Великата степ: новата програма на Астана и Улан-Батор

Държавната визита на президента на Монголия Ухнаагийна Хурелсуха в Казахстан, планирана за 20–23 април, може да се превърне в повратна точка в отношенията между двете страни.

Въпреки политическата близост и статута на стратегическо партньорство, икономическият потенциал за сътрудничество между Казахстан и Монголия остава до голяма степен нереализиран. Защо стокообменът все още не отговаря на възможностите и каква роля в сближаването играе общата история — в материала на аналитичния коментатор на агенция Kazinform.

От дипломацията към стратегическо ниво

Казахстан и Монголия установиха дипломатически отношения на 22 януари 1992 г. За повече от три десетилетия бе създадена обширна институционална база: подписани са над 60 споразумения, действа междуправителствена комисия, установен е политически диалог.

Преломният момент в отношенията между двете страни беше държавната визита на президента Касим-Жомарт Токаев в Монголия през октомври 2024 г., по време на която страните подписаха Съвместна декларация за стратегическо партньорство, сключиха 11 междудържавни и междуведомствени документи и набелязаха приоритетни области за растеж: транспорт, селскостопански сектор, енергетика, логистика и инвестиции.

— По време на визитата на държавния глава в Улан-Батор беше съгласувана „Пътна карта за развитие на търговско-икономическото сътрудничество за периода 2025–2027 г.“, както и беше изразено намерение да се ускори сключването на споразумение за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, — отбеляза политическият анализатор Ерсултан Жансейтов.

На този фон държавната визита на монголския лидер в Казахстан може да се разглежда като възможност да се даде допълнителен импулс на вече постигнатите споразумения.

Основният въпрос е дали страните ще успеят да преминат от политически декларации към осезаеми резултати, преди всичко в икономиката. Засега показателите остават доста скромни. Дори като се има предвид ръстът на стокообмена през последните години.

Икономика: има растеж, но мащабът остава ограничен

Търговският обмен между Казахстан и Монголия през 2024–2026 г. показва растеж и напредък, но става дума не за мащабно разширяване, а за постепенно развитие.

През 2024 г. общият обем на взаимната търговия се е движел на ниво от около 150 млн. долара, като за периода януари–август е отчетен показател от 83,9 млн. долара, което служи за база за сравнение. Още през 2025 г. динамиката продължи, но без резки скокове: за периода януари–ноември стокообменът възлиза на 121,5 млн. долара, като се увеличава с 5,5% на годишна база.

Тоест растеж има, но той е умерен и по-скоро отразява инерционно разширяване на съществуващите потоци, отколкото качествена промяна в структурата на търговията. Тази логика е особено забележима при прехода към 2026 г.: за януари–февруари обемът на взаимната търговия възлиза на 20,1 млн. долара спрямо 22,4 млн. долара година по-рано, което означава спад от 10,3%. При това спадът се дължи преди всичко на свиването на казахстанския износ с 16,1% — до 18,5 млн. долара. Докато вносът от Монголия, напротив, отбеляза рязък ръст — почти пет пъти, от 0,31 до 1,56 млн. долара. В резултат на това традиционно високият излишък на Казахстан започна да намалява: ако година по-рано той възлизаше на 21,8 млн. долара за два месеца, то сега е 17 млн. долара, което сочи към постепенно, макар и много ограничено изравняване на търговския баланс.

Основната особеност на търговията е нейната изразена асиметрия. Около 90–93% от стокооборота се формира за сметка на казахстанския износ. Фактически това е моделът „доставчик – потребител“. Всяко колебание по ключовите позиции незабавно се отразява върху общата динамика. Например, намаляването на доставките на тютюневи изделия, които остават най-голямата статия в износа, с 25,1% — от 4,5 до 3,37 млн. долара — автоматично понижи цялата статистика за първите месеци на тази година. Освен това доставките на шоколад и продукти с какао са намалели с 72,7%, на оборудване и електроника – с повече от 90% по отделни позиции, а също и на хлебни изделия – с 12,3%.

В същото време паралелно се формират нови точки на растеж: доставките на лекарства са се увеличили 15 пъти, пластмасовите опаковки — почти 13 пъти, макаронените изделия — практически двойно. Това сочи към постепенно разширяване на структурата на износа, въпреки че неговата база все още остава тясна.

Вносът от Монголия през 2026 г. показва обратна тенденция: рязък ръст, но почти изцяло за сметка на една позиция. Доставките на месо са се увеличили от 0,3 до 1,45 млн. долара и заемат над 93% от целия внос. Останалите категории – сокове, текстил, отделни стоки от леката промишленост – засега играят второстепенна роля и съставляват едва няколко процента.

Докато търговията се основава на ограничен набор от стоки, тя ще продължава да бъде чувствителна към колебанията. За да се достигнат обявените 500 млн. долара, е необходимо качествено разширяване на асортимента, премахване на бариерите и развитие на устойчиви логистични вериги, които ще позволят превръщането на настоящия модел от точков в системен. За това в началото на тази година говориха на среща заместник-министър-председателите на двете страни.

