Ивайло Папов: Ядрената енергетика е бъдещето на Враца и на България

Кандидатът за народен представител на “Възраждане” от област Враца Ивайло Папов заяви, че развитието на ядрената енергетика трябва да бъде водещ приоритет за страната, като ключов фактор за енергийна сигурност и икономическа стабилност.

„Необходимо е изграждането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“, както и укрепване и модернизация на съществуващите реактори, за да могат да продължат да работят и след изтичането на първоначалния им експлоатационен срок.“, подчерта Папов. По думите му това включва и осигуряване на необходимите технологии и компоненти, включително чрез международно сътрудничество, така че да се гарантира безопасната и ефективна работа на централата.

Той заяви още, че паралелно с това трябва да бъде реализиран и проектът АЕЦ „Белене“, за който България вече разполага с налично оборудване. „Това е стратегически проект, който не бива да бъде отлаган повече, ако искаме да гарантираме дългосрочна енергийна независимост.“, посочи кандидатът за народен представител.

Папов акцентира и върху необходимостта от използване на националните ресурси, включително въглищните залежи в Маришкия басейн. „България разполага със запаси за десетилетия напред и е важно да ги използваме разумно, за да поддържаме стабилността на енергийната система.“, заяви още той.

По отношение на възобновяемите енергийни източници, Ивайло Папов изрази позиция за по-стриктен контрол и ограничаване на тяхното изграждане върху плодородни земеделски терени. „Не можем да жертваме земеделската си земя за проекти, които не осигуряват постоянна и надеждна енергия през цялата година.“, подчерта той.

Енергетиката е ключов стълб на българската икономика, от който зависят социалната стабилност, индустрията и националната сигурност. Само достъпна, устойчива и сигурна енергийна система под реален държавен контрол може да гарантира работеща икономика, заетост и енергиен суверенитет. Енергийната политика трябва да служи на националното развитие, а не да следва външни идеологически и пазарни модели. През последните десетилетия секторът беше отслабен от външен натиск, лобизъм, корупция и вътрешни зависимости. Под прикритието на „зеления преход“ се закриват базови мощности, изкривява се пазарът и се прехвърлят тежести върху домакинствата, бизнеса и бюджета.

Въглищната и ядрената енергетика – евтини и стабилни източници,  са ограничавани чрез регулации и въглеродни квоти, докато ВЕИ се субсидират непропорционално, без реална системна ефективност. Резултатът е ценова нестабилност, дефицити, високи разходи за компенсации и загуба на позицията на България като нетен износител на електроенергия. Основните проблеми са натискът върху базовите мощности, неефективното подпомагане на ВЕИ, зависимостта от външни фактори и липсата на реална независимост на регулатора, което подкопава доверието и защитава недостатъчно потребителите.

Ето какво още се съдържа в националната  политика на “Възраждане” в сектор енергетика:

Защита на стратегическите енергийни обекти – Приемане на Закон за защита на стратегическите енергийни  обекти, който да забранява закриване, приватизация или разпродажба на базови мощности. Въвежда засилен държавен контрол върху ключови централи, мрежи и инфраструктура. Допуска временна държавна намеса при заплаха за енергийната сигурност. Енергетиката е част от критичната национална инфраструктура  и държавата трябва да има механизми, с които да гарантира нормалния икономически и обществен живот.

 Запазване и модернизация на въглищната енергетика – Гарантиране на работата на комплекса „Марица-изток“ до изчерпване на запасите.  Инвестиции в модернизация и екологизация вместо административно закриване. Внедряване на технологии за улавяне и управление на въглеродните емисии, съобразени с икономическата ефективност. Целта е запазване на работни места и стабилност и сигурност на  електроенергийната система.

Ядрена енергетика – Възстановяване на партньорските отношения с Русия в областта  на ядрената енергетика за: Възобновяване и завършване на проекта АЕЦ „Белене“. Гарантиране на доставки на ядрено гориво.  Управление на отработеното ядрено гориво при икономически и технологично изгодни условия.

Газ –  Възстановяване на доставките на тръбен природен газ от Русия при икономически изгодни условия.  Реална диверсификация на доставките на пазарен принцип, без замяна на една зависимост с друга.

Регулиране на ВЕИ сектора – Спиране на всички големи ВЕИ проекти.  Забрана за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи и  гори. Програма за изграждане на ВЕИ единствено върху покривни  конструкции на вече изградени жилищни и стопански сгради  с цел енергийна ефективност и оптимизиране на сметките за  ток на домакинствата и бизнеса. Отмяна на принципа на мълчаливото съгласие и автоматичните разрешителни режими.

Развитие на хидроенергетиката – Хидроенергийният потенциал на България е значително под нивото на възможностите си. Язовирите са с ниски обеми, съоръженията са амортизирани, а инвестициите са крайно недостатъчни. Потенциалът за развитие на ВЕЦ е значително по-голям, но изисква не само технически решения, а инвестиции и дългосрочно  управление на водните ресурси.

Национална стратегия за устойчиво енергийно развитие  – Развитието на енергетиката трябва да следва цялостен икономически и индустриален модел на развитие на страната, а не хаотични решения „на парче“, продиктувани от наднационална европейска политика.

България – енергиен център на Балканите –  Възстановяване на ролята на страната като водещ производител и износител на електроенергия в региона. Активна и суверенна политика в секторите електроенергия,  газ и мрежи, защитаваща българския национален интерес.

купуването и продаването на гласове е престъпление