Уан Мин: Китай и България имат голям потенциал и добри перспективи за сътрудничество в много области

„Китай – мистика и реалност“

Китай винаги е бил интерес за нас българите. В годините сме имали много общо и сме свързвани в приятелски отношения.

Също така за Китай са изписани и изговорени много неща, някои от тези неща са истина, други – не.

За да бъдем обективни като медия и за информираме нашите читатели с най-точната информация поканихме за интервю с изпълняващ длъжността Шарже д’афер госпожа Уан Мин в посолството на Народна Република Китай.

Госпожа Уан Мин е дипломат от кариерата. Нейната кариера започва като аташе в Посолството на Китай в Индия, била е първи секретар на Китай в консулството в Ню Йорк, работила е в дирекции в Министерство на външните работи на Китай. От септември 2023 г. е заместник посланик на посолството на Народна Република Китай в България, а от март месец тази година е Шарже д’афер.

Няма по-подходящ човек от Госпожа Уан Мин да разкаже за Китай:

И така, да започваме :

Кристина Тенева: Здравейте, Госпожо Уанг Мин. Благодаря, че приехте нашата идея да направим това интервю. Ще си говорим за Китай – една необятна страна, с невероятна култура, история; страна с феноменално развитие. Вие като дипломат какво най-много държите хората да знаят за вашата родина?

Госпожа Уан Мин: Китай е голяма източна страна с дълга история, обширна територия, богата на природни ресурси и с красива природа. Компасът, барутът, хартията и печатът – всичко това е създадено от китайци и е допринесло за човешкото развитие. През своята дълга история Китай е формирал уникална култура, начин на живот, обичаи и нрави, носещи свое неповторимо очарование.

След създаването на Китайската народна република през 1949 г. страната тръгна по пътя на бързото развитие и за няколко десетилетия осъществи своята индустриализация, отнела на западните страни столетия. Благодарение на модернизацията в китайски стил ние успяхме да реализираме огромни постижения, давани за пример в целия свят, както и две „чудеса“ – на бързото икономическо развитие и дългосрочната социална стабилност, като по този начин Китай се превърна от изостанала, бедна и слаба страна във втората най-голяма икономика и държава със значителна комплексна национална мощ.

В момента международната ситуация е подложена на големи промени, но развитието на Китай продължава да показва висока устойчивост. Китайската икономика отбеляза ръст от 5% за миналата година и все още „процъфтява“ на фона на останалите големи страни. Нещо повече, това постижение стана възможно благодарение на енергичното насърчаване на „зелената“ трансформации в условията на забавен глобален растеж и необходимостта да вземаме мерки за преодоляване на ограниченията, създавани от едностранни санкции като тези на Съединените щати. Всичко това  показва отличителните белези на китайската икономика, изправена пред трудности и стремяща се към напредък. Огромният пазар на Китай и вътрешното търсене, мощният индустриален и иновационен импулс, институционалните предимства, реформите и откритостта ни дават увереност за бъдещето. Хората често казват, че „следващият Китай също ще бъде Китай“ и ако първата половина на „китайското чудо“ беше безпрецедентно бърз растеж, втората ще бъде по-вълнуващо висококачествено развитие.

Тук искам да поканя българските приятели да посещават, да инвестират, да започнат бизнес с Китай и да се възползваме заедно от възможностите за развитие.

Кристина Тенева: Вие сте повече от година в България. Как се чувствате тук? Какви са вашите впечатления от нашата държава? Имахте ли възможност да пътувате тук?

Госпожа Уан Мин: За повече от година, откакто съм в България, имах срещи и разговори с хора от най-различни сфери, посетих много градове като Пловдив, Русе, Велико Търново и Варна. Това, което ми прави дълбоко впечатление е дългата и впечатляваща история на страната ви. Тук е открито най-старото в света обработено злато, България е на трето място в Европа по брой на културни паметници, има и много други очарователни неща като българските рози, изисканите вина, минералните изводи и черноморските плажове. Беше ми приятно и да открия, че между китайската и българската култури има прилики. Например, китайският зодиак е много подобен на прабългарския и това в някакъв смисъл символизира духовната връзка и негласното разбирателство между нашите народи.