По същество това се обяснява със структурата на икономиките на двете страни. Казахстан доставя продукти с по-висока добавена стойност – от техника и електроника до храни и нефтопродукти. Монголия изнася предимно суровини: месо, кашмир, вълна. Това е класическа асиметрия между индустриалния и ресурсния модел. Въпреки това именно в тази разлика се крие потенциалът. По-конкретно — в аграрния сектор.

Финансовият коментатор Айбар Олжаев отбелязва, че Монголия разполага със значителен ресурс под формата на добитък, докато Казахстан разполага с пазар за реализация и преработвателна инфраструктура.

— Казахстан вече изкупува жив добитък, но обемите са ограничени от изискванията за ветеринарен и санитарен контрол. При тяхното съгласуване и опростяване на процедурите би било възможно да се стабилизира ситуацията на пазара и да се сдържи ръстът на цените на месото, — смята експертът.

Политическият анализатор Ерсултан Жансейтов отбелязва, че по време на посещението на министъра на външните работи на Казахстан в Монголия през юни 2025 г. е бил обсъден конкретен пилотен проект: ставаше въпрос за възможна покупка на до 500 хиляди глави добитък за развитие на експортно-ориентирано сътрудничество в сферата на дълбоката преработка на месо и други животински продукти.

— Като цяло, по резултатите от визитата най-вероятно ще бъде подписан не един голям документ, а пакет от споразумения в няколко направления — транспорт и логистика, търговия и инвестиции, както и АПК, ветеринария и промишлено сътрудничество, — отбеляза той.

Според Айбар Олжаев на този фон инвестиционното сътрудничество започва да играе все по-важна роля, макар и тук ситуацията да остава двузначна. От една страна, казахстанският бизнес вече е представен в Монголия, преди всичко в суровинните отрасли.

— Казахстански предприемачи работят в Монголия, включително в миннодобивния сектор, в това число и въгледобивната промишленост. В тези проекти вече са вложени определени инвестиции. Освен това финансовите компании разглеждат страната като перспективен пазар за разширяване — поясни той.

Успоредно с това се обсъждат и нови направления за сътрудничество, включително в сферата на сигурността и отбраната. Казахстан, по-специално, е готов да предложи доставки на съвременна техника, както и да сподели опит в областта на цифровизацията и подготовката на кадри.

— Казахстан е натрупал практически опит във внедряването на електронно правителство, пенсионна система и цифрови административни решения. Тези постижения могат да бъдат интересни за Монголия, включително в търговски формат. Подобен потенциал има и в IT сектора, — добави Айбар Олжаев.

Освен това страните разглеждат възможността за създаване на съвместна спътникова група за мониторинг на природните ресурси и развитие на селското стопанство.

„Средни държави“ между два големи центъра на сила

При това важен фактор остава географията: Казахстан и Монголия нямат обща граница, което усложнява логистиката и увеличава зависимостта от трети страни. Цялата търговия и транспортните потоци преминават през територията на Русия или Китай, което добавя допълнителни разходи и намалява гъвкавостта. Именно затова през последните години се обръща специално внимание на развитието на транспортната инфраструктура, включително проекти за автомобилни пътища и разширяване на транзитните маршрути, смята политологът Бурихан Нурмухамедов.

— Монголия няма излаз на море и осъществява превози през Русия и Китай. Казахстан, от своя страна, е важен транзитен възел в Евразия, свързващ Китай, Русия, Каспийския регион и Европа. При обединяване на усилията си страните могат да развиват нови транспортни маршрути. В този контекст страните са в състояние да укрепват междурегионалните връзки, — казва експертът.

Ерсултан Жансейтов подчертава, че идеята за създаване на нов транспортен коридор през Източен Казахстан и по-нататък през Русия към Монголия се разглежда като един от ключовите проекти, способни да променят ситуацията. Част от пътя вече е построена, а плановете за модернизацията му показват, че не става въпрос за теоретични дискусии, а за практически стъпки. Ако проектът бъде реализиран в пълен обем, той може значително да съкрати времето за доставка на товари и да направи търговията по-предвидима и икономически оправдана.

— На първо място, става дума за автомобилния проект „Казахстан–Русия–Монголия“, на който през юни 2025 г. беше отделено специално внимание. Според оценки, неговата реализация ще позволи да се съкрати маршрутът между страните с повече от 800 километра и може да допринесе за ръст на взаимната търговия до 500 млн. долара. Второ, разглежда се възможността за излаз на Монголия към Транскаспийския коридор през Казахстан. Трето, обсъжда се развитието на въздушните връзки: още през 2024 г. страните се споразумяха за активизиране на директните полети между Астана и Улан-Батор, — каза политологът.

