Петиция относно нарушения на международното право от убийството на 165 ученички в Минаб
Проблемът
Учтиво Ви молим да подпишете нашата кампания.
Петиция относно нарушения на международното право, произтичащи от убийството на 165 ученички в училище в Минаб в резултат на американско-израелски атаки
Адресирано до:
Прокурора на Международния наказателен съд Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации
Съвета по правата на човека на Организацията на обединените нации Генералния секретар на Организацията на обединените нации
Прокурорите и националните съдебни органи в държави, които са признали
универсална юрисдикция по отношение на международни престъпления, включително Германия, Франция, Белгия,
Испания, Норвегия, Нидерландия и други държави, чиито вътрешни закони позволяват
преследването на международни престъпления съгласно универсалната юрисдикция.
Подписалите тази петиция, с най-голяма загриженост и чувство за отговорност за
защитата на основните човешки принципи и международното право, с настоящото насочват
незабавното внимание на компетентните международни и национални органи към поредица от
действия, произтичащи от незаконното военно нападение, извършено от Съединените
американски щати и Израел срещу територията на Ислямска република Иран на 28 февруари
2026 г. – удар, който съгласно установените критерии на международното публично право представлява
явно и тежко нарушение на забраната за употреба на сила, както е посочено в член
2, параграф 4 от Устава на Организацията на обединените нации.
Забраната за употреба на сила е крайъгълен камък на съвременния международен
правов ред и може да бъде дерогирана само при две строго изключителни обстоятелства:
първо, с изричното разрешение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации; и второ,
в рамките на упражняването на правото на самозащита срещу действително, продължаващо
или предстоящо въоръжено нападение, съгласно член 51 от Устава на ООН.
В резултат на това гореспоменатото нападение трябва да се оценява съгласно международното
право като незаконна употреба на сила и акт, съдържащ елементи на агресия.
Това действие не е било необходим отговор на непосредствена и реална
заплаха, а по-скоро предварително обмислена операция, проведена едновременно с
дипломатически преговори, напълно лишена от каквато и да е военна необходимост. Освен това,
тази незаконна агресия е улеснила сериозни нарушения на международното
хуманитарно право и извършването на военни престъпления срещу цивилното
население, чиито последици са станали очевидни от самото начало на
операцията. Сред тези нарушения, смъртоносното нападение срещу начално училище
в град Минаб, довело до смъртта на десетки деца,
се откроява, поради своята тежест и човешко въздействие, като шокиращ пример за
крещящо пренебрегване на основните принципи на правото на въоръжените конфликти.
Предвид естеството на този инцидент и действията на международната общност…
Ангажимент за борба с безнаказаността за международни престъпления, подписалите
тази петиция призовават компетентните международни и национални органи
да започнат незабавно, независимо, безпристрастно и ефективно разследване
на това нападение и да преследват отговорните лица на всички нива на командване
и вземане на решения. Освен това, тъй като много държави признават универсална
юрисдикция по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и престъплението
агресия, националните съдилища и прокурори в европейски, американски и други
юрисдикции, притежаващи такива правомощия, могат самостоятелно да започват наказателни
разследвания, независимо от мястото на престъплението или националността на
извършителите, и след установяване на отговорност да повдигат обвинителни актове и
да започват наказателно преследване. Това включва държави като Германия, Франция,
Белгия, Испания, Норвегия, Нидерландия и други държави, чието вътрешно
законодателство позволява преследването на международни престъпления съгласно принципа
на универсалната юрисдикция. Описание на инцидента В сутринта на събота, 28
февруари 2026 г. (8 Есфанд 1404 по лунния календар на Хиджра), съвпадащо с
началото на военните операции на САЩ и Израел срещу Иран,
началното училище „Шаджаре Тайебех“ в град Минаб,
провинция Хормозган, беше ударено от множество ракети.
В случая с въпросната атака нито едно от тези условия не беше изпълнено. Съветът за сигурност
не е издал разрешение за употреба на сила и не
са представени достоверни или надеждни доказателства, показващи съществуването на въоръжено нападение или непосредствена
и неизбежна заплаха срещу Съединените щати или Израел. Съответно, твърденията на
американски и израелски служители, позоваващи се на принципа на „самозащита“ в оправдание на тази
операция, са правно неоснователни и несъвместими с установените тълкувания на
член 51 от Устава на ООН.
По време на атаката в класните стаи са присъствали ученички, а ракетните
удари напълно разрушиха училищната сграда, причинявайки срутване на покрива върху
ученици и учители. Според официална статистика, публикувана от местните власти:
165 души са били убити, като огромното мнозинство са момичета на възраст от 7 до 12 години;
Най-малко 95 други са били ранени.
Публикувани изображения и доказателства от мястото на инцидента показват пълното унищожение на гражданско
учебно заведение и смъртта на десетки деца. След публикуването на тези
изображения, американски и израелски военни служители заявиха, че не са знаели, че ракетите са били изстреляни.
