Какво се случва с българската левица и лявото пространство?

Дискусия за лявото политическо пространство

След 19 април 2026г, политическият живот в България претърпя сериозна трансформация, защото за пръв път през последните над двадесет години една политическа формация получи пълно мнозинство – Прогресивна България на бившия президент Румен Радев.

От този момент политическият живот е изключително интересен. Даде отговори на много въпроси, но и постави също толкова нови.

Един от основните въпроси е какво се случва с лявото пространство в политиката и абдикира ли БСП, като лидер на лявата идея?

Днес в София се постави началото на серия от срещи на представители на партии и организации от лявото политическо пространство, които търсят отговори на важни въпроси.

Тази дискусия беше организирана от проф. Александър Томов, председател на Българска социалдемокрация – Евролевица“ и Румен Петков – председател на АБВ. Причината за тази дискусия е, че България остана без парламентарно представяне на лявата идея. Симпатизантите и поддръжниците и искат да разберат: Защо се стигна до тук и какви са причините за лошите резултати?

В своето изказване проф. Томов сподели нещо наистина притеснително относно лявата идея : „Помолих мои студенти и асистенти да направят справка на публикации за левицата след изборите от 19-ти април. Те ми представиха 127 статии. В около 60% от тях се коментира БСП и много рядко левицата. Основното е, че БСП се е сринала. БСП няма да се възстанови, защото в около 40% от тези медийни материали се коментира, че Продължаваме промяната и Прогресивна България ще заемат мястото на БСП в център – ляво. И че партията на Радев ще абсорбира остатъците от БСП.“

Председателят на „АБВ“, Румен Петков постави три основни въпроса, по които трябва да се търсят отговори и да се работи. Според него първият въпрос е дали коалицията съществува във вида, в който е била замислена и създадена. Вторият важен въпрос е свързан с един процес на национално ниво, че не се предприемат действия да се покаже на обществото процес по консолидация на лявото пространство. И третият важен момент, според Румен Петков, че от последният Конгрес на БСП се говори за консолидация, но се вижда един процес, вътре в самата БСП, на изолация на фигури и личности.

Също така, той сподели, че в края на септември месец ще се проведе конгрес на АБВ, на който ще бъде избрано ново ръководство.

Стана ясно и друго по време на дискусията, че Крум Зарков и Атанас Мерджанов са били поканени да присъстват, но за съжаление те не присъстваха.

Затова пък присъстваха различни членове на БСП и споделиха своите възгледи относно какво се случва в лявото политическо пространство в България.

Интересен анализ направи Борислав Гуцанов – член на Националният Съвет на БСП. Според него, сегашното ръководство на БСП, ако не присъства е проблем, защото няма да има чуваемост. И още в началото на своето изказване той категорично заяви, че ако искаме да имаме силна социалистическа партия и консолидирано ляво пространство, то БСП се нуждае от ново ръководство.

За него едно от важните неща е обединението и ако левите политически сили не са заедно, то няма да бъдат решени всичките сложни казуси пред лявата идея.

Бившият социален министър направи ретроспекция на политическите проблеми в БСП и сподели, че нещо, което е започнало да деструктурира и дестабилизира столетницата е голямата битка между Корнелия Нинова и президентът Радев. Ето какво каза той: „ Това беше най – грубото нещо, което можеше да се случи на БСП, защото хората гласуваха за Радев, работеха за Радев всички в левицата и тази битка беше ненужна. Тя доведе до освобождаване на политическо пространство. Благодарение на тази война се появиха партии като Има такъв народ и Продължаваме промяната и всякакви други политически субекти, които достигнаха включително до управление. Защото в политическото пространство няма вакуум.“

Той продължи своя анализ в посока на: „В това, че в БСП не успяхме в продължение на толкова много години да се възпротивим на това, което се случва вътре в партията, говори, че съпротивителните сили на БСП са изключително низки, както и чувството за самосъхранение е доведено до почти нула.“

В края на своя анализ, Борислав Гуцанов, обобщи, коя според него е причината за състоянието на левицата в момента, а именно: „ Нещо, което нас ни удари изключително силно като пространство е, че се получава разминаване между това, което говори ръководството на партията и това, което искат да чуят, и това, което искат да видят като действие избирателите на лявата идея. Затова се докарахме до тези 3% на последните избори.“

Когато наблюдаваш и слушаш как доказани политици с огромен опит – управленски, организационен и политически правят анализ на последиците от последните избори си даваш сметка, че политиката и общественият живот са предизвикателство и отговорност и би следвало да отговарят както на очакванията на обществото, така и да могат да се позиционират в глобалните процеси, които влияят на вътрешната политика.

Стоят въпросите какво ще е бъдещето на лявото политическо пространство? Ще успее ли БСП да консолидира ляво ориентираните политически субекти, симпатизанти и съмишленици? Ще се стигне ли до промени в ръководствата на левите партии, в това число и В БСП? Може ли сегашното и ръководство да обедини членската си маса и структури, които да работят за силна социалистическа партия?

Можем да продължим с въпросите, но по – важно е да се опитаме да намерим отговорите. Основният въпрос е дали БСП може да бъде водещата сила в лявото пространство. И всичко това се случва в навечерието на президентски избори.

Предстои следващите месеци да дадат отговори на всички тези въпроси.

Дискусията приключи с обещание и поемане на ангажименти да се организира следващата такава и да се продължи диалогът за търсене на решения и очертаване на ясни действия за укрепване на лявото пространство в българската политика.