оценявана единствено според размера на университетските такси.
Казахстанският учен и социолог Едил Нуримбетов предупреждава, че достъпът до университетско образование е пряко свързан със социалната мобилност.
Според него, ако висшето образование стане недостъпно, то рискува да загуби ролята си на средство за социално израстване. За студентите от регионите действителните разходи в някои случаи могат да бъдат почти два пъти по-големи от самата такса за обучение.
Държавата увеличава грантовете
Казахстан се опитва да намали финансовата тежест чрез разширяване на системата за образователни грантове. Действат програмите „Серпін“ и „Келешек“, както и специални квоти.
Държавното финансиране все по-силно се ориентира към инженерните, медицинските, педагогическите, аграрните и IT специалностите.
Нараства обаче и броят на кандидатите. Ако преди няколко години училищата са завършвали около 200 хил. младежи годишно, през 2026 г. броят им достига приблизително 215 хил. души.
Освен зрелостниците за грантовете кандидатстват завършили колежи и кандидати от предходни години. Затова конкуренцията за безплатно висше образование остава сериозна.
Според Сапарбай Жубаев повече от половината студенти в страната се обучават за сметка на държавата, като при редица специалности делът на грантовете достига 55–60%.
Разпределението им влияе и върху избора на бъдещите студенти. За техническите направления се отпускат значителен брой грантове, докато конкуренцията в икономиката, правото и хуманитарните специалности е много по-сериозна.
Гарантира ли дипломата добра работа?
Поскъпването поставя все по-остро въпроса дали инвестицията във висше образование се възвръща след дипломирането.
През последните години се променя не само цената на обучението, но и отношението на работодателите към университетската диплома. Компаниите все по-често оценяват реалните способности и практическия опит на кандидатите.
Според данни на Министерството на труда и социалната защита над 1,8 млн. млади казахстанци имат висше образование, а около 1,6 млн. – техническо и професионално образование.
Най-големият работодател остава търговията, където са заети 643 хил. млади хора. В сектора на информацията и комуникациите работят 102,4 хил. души, а във финансовия сектор – 96,5 хил.
Това показва, че придобитата специалност невинаги определя сферата, в която младите хора впоследствие започват професионалния си път.
От „икономика на дипломите“ към „икономика на уменията“
Според Едил Нуримбетов в световен мащаб протича преход от т.нар. „икономика на дипломите“ към „икономика на уменията“ (skill-based economy).
Работодателите все по-малко се интересуват единствено от конкретното университетско образование на кандидата. Все по-важни стават способността за бързо адаптиране към промените, вземането на решения в сложни и стресови ситуации, управлението на хора и ефективната работа в екип.
Това е и една от причините много студенти да започват работа още по време на следването си. Практическият опит се превръща в предимство, сравнимо по значение със самата диплома, като едновременно позволява на студентите да покриват част от разходите си.
Как изглежда бъдещето на пазара на труда?
Според експертите основното предизвикателство пред висшето образование не е само увеличаването на цените, а способността на университетите да подготвят специалисти, от които съвременната икономика действително се нуждае.
Висшите училища трябва едновременно да запазят достъпността на образованието при растящи разходи и да осигурят на студентите знания и компетентности, съответстващи на бързо променящия се трудов пазар.
Затова Казахстан увеличава подготовката на инженери, IT специалисти, учители, лекари и кадри за други професии, в които има недостиг на работна сила. Все по-голямо значение придобиват практическото обучение, сътрудничеството между университетите и работодателите и възможността студентите да натрупват професионален опит още преди дипломирането си.
Поскъпването на обучението е само видимата страна на много по-дълбока промяна. Университетите преминават към нов модел за подготовка на кадри, държавата променя финансирането и разпределението на грантовете, а работодателите все по-рядко оценяват кандидатите единствено според дипломата им.
В тези условия истинската стойност на висшето образование все повече ще зависи от това дали университетът може да даде знания, практически умения и професионален опит, които да позволят на завършилите успешно да се конкурират на съвременния пазар на труда.
автор: Ержан Утепкалиев