Геополитическият фактор играе забележителна роля в този въпрос. И Казахстан, и Монголия се намират между двама от най-големите световни играчи — Русия и Китай. Това формира сходен подход към външната политика, основан на стремежа към баланс и многовекторност. И двете страни са заинтересовани да не зависят от един партньор и да запазят пространство за маневриране.

Ерсултан Жансейтов обръща внимание, че в този контекст развитието на двустранните отношения придобива не само икономическо, но и стратегическо значение, позволявайки на страните да укрепят собствената си автономия.

— Казахстан стана за Монголия първият стратегически партньор в Централна Азия. Това означава, че настоящата визита вероятно ще има не толкова символичен, колкото практичен характер: ще става въпрос за попълване на новия статут с конкретни проекти, механизми и споразумения, — подчертава експертът.

Той изтъква три основни елемента на отношенията: политическа стабилност, културна близост и съвпадение на външнополитическите интереси.

Миграция и диаспора

Допълнителен елемент, който придава устойчивост на отношенията, е човешкият фактор. В Монголия живее значителна казахска диаспора, която представлява естествен мост между двете страни. Тези връзки се формират на нивото на ежедневието, културата и езика. Те създават основа на доверие, която често се оказва по-здрава от формалните споразумения. Тази културна близост се проявява и в съвременните проекти.

Систематично се развива сътрудничеството в сферата на образованието. Казахстан се превръща в един от образователните центрове на Евразия, като приема над 30 хиляди чуждестранни студенти, около хиляда от които са граждани на Монголия. В бъдеще се планира увеличаване на този показател, особено по инженерно-техническите специалности. Обмисля се и откриването на филиал на един от казахстанските висши учебни заведения в Монголия.

В хуманитарната сфера важна роля играе туризмът. Развитието на Алтайския туристически клъстер и съвместните маршрути може да изведе взаимодействието на ново ниво. Сред популярните дестинации са мавзолеят на Ходжи Ахмед Ясави в Туркестан и мавзолеят на Джучи-хан в Улитау.

Победата на монголската певица Мишел Джозеф в проекта „Silk Way Star“, проведен в Казахстан, се превърна в символ за това как културата е способна да обединява обществата и страните. От името на президента на Казахстан на победителката бе връчен орден „Достык“ II степен за приноса ѝ към укрепването на приятелството между народите. Освен това тя получи една от най-високите държавни награди на Монголия — орден „Полярна звезда“, който ѝ връчи президентът Ухнаагийн Хурелсух. В този случай става дума не просто за музикален конкурс, а за формирането на общо културно пространство, където националните традиции стават част от по-широка обща идентичност.

Успоредно с това се развива и социалното взаимодействие: миграционните потоци между страните остават относително стабилни, като значителна част от пристигащите в Казахстан са етнически казахи, които се завръщат в историческата си родина. Приетите решения за опростяване на пенсионното осигуряване и признаване на трудовия стаж показват, че държавите се стремят да отчитат интересите на тези хора и да създават за тях по-комфортни условия. Това, от своя страна, укрепва социалната основа на двустранните отношения.

Международните инициативи в областта на културата, образованието и медиите се превръщат в инструмент на така наречената „мека сила“, позволяващ укрепването на връзките без пряко икономическо взаимодействие.

Как да превърнем потенциала в конкретни резултати

Въпреки всички изброени фактори, основното предизвикателство остава същото: как да превърнем потенциала в конкретни резултати. Засега сътрудничеството изглежда като система с голям резерв от възможности, но с ограничена реализация. Икономическите показатели растат, но не с темпове, които биха могли да променят коренно ситуацията. Обсъждат се инфраструктурни проекти, но те изискват време и инвестиции. Политическият диалог е активен, но се нуждае от постоянно попълване с практически решения.

Именно затова настоящата държавна визита на президента на Монголия в Астана придобива особено значение. Тя може да се превърне в точката, в която натрупаните идеи и договорености ще започнат да преминават в етап на реализация. Ако страните успеят да съгласуват конкретни стъпки за развитие на търговията, премахване на бариерите и стартиране на съвместни проекти, това ще позволи значително да се ускори процесът на сближаване.

В дългосрочна перспектива Казахстан и Монголия имат шанс да заемат уникална ниша в евразийската система. Тяхната роля няма да се определя от мащаба на икономиките, а може да бъде обусловена от географското положение и способността да свързват различни региони. Това изисква не само политическа воля, но и последователна работа по създаване на инфраструктура, развитие на бизнеса и укрепване на доверието.

По този начин казахстанско-монголските отношения днес се намират в преходна фаза. Те вече са излезли извън рамките на символичното партньорство, но все още не са достигнали нивото на пълноценна икономическа интеграция. От това колко успешно ще бъдат реализирани текущите инициативи зависи дали двете страни ще успеят да превърнат историческата си близост в съвременно конкурентно предимство и да заемат по-забележимо място в регионалната и глобалната система от връзки.

автор: Ержан Утепкалиев

източник: www.inform.kz