Според едно проучване на общественото мнение, България е страната в ЕС с най-позитивно отношение към Китай. Това е и моето лично усещане, след като дойдох тук. Непринудеността, сърдечното отношение и гостоприемството на българите са особено впечатляващи. Където и да отида, винаги ме посрещат топло, а понякога непознати хора на улицата ми казват „Здравей“ на китайски. На големи събития като празниците на розата в Казанлък и на киселото мляко в Момчиловци танцуваме хора заедно с българите и атмосферата е прекрасна!

Това демонстрира значението на обмена и на възможността страните да се учат една от друга. През 2023 г. китайският председател Си Дзинпин представи своята Глобална цивилизационна инициатива, която призовава за зачитане на многообразието, общите ценности като мир, развитие, справедливост, демокрация и свобода за всички хора, придава значение на наследството и иновациите на различните култури, на обмена и сътрудничеството между тях. Днес, когато бъдещето и съдбата на всички страни са тясно свързани, съвместното съществуване, основано на толерантност, взаимен обмен и учене между културите, играе незаменима роля в процеса на модернизация на човешкото общество и за глобалния просперитет. И Китай има желание да работи с България за създаване на нова ситуация в обмена между нашите народи, за културна интеграция и повече връзки между хората.

Кристина Тенева: Как се развиват отношенията между Китай и България? Планират ли се срещи на държавно ниво между двете страни? България, представлява ли интерес за инвестиране от китайските компании? Ако да в какви отрасли на икономиката? Ако ли не – защо?

Госпожа Уан Мин: България е втората страна в света, установила дипломатически отношения с Китайската народна република, така че нашите връзки имат дълбока основа. Ние винаги сме се отнасяли един към друг като към равни и сме показвали уважение към избраните от другата страна политическа системи и път за развитие. България отдавна подкрепя ясно политиката за „един Китай“, поставяйки важна политическа основа за развитието на двустранните отношения, които бяха надградени от всеобхватно приятелско партньорство в стратегическо партньорство. В рамките на съвместното изграждане на инициативата „Един пояс, един път“ и Механизма за сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа, нашите две държави продължават да укрепват практическите си връзки в селското стопанство, новите енергии, телекомуникациите, автомобилостроенето и други области. Първият Китайски културен център за Централна и Източна Европа и първият Институт „Конфуций“ на Балканския полуостров се намират в София. Обменът на местно ниво е активен, културни делегации често си разменят посещения, сътрудничеството в областта на човешките ресурси също е доста оживено и резултатно.

Отношенията между Китай и България имат широки перспективи и голям потенциал, но как да превърнем традиционното приятелство в практически резултати е нещо, за което и двете страни трябва да работят усилено в няколко насоки:

Първата е подкрепа за отношенията ни на високо ниво. Китай и България трябва да засилят допълнително обмена на всички равнища – от най-високо до работно, да подобрят цялостната рамка на отношенията си на най-високо ниво, стратегическите решения и политическата комуникация, насочени към разширяване на връзките в различни области, да насърчават контактите между бизнеса и да използват по-добре потенциала за практическо сътрудничество.

Втората е увеличаване на търговския обмен. България има множество специфични индустрии, като винопроизводство и производство на продукти от рози, и ние очакваме страната ви да участва активно в нашите големи изложения, като Международното изложение за внос в Китай, което се провежда ежегодно в Шанхай, и Изложението на Китай и страните от Централна и Източна Европа в Нинбо. Това би дало възможности да се повишат популярността, разпознаваемостта и износът на български продукти в Китай.

Третата е укрепване на свързаността. Използването на железопътните транспортни линии от София до Димитровград в Сърбия и до Истанбул в Турция може значително да разшири потенциала за извличане на ползи от търговията между Китай и Европа, която се осъществява чрез товарни влакове.

