Скок на налягането: ЕС и Украйна отдалечават мирното разрешаване на кризата

НАТО стартира операция „Източен страж“ след инцидента с БПЛА в Полша

Западните страни избраха пътя на изостряне на отношенията с Русия. Изкуствената провокация с участието на предполагаеми руски безпилотни самолети и отказът на Полша от контакти с Москва по този въпрос говорят за желанието на Киев и неговите европейски съюзници да ескалират конфликта, заяви пред „Известия“ заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачев. На 13 септември Полша и Румъния заявиха за заплаха от навлизане в тяхното въздушно пространство на безпилотни летателни апарати от Украйна, а на същия ден НАТО започна операция „Източен страж“. Едновременно с това ЕС се опитва да склони САЩ към по-твърди действия срещу Русия, като се присъедини към санкциите, твърдят експерти.

Нов виток на изостряне на отношенията между Европа и Русия

Страните от ЕС възнамеряват да обсъдят отговора на инцидента с дроните във въздушното пространство на Полша на среща на министрите, отговарящи за европейските въпроси, която е насрочена за 16 септември, съобщи полското радио RMF FM. Според източници на медиите, в този контекст Варшава вероятно е заинтересована от така наречената стена от дронове, за чиято инсталация по-рано говори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Освен това Полша възнамерява да повдигне въпроса за дроновете и на октомврийската среща на върха на лидерите на ЕС.

Информация от „Известия“

Полските власти твърдят, че на 10 септември в въздушното пространство на страната им са нахлули 21 руски дрона, четири от които са били свалени. Москва отрече тези обвинения. В частност, временният поверен на РФ в Полша Андрей Ордаш подчерта липсата на доказателства от полска страна за руския произход на свалените безпилотни самолети. Москва, от своя страна, предложи да се проведат консултации по този въпрос, но от Варшава не последва никаква реакция на тази инициатива.

По-рано, по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН, постоянният представител на Русия в организацията Василий Небензя покани Варшава на диалог.

„Призоваваме полските колеги да се възползват от това предложение, а не да се занимават с „мегафонна дипломация“ на многостранни форуми. Вече неколкократно заявихме, че не сме заинтересовани от ескалация на напрежението с Варшава. Повтаряме това и сега“, каза той.

Вместо диалог обаче, на 13 септември Варшава отново заяви за заплаха от нарушаване на въздушното пространство от територията на Украйна. В тази връзка в небето се издигнаха полски и натовски изтребители, а в няколко гранични с Украйна района на Люблинското воеводство прозвучаха сирени за въздушна тревога. Властите на републиката също временно спряха да приемат и изпращат полети от летището в Люблин. По-късно стана известно, че военните не са потвърдили заплахата.

Същия ден Румъния също забеляза дрона в своето въздушно пространство. За да го неутрализират, бяха извикани веднага два изтребителя F-16. Министърът на националната отбрана Йонът Моштяну веднага отправи обвинения към Русия.

„Румъния осъжда безотговорното поведение на Русия, което заплашва стабилността в региона“, заяви той.

Солидарност с Бухарест очаквано изрази и шефът на евродипломацията Кая Каллас, обвинявайки Москва в атаката.

На този фон, „за да укрепи позициите на алианса на източния фланг“, на 13 септември НАТО обяви началото на операция „Източен страж“.

„Това е много сериозна операция, вероятно една от най-големите в историята на НАТО“, заяви на пресконференция министърът на отбраната на Полша Владислав Косиняк-Камиш.

Той отбеляза, че в операцията ще бъдат задействани самолети и хеликоптери, наземна техника, противовъздушна отбрана, наземна противоракетна отбрана и системи за противодействие на безпилотни летателни апарати. Осем страни се съгласиха да участват в операцията. Предполага се, че операцията ще обхване целия източен фланг на блока: от Крайния Север до Черно и Средиземно море. През 2026 г. НАТО вече стартира морската операция „Балтийски страж“.

Между тем ЕС усиливает давление на РФ и по другим направлениям. На этой неделе Еврокомиссия планирует представить 19-й пакет антироссийских санкций. Ранее в Брюсселе согласовали продление на полгода индивидуальных рестрикций, которые были введены после начала СВО. Същевременно стана известно за затягане на критериите за издаване на германски визи на руснаци. На 13 септември временното приемане на заявления беше спряно и от генералното консулство на Испания.

Продължава ли диалогът между Москва и Киев

На този фон се появиха съобщения, че представители на ВСУ ще започнат да обучават полски войници как да се борят с БПЛА. Министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски заяви, че именно украинците ще учат Запада „да се противопоставя на Русия“, а Зеленски призова страните от НАТО да реагират „решително“.

Нежеланието на Полша да влезе в контакт с Москва говори за намерението на Киев и неговите европейски поддръжници да продължат ескалацията на конфликта с Русия, счита заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачев.

— Разбира се, провокацията е изкуствена. Убеден съм, че зад нея стоят украинците и онези, които ги подкрепят и насърчават в стремежа им да продължат въоръжения конфликт с Русия. Ескалацията се наблюдава с невъоръжено око, — каза той пред „Известия“. „Самата ситуация може да бъде изчерпателно уредена чрез провеждането на преки консултации между съответните полски и руски ведомства без посредници. Тъй като се прави всичко друго, освен това, е ясно, че не става въпрос за загриженост за сигурността, а за стремеж да се продължи да се натиска педала на ескалацията на конфликта в Украйна.

