„Възраждане“: Енергийният сертификат не трябва да се превръща в разрешително да продадеш собствения си дом

Предлаганите от Министерството на енергетиката промени в Закона за енергийната ефективност поставят сериозни въпроси за начина, по който европейските изисквания за енергийно сертифициране на сградите ще бъдат приложени в България.

Законопроектът, с който в националното законодателство се въвеждат изискванията на две европейски директиви, в момента е на етап обществено обсъждане.

Част от новия режим засяга енергийните сертификати на сградите и предоставянето им при продажба и отдаване под наем на имоти.

На пръв поглед целта е логична – купувачът да разполага с информация за енергийния клас на жилището и разходите за неговото отопление и охлаждане. Проблемът е, че подобно изискване предстои да бъде приложено върху жилищен фонд, който в огромната си част не е подготвен за него.

По данни, посочени от експерти по енергийна ефективност, сертификат имат едва 6,4% от многофамилните жилищни сгради в България, а при еднофамилните къщи делът е едва 0,1%. Същевременно сертификатът се издава за сградата, а не просто за отделния апартамент.

Точно тук възниква един от най-сериозните практически проблеми. Собственик на апартамент в стара жилищна сграда може да реши да продаде имота си, но сградата да няма необходимия сертификат. За издаването му е необходимо обследване, осигуряване на достъп, организация от страна на етажната собственост и заплащане на съответната процедура.

Останалите собственици обаче не продават своите жилища и могат да нямат нито желание, нито финансова възможност да участват в процедура, необходима в конкретния момент само на един от тях.

Така едно изискване, което по замисъл трябва да предоставя информация на купувача, рискува на практика да постави правото на собственика да се разпорежда със своето жилище в зависимост от целия вход.

От „Възраждане“ сме категорични, че това не трябва да бъде допуснато. Енергийната ефективност е важна цел, а информацията за енергийните характеристики на един имот е полезна за неговия бъдещ собственик. Но информационният документ не може да бъде превърнат на практика в разрешително дали българският гражданин има право да продаде собственото си жилище.

Още по-неприемливо е упражняването на това право да зависи от решенията,

организацията и финансовите възможности на останалите собственици в сградата. При неподготвено въвеждане на режима последствията са предвидими – забавени или блокирани сделки, рязко нарастване на търсенето на енергийни обследвания, недостиг на специалисти, по-дълго чакане и допълнителни разходи за българските семейства.

Европейските изисквания трябва да бъдат въведени по начин, който отчита българската действителност, а не механично и за сметка на гражданите.

България има задължение да транспонира европейските правила за енергийното сертифициране, но начинът, по който те ще заработят на практика, е отговорност на българската държава и българския законодател.

Затова управляващите не могат да се оправдават единствено с аргумента „Европа ни задължава“. Европейските изисквания не освобождават държавата от задължението да създаде работещ национален механизъм, който едновременно предоставя необходимата информация на купувача и защитава правото на собственика да се разпорежда със своя имот.

От „Възраждане“ настояваме преди въвеждането на режим, който може да затрудни или блокира имотни сделки, да бъдат гарантирани няколко основни условия.

Необходим е достатъчно дълъг преходен период, за да могат гражданите и институциите да се подготвят. Трябва да бъде създадена достъпна процедура за собственика на отделен апартамент, която да не го превръща в заложник на решенията на цялата етажна собственост. Необходимо е да има достатъчен брой специалисти, които могат да извършват обследванията, както и работещ електронен регистър.

И най-важното – трябва да бъде гарантирано, че липсата на документ, който собственикът обективно не може самостоятелно да си осигури, няма да блокира правото му да се разпорежда със своята собственост.

Не може първо да бъде създадено задължението, а едва след това държавата да започне да търси отговор на въпроса как стотици хиляди граждани ще могат да го изпълнят.

Подобен подход няма автоматично да направи българските жилища по-енергийно ефективни. Той може да направи сделките по-бавни, по-скъпи и по-трудни за осъществяване.

„Възраждане“ няма да подкрепи промени, които превръщат разумната цел за повишаване на енергийната ефективност в поредната бюрократична тежест за българските граждани.

Преди да бъдат въвеждани нови задължения, трябва да има работещ механизъм, който защитава едновременно купувача и собственика.

Енергийният сертификат трябва да информира купувача, а не да се превръща в разрешително за собственика да продаде собствения си дом. В противен случай вместо по-висока енергийна ефективност, рискуваме да получим административен хаос на имотния пазар, чиято цена ще бъде платена от българските граждани.