Четвъртата е задълбочаване на взаимното опознаване. България разполага с богати туристически ресурси – море, минерални извори, планини, ски курорти, които са уникални. И се надявам искрено в скоро време да бъдат открити директни полети между нашите страни и да бъдат създадени комбинирани туристически маршрути със съседните държави, което би дало силен тласък на сътрудничеството в туризма.

При моите контакти с хора от всички сфери в България усещам, че както на правителствено ниво, така и частният сектор имат силно желание за укрепване на отношенията и задълбочаване на сътрудничеството с Китай. Тази година се навършват 10 години от присъединяването на България към инициативата „Един пояс, един път“ и по този повод посолството ни планира да проведе поредица от дейности като семинари, по-мащабни инвестиционни панаири и срещи, насочени към установяване на партньорства на местно ниво. Вярвам, че с общите усилия на Китай и България визията ни за сътрудничество ще се превърне в реалност и отношенията ни ще донесат повече плодове и ползи за хората.

Кристина Тенева: Нека да разширим въпроса – в кои отрасли на икономиката според вас България и Китай биха могли да си сътрудничат? Както и в кои отрасла китайски компании биха имали интерес да инвестират в България?

Госпожа Уан Мин: Китай и България имат голям потенциал и добри перспективи за сътрудничество в много области.

На първо място това е селското стопанство. Като важна база за доставки на селскостопански продукти в Европа, България има широки перспективи за развитие на зърнопроизводството, производството на зеленчуци и плодове, животновъдството и преработката на храни. Ние ще се стремим да увеличим износа на повече видове висококачествени селскостопански продукти от България за Китай, да помогнем на българската страна да използва добре различни изложения и платформи за електронна търговия в Китай, за да разширяваме мащаба на търговията със селскостопански продукти между държавите ни.

Втората сфера е възобновяемата енергия, на която в момента се пада най-големият дял от китайските инвестиции в България. Зелената и нисковъглеродна трансформация е обща цел на нашите страни и китайски компании използват своите технологични предимства и участват активно в проекти за производство на слънчева, вятърна енергия и енергия от биомаса, допринасяйки по този начин за екологичното развитие на България.

На трето място е промишленото производство и изграждането на инфраструктура. България е разположена на кръстопътя на Евразия, със значителни географски предимства, добра промишлена база, много индустриални паркове са във възход и има огромно търсене на инфраструктурно строителство. Реализацията на първата група проекти с китайски инвестиции след пандемията от Ковид-19 върви по план и в момента се водят преговори за нови. Надяваме се, че и двете страни ще успеят да установят допирни точки, да проучат осъществими модели на сътрудничество и да насърчават реализацията на все повече финансирани от Китай проекти, така че повече китайски компании да участват в изграждането на българската инфраструктура

Кристина Тенева: Нека сега да обърнем по-задълбочено внимание на Китай. Последната икономическа информация, която излезна за Китай е , че вашата икономика е пораснала с 5.4%. Какви са икономическите стимули, които се прилагат от вашето правителство?

Госпожа Уан Мин: През 2024 г. БВП на Китай достигна 134,9 трилиона юана, което е увеличение от 5% на годишна база. По отношение на темповете на растеж страната ни е сред първите икономики в света, а приносът ѝ за глобалния икономически ръст остава около 30%. В същото време беше постигнат нов напредък в модернизацията на промишлеността. Добавената стойност на високотехнологичните индустрии и индустриите за производство на оборудване нарасна съответно с 8,9% и 7,7%. Възможностите за иновации са по-добри, бяха реализирани нови постижения в областта на интегралните схеми, изкуствения интелект и квантовите технологии. Новият инсталиран капацитет за производство на електроенергия от възобновяеми източници е 370 милиона киловата, а потреблението на енергия на единица БВП е намаляло с над 3%. В условията на неблагоприятни фактори като липса на динамика за световния икономически растеж, засилване на едностранните и протекционистки мерки, възпрепятстване развитието на многостранна търговска система и повишаване на тарифните бариери, постигнатото от Китай не дойде никак лесно.