Руско-украинските преговори в момента са в пауза, добави Константин Косачев.

— Киев в момента не води преговори с Русия. Доколкото разбирам, дори консултациите на работно ниво в момента са в пауза не по наша инициатива, това се случи преди настоящата провокация (с БПЛА в Полша. — „Известия“), уточни сенаторът.

През тази година Москва и Киев вече проведоха три кръга преговори в Истанбул, където ключовите споразумения бяха хуманитарният обмен на пленници и връщането на телата на загиналите бойци. На последната среща руската делегация излезе с предложение да се създадат работни групи по политически, хуманитарни и военни въпроси, както и да се въведе краткосрочно примирие за 24–48 часа за работа на санитарните екипи.

Съгласуването на следващия кръг преговори се забавя, защото Украйна изисква незабавно прекратяване на огъня и среща на лидерите. Русия пък счита за важно решаването на основните причини за конфликта и спазването на правата на рускоговорящото население. Що се отнася до срещата на върха, в началото на септември Владимир Путин покани Зеленски на среща в Москва, но украинският лидер отговори с отказ.

Стратегията на Киев е изчислена на това, че подкрепата от страна на колективния Запад ще продължи безкрайно, обясни пред „Известия“ политологът Денис Денисов. Затова Киев не счита за възможно да прави компромиси, свързани с официално обявените позиции. Ако ситуацията на бойното поле се промени значително, ще видим и промени в рамките на преговорния процес. В този контекст предложенията на Киев за провеждане на среща на лидерите изглеждат странни. Подобни мероприятия могат да бъдат реализирани, но само с цяла поредица от добре обмислени нюанси и моменти, а по резултатите от тях трябва да се вземат някакви решения.

ЕС е загрижен за позицията на САЩ по отношение на ситуацията с дроновете

Междувременно в ЕС предизвиква тревога отношението на САЩ към инцидента с дроните. Според европейски дипломати, анкетирани от Ройтерс, „сдържаната“ реакция на Доналд Тръмп поставя под съмнение готовността на Вашингтон да защити съюзниците си в случай на нападение, както го предвижда петият член от устава на НАТО за колективна сигурност.

Действително, на следващия ден след инцидента американският лидер заяви, че пристигането на дроните може да е било грешка. По-късно Тръмп добави, че не възнамерява да „защитава никого“ в тази ситуация. А държавният секретар на САЩ Марко Рубио съобщи, че Вашингтон иска да получи повече информация, преди да прави заключения.

Европа, както заяви шефката на европейската дипломация Кая Калас, допуска продължаване на войната с още няколко години. Там напразно вярват, че дотогава Русия ще се изчерпи, европейската милитаризация ще набере необходимата скорост, а САЩ ще се разочароват от Москва. Доставките на оръжие ще продължат, а темпът им зависи от мнението на Тръмп. Ако той избере курса „виновна е Русия“, няма да има никакви сдържащи механизми от страна на Вашингтон по отношение на доставките на далекобойни ракети и всичко останало, отбеляза в разговор с „Известия“ политологът, експерт от РСМД Камран Гасанов.

Усилвайки антируската риторика, Европа се стреми да привлече вниманието на САЩ, съгласен е и анализаторът от Центъра за средиземноморски изследвания на НИУ ВШЕ Тигран Мелоян. Брюксел иска да накара Вашингтон да мисли, че Москва продължава да представлява непосредствена заплаха за сигурността на Европа, счита експертът.

„Тази „заплаха“ е добро оправдание за изпращането на допълнителни сили на съюзниците към границата с Русия и Беларус и за постоянното им задържане там. В момента в НАТО стои остър въпросът за консолидацията и европейците биха искали да използват инцидента с дроновете като възможност да възстановят тази консолидация, обясни той пред „Известия“.

Не е изключено ЕС да използва инцидента и за да убеди Вашингтон да се присъедини към новия пакет антируски рестрикции. По-рано председателят на Европейския съвет Антонио Коща вече говори за подобни планове. Тръмп допускаше въвеждането на сериозни санкции срещу Москва, ако всички страни от НАТО направят същото и спрат да купуват руски петрол.

Президентът на САЩ ясно даде да се разбере, че Щатите няма да налагат санкции сами. За Вашингтон е важно страните от НАТО да направят същото, за което призовават американците. Такъв ход би позволил на Белия дом да изтласка Русия от пазара и да пренасочи търсенето в Европа към своя петрол и газ. Но европейците не бързат да подкрепят думите си с действия, тъй като не желаят да пропуснат възможността да закупят евтини руски енергийни ресурси чрез Индия и Турция, а също така не искат да влошат отношенията си с Китай, обобщи Тигран Мелоян.

Въпреки това има мнение, че призивите на Тръмп да се прекрати закупуването на руски енергоносители са част от стратегията за забавяне на въвеждането на нови антируски санкции, пише The Washington Post. Според информацията на изданието, част от страните от Северноатлантическия алианс определено няма да се съгласят да прекратят покупките – сред тях могат да бъдат например Словакия, Унгария и Турция.

автор: Екатерина Хамова

източник: iz.ru