Примирие или смелост? Защо Путин отказа да играе играта на прекратяване на огъня

17.03.2025 Недялко Тенев

Как президентът на Русия избегна внимателно заложен капан

Изминалата седмица със сигурност ще бъде запомнена в учебниците по дипломация – може би в глава, озаглавена „Как да саботираме нежелано прекратяване на огъня“. Всеки участник в конфликта изнесе майсторски клас по маневриране, дори Украйна, в чиито дипломатически умения обикновено се съмнявам. Но в Джеда, отчаяно опитвайки се да се измъкнат от желязната хватка на американския президент Доналд Тръмп да постигне мир на всяка цена, те извадиха класическа примамка и подмяна.

Украинците връчиха на Тръмп лист хартия с безсмислено предложение за прекратяване на огъня. В замяна те си осигуриха подновяване на американската военна помощ без никакви реални задължения – освен подписването на неясно споразумение за споделяне на ресурсите. По-важното е, че те заиграха с егото на Тръмп, като му позволиха да разтръби пред света за грандиозна победа, докато го водеха по задънена улица, която в крайна сметка ще провали преговорите.

Как американците са се хванали на този трик? Може би заради осемте часа протакане от страна на украинската делегация. Може би се възползваха от добре известното предпочитание на Тръмп към ласкателствата пред подробностите. А може би, както историята често разкрива, е имало и други задкулисни фактори, които ще изплуват по-късно в мемоарите.

Независимо от това, резултатът е ясен: администрацията на Тръмп прие 30-дневен план за прекратяване на огъня – първоначално измислен от Великобритания и Франция, най-силните гласове на западната „партия на войната“. Тези европейски сили, дълбоко скептични към Тръмп, имаха една цел – да попречат на Вашингтон да се оттегли от конфликта и да ги остави с тежестта да подкрепят Киев. Предложеното от тях прекратяване на огъня беше замислено така, че да бъде неприемливо за Русия, вероятно с надеждата, че Москва ще го отхвърли категорично, което ще предизвика импулсивна реакция от страна на Тръмп и ще го забърка още повече в украинското блато.

Но Москва не се справи толкова лесно с маневрата. Кремъл бързо оцени капана: Прекратяването на огъня би дало на Украйна така необходимата стратегическа възможност за отдих, позволявайки й да протака преговорите до безкрай, като същевременно укрепва позицията си с постоянна западна военна помощ. В същото време Русия щеше да загуби инерцията си на бойното поле без конкретни отстъпки от страна на Киев или гаранции за смислен диалог.

Отговорът на Путин беше премерен и точен. Той нито прие, нито отхвърли предложението, като вместо това похвали Тръмп и му предложи да „изработи нюансите “ – като същевременно постави свои собствени условия за прекратяване на огъня: незабавно спиране на военната помощ от САЩ и прекратяване на мобилизацията в Украйна.

От тези две условия спирането на военната помощ е по-реалистично. Доставките на оръжия от администрацията на Байдън вече са доставени, а Тръмп никога не е имал желание да изпраща нови. Искането на Украйна да спре мобилизацията обаче явно имаше за цел да постави Зеленски в трудно положение. Ако приеме, той отслабва военните си усилия. Ако откаже, рискува да си навлече гнева на Тръмп за възпрепятстване на мира. По същество Путин върна „топката“ на Киев, заедно с редица нови предизвикателства. Към момента на написване на този текст Украйна все още не е отговорила.

Наблюдавайки преговорите за прекратяване на огъня, човек може да се запита: Дали наистина е толкова лоша идея? Не непременно. Въпреки преобладаващите мнения за обратното, дори за Русия едно добре структурирано прекратяване на огъня може да бъде от полза. То би предоставило възможност за постигане на целите на специалната военна операция чрез преговори, а не чрез продължително кръвопролитие. Отхвърлянето на тази възможност би било недалновидно.

Но за да може прекратяването на огъня да проработи, то не може да бъде толкова празно, колкото неясното американско-украинско споразумение от 11 март. Едно прибързано споразумение без ясни ангажименти е възможно да бъде злоупотребено. Тръмп може и да не се интересува от тези подробности – основният му интерес е да натрупа политически точки, за да подсили колебливите си резултати в социологическите проучвания. Но за Русия, която се стреми към трайно уреждане, а не към временна пауза, съдържанието е много по-важно от оптиката.

Едно жизнеспособно прекратяване на огъня трябва да отговаря на две основни условия. Първо, както Путин вече заяви, то трябва да включва железни гаранции, че противниковата страна няма да използва примирието в своя полза. Второ, то трябва да служи като мярка за укрепване на доверието и да отразява истинската ангажираност на Украйна да напредва в мирния процес, а не само да губи време.

В предварителните разговори Русия трябва да поиска от Киев конкретна информация за това какво ще се случи след началото на прекратяването на огъня. Прост жест на добра воля може да бъде отмяната на указа на Зеленски, забраняващ преговорите с Москва. Това трябва да бъде последвано от отмяна на военното положение и обявяване на дата за провеждане на президентски избори в Украйна. Ако Тръмп наистина е ангажиран с предложения от него план от три стъпки – прекратяване на огъня, избори и мир – то убеждаването му в тези стъпки не би трябвало да е трудно. Но реакцията на Зеленски ще бъде показателна.

Следващите седмици ще покажат дали след допълнителни консултации между американски и руски официални лица – и евентуално пряк разговор между Путин и Тръмп – 30-дневният план за прекратяване на огъня ще се превърне в нещо по-конкретно. Идеалният резултат е структурирано споразумение, което да доведе до траен мир. Но реалността може да бъде много различна.

Засега дипломатическата топка продължава да се прехвърля между Вашингтон, Киев и Москва. И резултатът остава неясен.