Що се отнася до икономическите стимули, на току-що приключилата сесия на парламента бяха поставени целите за икономическо развитие и насоките на политиката за тази година. По-специално, китайското правителство се ангажира с по-активна фискална и умерено разхлабена парична политика, макроикономическата политика ще бъде ориентирана повече към благосъстоянието на гражданите, ще се разшири отварянето на високо ниво. Целта е Китай да продължи да поддържа своето стабилно и здравословно икономическо развитие, от което да се възползват и останалите страни, както и да продължим да внасяме повече устойчивост и сигурност в световната икономика.

Кристина Тенева: Как ще коментирате в момента глобалната икономическа ситуация. САЩ налагат мита на Китай? Как мислите това как ще се отрази на търговията в международен план?

Госпожа Уан Мин: Международната търговия, основана на собствените ресурси и сравнителните предимства на всяка страна, насърчава ефективно глобалното икономическо развитие и повишава благосъстоянието на хората във всички държави. През последните години обаче Съединените щати провокираха, с различни мотиви, тарифни и търговски войни, които са доста интензивни. Но какъв е крайният резултат за самите Съединени щати? Намалява ли търговският им дефицит? Повишава ли се е конкурентоспособността на промишлеността им? Спада ли инфлацията? Подобрява ли се животът на хората? Или просто една малка група хора стават „отново велики“? Икономическите и търговски отношения трябва да се основават на равнопоставеност и взаимна полза. Затова ако САЩ изберат да си сътрудничим, ще постигнем взаимна изгода и печеливши резултати, а ако продължат да оказват натиск, Китай, подобно на много други страни, ще предприеме решителен отговор.

Наложените от Съединените щати мита ще окажат натиск върху износа на Китай и някои индустрии в краткосрочен план, но в дългосрочен външната ни търговия ще остане мащабна и стабилна. Китай е най-голямата държава в света по отношение на търговията със стоки и втората по големина в търговията с услуги. Диверсифицираните и стабилни икономически и търговски отношения продължават да се разширяват и Китай в момента е основен търговски партньор на повече от 150 държави, с широки възможности за развитие на външната търговия. В същото време страната ни разполага с цялостна индустриална система и мощни спомагателни възможности. Брандът „Произведено в Китай“ получава все по-голямо признание в света, а външнотърговските предприятия участват активно в разделението на труда и сътрудничеството на международния пазар. Продължават да се появяват нови точки за растеж във външната търговия, като „зелена“ и цифрова търговия, които ще насърчат стокообмена на Китай. Всичко това показва, че китайската икономика е стабилна, с голям потенциал и повишаването на митата от Съединените щати няма да промени дългосрочната тенденция и благоприятните условия към по-доброто ѝ развитие.

В търговските войни няма победители, а протекционизмът води в задънена улица. Китай е твърд привърженик на многостранната търговска система и има важен принос за нейното развитие. Ние сме готови да си сътрудничим с други членове на СТО, включително страните от ЕС, за съвместно решаване на проблемите, свързани с едностранния подход и търговския протекционизъм, и да подкрепим подреденото и стабилно развитие на международната търговия.

Кристина Тенева: Кои отрасли на икономиката са най-бързо развиващи се в Китай?

Госпожа Уан Мин: Екологичната и нисковъглеродна индустрия е една от най-бързо развиващите се области в Китай. Първо, нейният мащаб продължава да се разширява и през 2024 г. производството на електромобили надхвърли 13 милиона бройки, а делът на Китай на световния пазар на батерии е 65%. Китай е на първо място в света по производство на фотоволтаични модули за 16-та поредна година, и за трета поредна по комбиниран инсталиран капацитет на офшорни вятърни турбини. Четири от петте най-големи компании за производство на вятърна енергия в света са китайски.

