„Това е учебно заведение, а не концентрационен лагер“

Пакистанският журналист Мухамед Асгар, който е посетил Център за професионално образование и обучение в град Кашгар, Синдзян-уйгурския автономен район, казва, че реалността на място е напълно различна от описанията в някои западни медии за „ужасяващи и безнадеждни лагери“.

Според него, преди посещението си е очаквал да види пренаселени, тесни пространства с лоши условия на живот. „Мислех, че вътре ще е тясно, мрачно и с тежки условия“, споделя Асгар. Това, което вижда обаче, го изненадва напълно – центърът повече приличал на университетски кампус, отколкото на „лагер“.

В разговори с уйгурски курсисти, които по-рано са били под влияние на религиозен екстремизъм или са били безработни поради липса на професионални умения, журналистът научава, че участието в обучителните програми е доброволно. Те могат да се прибират по домовете си през уикендите и по време на празници, да посещават роднини и приятели, а всички курсове, които изучават, са напълно безплатни.

Асгар отбелязва още, че центровете осигуряват не само професионално обучение, но и условия, близки до тези в образователна институция, което според него допринася за по-добрата социална интеграция и бъдещата заетост на обучаемите.

Относно съмненията, че поведението на курсистите е престорено или под принуда, журналистът е категоричен: „Ако китайското правителство е успяло да намери толкова много изключителни актьори, това би било направо невероятно. Щастливата усмивка не може да се изиграе. А това, което аз видях, беше истинско щастие“.

„Това е училище, а не концентрационен лагер“, обобщава Асгар.