удари училище. В същото време някои медийни източници, близки до Израел, твърдят, че
целевият обект е част от военна база. Анализи, базирани на няколко години
сателитни изображения, полеви доклади, видеозаписи и данни от различни източници, обаче показват, че:
Училищната сграда е била ясно отделена от всякакви военни съоръжения в продължение на години;
Няма данни сградата да е била използвана за военни цели;
Моделът на ракетните удари и естеството на разрушенията повдигат сериозни въпроси
относно точността на разузнаването за насочване и спазването на предпазните мерки при
военни операции.
Правна оценка В съответствие с основните правила на международното хуманитарно
право, включително принципите, кодифицирани в четирите Женевски конвенции и обичайните закони
на въоръжените конфликти, страните във всеки конфликт са длъжни да спазват следните принципи:
1. Разграничение: Разграничаване между военни цели и цивилни лица или цивилна
собственост;
2. Пропорционалност: Забрана на всяка атака, която би причинила прекомерни жертви сред цивилното население
спрямо очакваното военно предимство;
3. Предпазни мерки: Изискване атакуващата страна да предприеме всички възможни мерки, за да избегне или
сведе до минимум вредите за цивилното население.
Ракетният удар по начално училище по време на оперативно време, когато са
присъствали деца, представлява явно нарушение на тези основни принципи. Дори да се приеме
наличието на близка военна цел, извършването на атака, която води до смъртта
на десетки деца, представлява несъразмерна атака и следователно военно престъпление.
Съгласно правилата за индивидуална наказателна отговорност в международното право, отговорността за
такива престъпления се разпростира не само върху преките извършители на атаката, но и върху:
Военните командири, издаващи заповедите;
Политическите власти, участващи във вземането на решения; Всяко лице, което съзнателно
е участвало в планирането, издаването на заповеди или изпълнението на атаката.
Искания
В светлината на всички налични доказателства, показващи ясни нарушения на международното право и
извършването на военни престъпления, подписалите тази петиция с уважение молят
компетентните международни и национални органи да предприемат следните действия в
съответствие със своите законови правомощия и юрисдикция:
а) Прокурор на Международния наказателен съд:
1. Да започне незабавно, независимо и безпристрастно разследване под наказателната юрисдикция на Съда
относно военни престъпления, престъпления срещу човечеството и престъплението
агресия, свързани с атаката от 28 февруари 2026 г.
2. Събиране и запазване на всички доказателства, свързани с престъплението, и призоваване и
разследване на заподозрени на всички нива на командване и вземане на решения.
3. След установяване на отговорност, повдигане на обвинителни актове и преследване на преките и
косвените извършители на това нападение.
б) Съвет за сигурност на ООН:
1. Упражняване на правомощията си за справяне със заплахите за международния мир и сигурност в рамките на Глобалната
инициатива за съвест и разглеждане на възможността за отнасяне на случая до Международния наказателен съд, ако
е необходимо.
2. Предприемане на подходящи мерки за установяване на прекратяване на огъня и предотвратяване на повтарянето на
подобни нападения, включително целенасочени санкции срещу отговорни лица и
държави, допринасящи за нарушения на международното право.
в) Съвет на ООН по правата на човека:
1. Създаване на мисия за установяване на фактите или специален докладчик за провеждане на независимо
и документирано разследване на нарушения на правата на човека и хуманитарното право,
произтичащи от това нападение.
2. Представяне на подробни доклади на международни форуми и препоръчване на правни и
коригиращи мерки за защита на правата на жертвите и техните семейства.
г) Генерален секретар на Организацията на обединените нации:
1. Да упражнява правомощия за спиране на незаконните атаки от страна на Съединените щати и Израел на иранска
територия, да разследва въпроса своевременно и да осигурява сътрудничеството на всички органи
и служби на ООН при събирането на доказателства и подкрепата на разследванията.
2. Да осигурява координация между международните органи, за да се гарантира отговорността на
извършителите и защитата на правата на жертвите.
д) Прокурорите и националните съдебни органи в държави, признаващи универсалната
юрисдикция, включително Германия, Франция, Белгия, Испания, Норвегия, Нидерландия
и други съответни юрисдикции:
1. Да започват независими наказателни разследвания съгласно вътрешното законодателство относно
международни престъпления под универсалната юрисдикция, независимо от мястото на престъплението
или националността на извършителите.
2. Да събират и преглеждат доказателства и да провеждат полеви и експертни разследвания, когато
е необходимо.
3. Да повдигат обвинителни актове, да повдигат обвинения и да преследват отговорни лица, включително
военни командири, политически власти и други, участвали в планирането и
извършването на нападението.
4. Да осигуряват правна защита и достъп на жертвите и техните семейства до истина, справедливост
и обезщетения.
