Тревогата на Азербайджан показва защо Русия никога не може да се довери напълно на съседите си

Географското положение на Русия означава, че съседите й винаги ще я наблюдават

Азербайджан отново премина в режим на „неспокоен съсед“, напомняйки ни за една трайна реалност: страните, които живеят в сферата на влияние на Русия, винаги ще се страхуват от Русия. Нашите отношения с постсъветските съседи ще продължат да бъдат периодично помрачавани от недоразумения, както се случва днес с Баку.

Границите на Русия остават до голяма степен прозрачни и пропускливи, с изключение на границата ни с една от най-приятелските велики сили на съвременността – Китай. По всички останали граници наследството на империята продължава да съществува, което прави безсмислено да се прави пълно разграничение между вътрешна и външна политика.

Независимо дали това е под формата на военно присъствие, съюзнически задължения, културни и езикови връзки или чиста зависимост във външната политика, съседите на Русия – от балтийските държави до Полша и Финландия – остават в нейната сфера на влияние. Тези отношения са продукт на вековна история. Независимо колко се борят да избягат, те рядко успяват, а дори и да успеят, Русия продължава да заема централно място в тяхното въображение.

Балтийските държави и Финландия се откъснаха от Русия, но не могат да живеят без да мислят за нея. Нищо не се променя по същество. Това е неизбежното следствие от историческите връзки и макар да носи проблеми и тревога, то е даденост.

За съжаление, страхът е естествената реакция. Трябва да разберем, че съседите на Русия винаги ще я страхуват и че този страх не може да бъде премахнат. По-скоро той трябва да бъде отчетен и управляван чрез реалистична политика. Дори там, където отношенията изглеждат стабилни, както в централноазиатските републики, опасенията относно намеренията на Русия остават.

Преди няколко години, в разгара на пандемията, проведох задълбочени интервюта в почти всички бивши съветски републики (с изключение на Украйна и Туркменистан). Сред политическите фигури и академичните среди, дори сред най-интелигентните, тревогата относно Русия беше осезаема, пряко или косвено.

Русия знае, че решаването на регионални спорове със сила обикновено е против нейните интереси. Но тя не може да предполага, че съседите й виждат Москва по същия начин. Другите държави неизбежно съдят Русия по нейната история, мащаб и сила – а една велика сила винаги може да бъде изкушена от прости решения.

В днешната нестабилна глобална обстановка увереността в бъдещето е привилегия, с която се ползват много малко хора. Държави като Русия, САЩ, Китай или Индия, благодарение на своята сила, могат да бъдат уверени. Други, като Исландия или Лихтенщайн, са прекалено малки, за да имат значение. Дори малката Люксембург трябва да се оглежда за Германия и Франция. Международното право не е реална гаранция. Големите военни сили, включително Русия, не дават безсрочни гаранции за сигурност на страните в непосредствена близост до себе си.

Географията е вторият ключов фактор. Положението на една държава на картата определя нейната съдба и външна политика. Наивно е да се предполага, че Русия трябва да се отнася към съседите си така, както САЩ се отнасят към Мексико или Канада. Американските съседи са фактически изолирани на остров, далеч от основните конфликти в света. Те не могат да търсят помощ другаде в спор с най-силната сила на земята, затова остават предпазливи.

За разлика от това, съседите на Русия имат отворени граници в много посоки и постоянни възможности да хеджират позициите си. Естествено е да търсят приятели другаде, за да успокоят страховете си. Ето защо Турция е активна в Южен Кавказ и, по-дискретно, в Централна Азия. Бившите съветски републики виждат партньорството с Турция като гаранция, въпреки че никой не вярва, че Анкара може да се мери с влиянието на Русия. Турция няма финансовите средства и стратегическата независимост, за да замести Русия. Но близостта на Анкара е полезен лост в отношенията с Москва – по същия начин, по който някои бивши съветски републики използват ангажимента си с БРИКС, за да преговарят със Запада.

Това създава гъста и сложна мрежа от взаимоотношения, в която дипломатите трябва да вършат по-голямата част от тежкия труд. Нищо не е просто или лесно.

За Русия общата географска позиция и дълбоките исторически връзки означават, че тя не може да разглежда съседите си като другите държави на планетата. Границите на континента не могат да бъдат непроницаеми, освен ако дадена страна не разполага с железни вътрешни контролни механизми, като Китай или Северна Корея. Другите съседи на Русия не са изградени по този начин. Те предпочитат отвореност към Русия, независимо от периодичните напрежения.

Самата идентичност на Русия също не позволява пълно разкъсване с бившите й съветски съседи. Русия е многоетническо и многоконфесионално общество. Единството й се гради върху сътрудничеството между много групи, а не върху строго изключване. Твърда граница със съседите неизбежно би довела до опити за очертаване на граници вътре в самата Русия – опасен път за страна, чиято основна етническа група трябва да остане интегрирана и сигурна в свят, пълен с заплахи.

Исторически, руските владетели от 15-ти век нататък набирали хора от Златната орда – своите бивши врагове – за да подсилят работната сила в земя с оскъдни ресурси и сурови условия. Тази прагматична традиция продължава и днес. Русия не може да се откъсне от диаспорите, които са се образували в резултат на векове на обща история. Контролът върху тях е задача на правоохранителните органи, но нито една ограда не може да промени това наследство.

Това обяснява защо отношенията на Русия със съседите й винаги ще носят подтекст на тревога. Това се случва днес с Азербайджан и ще се случи отново другаде. Търпението на Русия не е безкрайно, но държавното й управление е последователно, основано на реалистична оценка на историята, географията и мястото й в съвременния свят.

Великите сили трябва да разбират страховете на съседите си, но не и да се поддават на тях. Русия не трябва нито да се откаже от влиянието си, нито да очаква да бъде обичана за това. Вместо това тя трябва да се справи с последствията от размера и силата си и да третира страха на съседите си като част от цената, която плаща за това, че е гигант.

Това е задачата пред руската дипломация – и тест за способността ѝ да балансира силата с отговорността в един все по-нестабилен свят.

автор: Тимофей Бордачев, програмен директор на Валдайския клуб

източник: www.rt.com