Второ, продължава да се увеличава конкурентоспособността на индустрията. През 2023 г. ефективността на преобразуване на масовите модели соларни панели, произвеждани от китайски фирми, достигна 25,5%, усъвършенстват се вятърните турбини, така че да достигнат върхово световно ниво в техническо отношение, китайските батерии за електромобили са в челните редици по енергийна ефективност, експлоатационен живот и безопасност. Трето, цифровите технологии насърчават интелигентната трансформация на производството и подобряват неговата ефективност с 20-30%. Областите, в които те се използват обхващат енергетика, промишлено и селскостопанско производство, транспорт, строителство и експлоатация на сгради, екология, управление на околната среда и изграждането на „зелени“ интелигентни градове, и тези технологии промениха методите на производство, живот и социално управление в Китай.

Цифровата икономика също е друга област с по-бързи темпове на растеж. За 2024 г. добавената стойност на основните отрасли на китайската цифрова икономика е около 10% от БВП. Цифровите технологии все повече се интегрират в различни сфери и процеси на икономическия и социален живот, повишавайки потенциала за тяхното развитие. През 2023 г. обемът на основната индустрия за изкуствен интелект е бил близо 580 милиарда юана, а броят на компаниите в нея надхвърля 4400. Очаква се в рамките на десетина години много видове решения, свързани с интерфейса мозък-компютър да бъдат достатъчно зрели и той да бъде пуснат за търговска употреба. Предимствата на трансграничната електронна търговия, обхващаща практически целия свят, продължават да се разкриват, цифровите технологии подобриха значително нивото на автоматизация в селското стопанство и ефективността на производството и увеличиха доходите на много земеделски стопани. 

Кристина Тенева: Друга тема, по която искам да поговорим е все по-често срещаната информация, че в Китай раждаемостта спада и че страната е изправена пред демографска криза. Какви мерки предприема правителството на Китай затова?

Госпожа Уан Мин: С икономическо и социално развитие на различните страни, особено в резултат на трансформацията на представите за семейството и децата, породена от индустриализацията и модернизацията, ниската раждаемост и застаряването се превърнаха в често срещани проблеми, пред които са изправени много държави, а също така се превръщат в истинско предизвикателство и за Китай. В същото време обаче демографските промени върху икономиката и обществото е необходимо да се разглеждат в тяхната взаимовръзка. През последното десетилетие населението на Китай поддържа тенденция на бавно нарастване, като неговото качество непрекъснато се подобрява, образователното му ниво се повиши значително. Това доведе до промени както в структурата на населението, така до подобряване на структурата му по пол. Тенденцията към мобилност на населението и струпването му в определени региони стана по-очевидна и нивото на урбанизация продължава да нараства. „Демографският дивидент“ на дадена държава обаче зависи не само от количеството на хората, но и от техните качества. Населението на Китай е над 1,4 милиарда души, от които близо 900 милиона са в трудоспособна възраст. Средният брой години на обучение в трудоспособна възраст достигна 10,9 години, а броят на годините на обучение на новата работна сила е средно 14 години. В същото време Китай прилага национална стратегия за справяне с проблема със застаряването, насърчава политиката за три деца и други мерки, реагирайки активно на промените в демографското развитие. „Демографският дивидент“ на Китай не е изчезнал, нещо повече формира се „дивидент на таланта“ и инерцията за развитие все още е силна.

Кристина Тенева: Преди време ми попадна информация за образованието в Китай. За нас е интересно как е организирана образователната система. Питам защото все повече чужденци се насочват към китайските университети.

Госпожа Уан Мин: През последните години, със задълбочаващата се реформа на китайската образователна система и ускоряващия се темп на нейната интернационализация, все повече чуждестранни студенти избират да учат в Китай, увеличи се значително и броят на българските. В същото време нараства броят на китайските студенти, които учат в България. Тази тенденция не само подчертава международната привлекателност на китайското и българското висше образование, но и дава нов тласък на културния и академичен обмен между нашите страни.  

