София отвори за свободно ползване първите 28 набора геопространствени данни
Информацията включва данни за улици, адреси, изборни секции, културни ценности и градоустройство, а предстои публикуването на още масиви
Първите 28 набора от геопространствени данни на общинското дружество „ГИС – София“ вече са достъпни за свободно използване, съобщиха от Столичната община.
Поетапното отваряне на пространствената информация започва след решение на Столичния общински съвет и проведено публично обсъждане.
За целта са разработени и подложени на обществено обсъждане общи условия за публичното използване на данни в областта на геодезията, кадастъра, устройственото планиране, фотограметрията и картографията.
Предвидените за отваряне масиви обхващат широк спектър от информация – градоустройство, транспортна и подземна инфраструктура, зелени системи, екология, културно наследство, геодезия и цифрови ортофотопланове.
„Целта на отварянето на данните е не само да осигури повече прозрачност, но и да създава все по-голяма практическа стойност за София и нейните жители“, заяви заместник-кметът по дигитализация и информационни системи Иван Гойчев.
Какви данни вече са достъпни?
Сред публикуваната до момента информация са данни за изборните секции, имената на улиците и адресите на сградите, включително стари и нови наименования и адреси.
Достъпна е и информация за зоните с недвижими културни ценности, както и данни, свързани с определянето на таксите за издаване на разрешения за строеж.
Предстои поетапното публикуване на още масиви от географските информационни системи на столицата.
Над 330 набора отворени данни за София
Столичната община вече е публикувала над 330 набора от отворени данни в различни области – от градската мобилност до социалните услуги.
Платформата за градски данни ще продължи да се актуализира с информация, която може свободно да бъде използвана от граждани, компании, организации и разработчици.
Паралелно с това Столичната община започва разработването на нова стратегия за дигитална трансформация и иновации.
В рамките на тематични работни групи експерти и заинтересовани страни определят приоритетните политики и услуги, които трябва да бъдат развити с хоризонт до 2030 година.
