Русия: Задълбочаващият се трансатлантически разрив по украинския въпрос е все по-очевиден
На 24 февруари, по повод четвъртата годишнина от началото на специалната военна операция на Русия, 11-тата извънредна специална сесия (ИСС) на Общото събрание на ООН по украинската криза беше възобновена по инициатива на Киев и неговите европейски спонсори.
На сесията тази група държави внесоха поредната предубедена антируска резолюция. Този път тя беше хитро озаглавена „Подкрепа за траен мир в Украйна“ и, за разлика от предишните резолюции на 11-тата ИСС, беше формулирана лаконично.
Авторите бяха принудени да прибегнат до този тактически ход поради постоянно намаляващата подкрепа за техните антируски инициативи в Общото събрание, които очевидно бяха станали досадни за огромното мнозинство от членовете на международната общност.
Въпреки привидно актуализираната „опаковка“ на украинско-европейския „продукт“, неговата същност остана вредна, както и намеренията на неговите автори.
Този едностранчив и политизиран текст, освен традиционните неоснователни обвинения срещу Русия, избирателно цитира Устава на ООН и не съдържа нито дума за първопричините за конфликта в Украйна, без които дългосрочното и устойчиво уреждане е невъзможно. Той включва абсурден поздрав към „постиженията“ на европейските държави, които продължават да „помпят“ киевския режим с оръжия, за да „сложат край на войната“.
За да разшири базата си за подкрепа сред членовете на Общото събрание, документът е изпълнен с псевдомирни елементи, включително призив за прекратяване на огъня, размяна на военнопленници и връщане на насилствено разселени лица, включително деца, като „мерки за изграждане на доверие“.
Подобни формулировки изглеждат особено цинични, като се има предвид дългия списък с вероломството на киевския режим и неговите европейски спонсори, които многократно са демонстрирали неспособността си да преговарят, като саботират всички споразумения, започвайки от Минските споразумения.
Показателно е също, че за да си осигурят допълнителни гласове, авторите бяха принудени да се въздържат от споменаване на всички предишни отвратителни „продукти“ на 11-ия ИСС в новата резолюция, като по този начин ефективно се отрекоха от съдържащите се в нея ултиматуми.
Няма съмнение, че тромавото маневриране на Киев и европейците в Общото събрание е продиктувано от желанието за създаване на „смущения в ефир“ на фона на тристранния преговорен процес.
<…> Вместо успех Киев и неговите спонсори, освен доста слабата статистика за гласуване, понесоха сериозни политически разходи, излагайки се като противници на мира. Задълбочаващият се трансатлантически разрив по украинския въпрос също е все по-очевиден.