В момента България и Китай развиват активно сътрудничество в областта на образованието. По време на Българо-китайския форум на ректорите, който организирахме през 2024 г., ръководителите на повече от 20 висши училища от двете страни подписаха множество меморандуми за сътрудничество, което постави солидна основа за по-нататъшно развитие на връзките при споделянето на образователни ресурси, академичния обмен и обучението на преподаватели. Освен това през последните години се увеличава и броят на българските ученици от начални и средни училища, които заминават за Китай за участие в летни лагери. Благодарение на тясното взаимодействие между училища от двете страни досега бяха организирани три групи от ученици, които участваха в „Клас по приятелство между България и Китай“, който предостави широка платформа за обмен и възможности за развитие на младите хора от двете страни.

Като цяло сътрудничеството между Китай и България в областта на образованието показва тенденция на многостепенно, многостранно и всеобхватно развитие. Това не само подобрява ефективно качеството и международната конкурентоспособност на образованието в нашите страни, но също така осигурява солидна човешка и социална основа за по-нататъшно задълбочаване на отношенията ни.

Кристина Тенева: Правителството на Китай предприе инициатива, а именно от края на ноември има нови правила за издаване на визи. Ще ни разкажете ли малко повече затова? Това касае и България.

Госпожа Уан Мин: От 30 ноември миналата година Китай въведе пилотно безвизов режим за български граждани, който дава възможност на притежателите на обикновени паспорти да пътуват до Китай за бизнес, туризъм, семейни посещения, обмен или транзит до 30 дни, без за това да е нужна виза. Туризмът е един от най-важните начини за насърчаване на приятелството между китайците и българите. България има дълга история, множество исторически обекти, богати културни и туристически ресурси, но като цяло туристическата ѝ индустрия не е достатъчно известна в Китай, което обаче отваря широки възможности за сътрудничество и развитие. Надяваме се, че със засилването на икономическия, търговския и човешкия обмен, по-скоро ще могат да бъдат открити и директни пътнически полети, което неизбежно ще оживи туристическия пазар и пътуванията между нашите страни. Също така се надяваме България да осигури съответните визови улеснения за китайски граждани, така че да привлече повече китайски компании в страната, които да търсят възможности за сътрудничество, и повече китайски туристи, които да се докоснат до нейната уникалност.

Кристина Тенева: Вие, лично кои градове и места в китай бихте ни препоръчали на нас българите да видим, за да може да усетим и разберем по-добре вашата култура и психология?

Госпожа Уан Мин: Китай е богат на туристически ресурси, а неговата природа и общество имат уникални характеристики. Но бих искала да препоръчам родния си град – Пекин, столицата на Китай. Пекин е известен със своята култура и история, датираща от над 3000 години, и в който има сгради отпреди повече от 850 години. Той е една от четирите древни столици на Китай и седалище на императорите от пет династии. Освен това е единственият град в света, който е бил домакин и на лятна, и на зимна Олимпиада. Множество паметници като Забраненият град, Храмът на Небето, Летният дворец и Великата китайска стена придават на града истинско великолепие. Древните очарователни сгради и оживеният модерен град се допълват взаимно, пешеходните улици и многобройните бизнес сгради дават нов живот на този древен град.

Съвременен Пекин е също модерен международен мегаполис. Сградите на Китайския национален център за изкуства, на Китайската медийна група, олимпийският стадион „Гнездото“ и „Водният куб“ са част от съвременните символи на Пекин. Разхождайки се из старите квартали и улички ще срещнете хора от цял свят, които столицата посреща със своя древен и модерен облик. Всеки може да се възползва от възможността да посети Китай и да се разходи из Пекин.

Кристина Тенева: Благодаря Ви, госпожо Уан Мин за този разговор. Надявам, се че ще имаме и други възможности, в които да поговорим и да дадем повече достоверна информация на нашите читатели.