Обществените нагласи към миграцията в България ще бъдат обсъдени на форум в Русе следващата сряда
Какви са обществените нагласи в страната ни към законната миграция и как населението възприема бежанците и мигрантите в отделните области на страната ще бъдат сред темите, които ще се обсъдят в рамките на регионална обучителна дискусия следващата сряда. Събитието ще се проведе на 19 ноември от 10.00 часа в Зала 1 на Областната администрация и ще бъде открито от областния управител Драгомир Драганов, директора на Европейския институт Любов Панайотова и председателя на Управителния съвет на Асоциацията на българските градове и региони Ергин Емин. По думите на Драганов темата е изключително актуална особено в икономически и социален контекст. Обсъждането на подобни въпроси е ключово за общественото развитие, коментира Драганов. Сред основните теми на дискусията ще бъдат ролята на местната власт и образователните институции в процеса на интеграция, междукултурното разбирателство, а също и интеграцията на малолетни и непълнолетни мигранти в българската образователна система и възможностите и предизвикателствата пред миграционната политика в страната ни.
Данните от изследването, което ще бъде представено показват, че българите биха приели основно хора в бедстващо положение – в ситуация на война, насилие или преследване в собствената си държава (62%) или пострадали от природно бедствие (40%). Делът на склонните да приемат бежанци от конфликтни зони остава непроменен в сравнение с 2020 г., но е по-нисък от този в предходните години, с изключение на 2013 г. Важно е да се отбележи, че делът на хората, които не приемат изобщо имигранти да остават да живеят в страната е в траен низходящ тренд – от 37% през 2013 г. до 21% през 2024 г. , т.е. налице е нарастваща толерантност към някои групи.
Колкото до т.нар. Migrant Acceptance Index, който измерва степента на приемане на мигрантите от местните общности и е прилаган в над 140 държави по целия свят, то неговите стойности в България са непроменени от 2017 г. насам – 2.42 в първото международно измерване на Gallup и в актуалното проучване от 2024 г. Индексът е в долната част на скалата и е почти 2.5 пъти по-нисък от измерения в страните от ЕС през 2017 г. и 2.2 пъти по-нисък от глобалната стойност за същата година. Според изходните въпроси, на база на които се изчислява Индексът, 48% смятат за нещо лошо имигранти да се омъжат/оженят за член на домакинството им, 34% – имигранти да са техни съседи и 33% -имигранти изобщо да живеят в страната. Тези данни дават основание да се твърди, че е налице ниска степен на толерантност към имигрантите, когато се касае за действително приемане в общността. В някои групи се наблюдават значителни отклонения от средния за България Migrant Acceptance Index. Индексът е по-висок сред: най-младите (18-29 г.); хората в градовете извън столицата; висшистите; учащите; хората със средни и над средните доходи; възприемащите имиграцията като възможност; оказалите подкрепа на бежанци; смятащите, че всеки бежанец, потърсил закрила, трябва да бъде приет и че повечето имигранти пребивават законно у нас, определящите гражданските права на бежанците като много важни. По-нисък индекс е отчетен сред:по-възрастните (50-69 г.); хората в столицата и особено в селата; хората с по-ниско образование и по-ниски доходи; пенсионерите; възприемащите имиграцията като проблем; тези, които не са оказали подкрепа на бежанци, както и че повечето имигранти пребивават незаконно у нас, сред определящите гражданските права на бежанците като маловажни.
Инициативата се организира от фондация „Европейски институт“, като част от проекта „Толерантни заЕдно: информирано общество за законната миграция“, финансиран от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2021–2027.Дискусията ще бъде водена от Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика в Австрия и Иван Шаренков, който е правен консултант по миграционните въпроси.
