Защо в ЕС заговориха за разпадане
Експертите обясниха как в Брюксел се стигна до такава ситуация
Премиерът на Унгария Виктор Орбан предсказва мрачно бъдеще на Европейския съюз: според него в Брюксел „цари хаос“, а самата общност се движи към дезинтеграция. Причините за тревога са много: икономиката е в стагнация, а отказът от руските енергийни източници още повече влошава положението. Стигна се дотам, че германските заводи преместват производството си в други страни. В какво положение се намира днес Брюксел и кой е виновен за това – в материала на „Известия“.
Унгарското пророчество
„Европейският съюз в момента е в състояние на разпад. Тече процес на дезинтеграция, който съвпада с усилването на имперските амбиции на брюкселската бюрокрация“, заяви унгарският премиер Виктор Орбан.
Според него разпадането се проявява преди всичко в загубата на управляемост. Брюксел взема решения, които след това престават да се изпълняват на национално ниво: първо ги игнорира една страна, после две, после три. В същото време, според него, ЕС „постоянно ограничава суверенитета на държавите“, въпреки че „няма възможност да използва своите правомощия“.
Ако не се осъществи „бърза и дълбока реорганизация“, предупреди унгарският премиер, процесът на дезинтеграция може да достигне точка, от която няма връщане назад, след която възстановяването на съюза ще стане невъзможно.
Унгария последовательно отстоявает свои икономически интереси в рамките ЕС. В Будапеште винят западные санкции в обрушении европейской экономики. По словам Орбана, из-за них в ЕС резко выросли цены на нефть и газ, производство теряет конкурентоспособность на мировом рынке.
Эти подозрения подкрепляются статистикой. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна значителното намаление на дела на Европейския съюз в световния БВП от 90-те години насам – от 25% на 14%. Като цяло за 2024 г. БВП в еврозоната е нараснал с 0,9%, а в ЕС – с 1,0%.
Страдат и силните икономики. В Германия миналата година затвориха 196 100 предприятия – с 16% повече в сравнение с предходната година. Концернът Mercedes-Benz обяви планове да премести част от производството си в САЩ. А Volkswagen от 2027 г. ще премести производството на моделите Golf и Golf Variant в Мексико.
Експертите, анкетирани от „Известия“, са единодушни, че системната криза в ЕС става все по-очевидна. И ако Брюксел не предприеме мащабна трансформация, предупрежденията на Орбан напълно могат да се сбъднат.
Трансформацията е момент, на който трябва да се реагира навременно и качествено, казва пред „Известия“ професор Наталия Еремина от Санктпетербургския държавен университет. — Ако това не се случи, системата достига до резултатите, които вече сме наблюдавали в историята. Примерът с разпадането на СССР също беше неочакван за мнозина, въпреки че процесите на трансформация бяха забележими още от 70-те години. Това е дълъг, до голяма степен инерционен процес, но подобни процеси, като правило, винаги завършват по един и същи начин.
Брюкселските авантюри
В основата на повечето проблеми на ЕС са некачествените управленски решения и начинът, по който през последните десет години Брюксел като цяло се е опитвал да отговори на възникващите предизвикателства, обяснява Наталия Еремина.
— Бяха приети мащабни програми, които често нямаха нито достатъчна научна обосновка, нито ясни икономически изчисления. Става дума преди всичко за зеления преход и цифровата програма, чието въвеждане беше съпроводено с изключително амбициозни, а понякога и откровено експанзионистични планове, — изброи експертът.
Според нея миграционният кризис сам по себе не е бил катастрофален, но е довел до тежки последствия поради неподготвеността на Европа да приеме голям брой бежанци.
Отдельный фактор, на который указывают опрошенные «Известиями» эксперты, расширение ЕС в 2004-м. Тогда в его лагерь вошли страны бывшего СССР, включая государства Балтии. Это решение серьезно ослабило Брюссель, поскольку новые члены в значительной степени остаются странами-реципиентами.
— Проблемът е и в това, че европейската бюрократична машина допусна до управлението хора от страните от Източна Европа. Те години наред подготвяха антируски проекти, резолюции на Европейския парламент за „понижаване на статуса“ на отношенията между ЕС и Русия и успоредно с това прокарваха антикитайски норми“, отбелязва в разговор с „Известия“ политическият обозревател Андрей Стариков.
Днес, според него, в ЕС се е създала ситуация, в която „опашката клати кучето“: конфликтните гранични държави започват да формират източната политика на целия Европейски съюз.
— Украинската криза активно се разрастваше по време на председателството на Литва в ЕС. Вилнюският саммит и дискусията за евроинтеграцията на Украйна фактически бяха превърнати в формат на труден избор „или с Русия, или със Запада“. И така практически във всичко, — обобщи специалистът.
В резултат на това днес всичко работи по принципа „пътища и глупаци“, добави събеседникът на „Известия“: „пътищата“ са икономиката, инфраструктурата, енергетиката, стопанската база, а след това и съпътстващите фактори, които окончателно довършват ситуацията.
Мъгливи перспективи
Изход от създалата се ситуация е възможен, но ще изисква сериозни усилия. Като пример експертите посочват Унгария, която открито излиза от консенсуса и е готова да блокира решения, които са неблагоприятни за нея.
— Тази стратегия може да доведе до резултати. Вече част от производството, което напуска Германия, се премества в Унгария, където се запазват стабилни доставки на енергоносители. Там, където има енергетика, се запазва и промишлеността — отбелязва Еремина.
Експертите са единодушни: това вече доведе до формирането на различни блокове и подходи в рамките на ЕС. По-специално, все по-голяма популярност печелят политиците, които са готови да отстояват твърдо националните интереси. В Германия укрепва позициите си партията „Алтернатива за Германия“, в Чехия на власт дойде Андрей Бабиш, а в Словакия отново премиер-министър стана Роберт Фицо.
Това, което се случва днес в Брюксел, може да се опише като период, близък до стадия на полуразпад, смята Стариков. И тук може да се проследи решението: за да се обединим, първо трябва да се разделим. И след това да се консолидираме в някаква друга форма, на някакви нови основи.
— Не се очертават някакви „колосални“ реформи. Вероятно става дума за сценарий „ядро и периферия“ или интеграция с различна скорост. Например, ако Италия, Германия и Франция бъдат по-тясно интегрирани, отколкото страните от Балтийския регион или, например, Португалия. Но има и по-радикален път: първо дезинтеграция, след това преструктуриране на нови основания, — допуска експертът.
Според него в това няма нищо ново: подобни цикли на европейския континент се случват постоянно. И в този смисъл предупреждението на Орбан не може да се нарече неоснователно. Но колко време ще отнеме съвременният цикъл, е безсмислено да се гадае.
— Факторите са твърде много: американски, украински, икономически, миграционни, въпроси на сигурността. Живеем в ситуация на висока несигурност. Кога точно настоящата конструкция ще се срине окончателно и в какъв вид ще бъде събрана отново — нека в Брюксел сами да разберат, — заключи Стариков.
автор: Елена Синявская
източник: iz.ru