Убийството на над сто деца в начално училище, независимо от каквито и да било
политически или военни съображения, представлява едно от най-шокиращите нарушения на
международното хуманитарно право. Неразследване и задържане на извършителите
Поемането на отговорност за подобно престъпление не само нарушава правата на жертвите, но и
подкопава доверието в цялата международна правна система и
ангажимента на световната общност за борба с безнаказаността. Съответно, подписалите тази
петиция призовават всички отговорни международни и национални органи, включително МНС,
Съвета за сигурност, Съвета по правата на човека и националните съдилища и прокурори
с универсална юрисдикция, да действат спешно и решително, за да разкрият
истината, да постигнат справедливост и да подведат под отговорност извършителите на това престъпление.
С уважение,
Подписали петицията
Организатори:
1. Ахмет Давутоглу, бивш министър-председател на Турция,
2. Ричард Фалк, специален докладчик на ООН за положението с правата на човека в палестинските територии, окупирани от 1967 г. (2008-2014 г.), почетен професор по международно право, Принстънски университет
Подписали:
1. Абдула Гюл, бивш президент на Република Турция
2. Монсеф Марзуки, бивш президент на Тунис
3. Вук Йеремич, бивш председател на Общото събрание на ООН 2012-2013 г.,
4. Мохамед Ел Барадей, бивш генерален директор на МААЕ,
лауреат на Нобелова награда за мир (2005 г.) Нобелова награда за мир през 2005 г. и бивш вицепрезидент на
Египет
5. Джавад Зариф, бивш министър на външните работи на Ислямска република Иран
6. Хамад бин Джасим бин Джабер Ал Тани, бивш министър-председател на Катар
7. Проф. Жорж Аби Сааб, почетен професор, Висше образование в Женевския и
Кайрския университет; бивш съдия в Международния съд, Египет
8. Д-р Ханс фон Шпонек, бивш помощник-генерален секретар на ООН, преподавател
в Центъра за изследване на конфликти, Университет в Марбург, Германия
9. Джомо Кваме Сундарам, бивш помощник-генерален секретар на ООН по
икономическото развитие; Заместник-директор на ООН по прехрана и земеделие, Малайзия
10. Йозгюр Йозел, председател на CHP (Републиканска народна партия), Основна
опозиционна партия, Турция
11. Девлет Бахчели, председател на Партията на националистическото движение (MHP), Турция
12. Джереми Корбин, член на парламента (Ислингтън Норт); бивш лидер на
Лейбъристката партия (2015–2020), Обединено кралство
13. Бюлент Аринч, бивш председател на Великото национално събрание на Турция,
бивш заместник министър-председател
14. Джемил Чичек, бивш председател на Великото национално събрание на Турция,
бивш министър на правосъдието
15. Джон Еспозито, професор по международни отношения и директор-основател на
Центъра за мюсюлмано-християнско разбирателство, Джорджтаунски университет;
Член на Групата на високо ниво на Алианса на цивилизациите към ООН
16. Хашим Кълъч, бивш председател на Конституционния съд, Турция
17. Тавакул Карман, лауреат на Нобелова награда за мир (2011 г.); активист за правата на човека,
Йемен
18. Наледи Пандор, бивш министър на външните работи, Южна Африка
19. Риза Тюрмен, бивш съдия в Европейския съд по правата на човека; бивш член на парламента, Турция
20. Ави Шлайм, почетен професор по международни отношения, Университет Йонифт и Оахтиффорд,
Великобритания;
21. Анджела Й. Дейвис, водещ активист за правата на човека, философ и социален
теоретик, Бъркли, САЩ
22. Уалид Джумблат, лидер на Прогресивната социалистическа партия, член на
ливанския парламент, Ливан
23. Али Бабаджан, председател на Партията за демокрация и прогрес (DEVA); Бивш
вицепремиер и министър на външните работи, Турция
23. Махмут Арикан, председател на партията Саадет, член на турския парламент,
Турция
24. Фатих Ербакан, председател на Партията на новото благосъстояние (Yeniden Refah Partisi),
Турция
25. Гюлтекин Уйсал, председател на Демократическата партия, член на парламента,
Турция
26. Зекерия Япъчиоглу, председател на HÜDA PAR, Турция
27. Догу Перинчек, председател на Vatan Partisi, Türkiye
28.Syed Hamid Albar, бивш министър на външните работи (1999–2008), отбраната
(1995–1999) и вътрешните работи (2008–2009); Бивш член на
малайзийския парламент, Малайзия.
29. Крейг Мохайбер, международен адвокат и активист по правата на човека, бивш
висш служител на ООН по правата на човека
30. Еринч Саккан, председател на Турската адвокатска колегия, Турция
31. Сюзън Абулхава, палестинска писателка, авторка на „Утрини в Дженин“, САЩ
32. Филис Бенис, директор на проекта „Нов интернационализъм“, Институт за политически
изследвания; член на Транснационалния институт; автор и анализатор по политиката в Близкия изток
, външната политика на САЩ и въпросите на Организацията на обединените нации, САЩ.
33. Зюлфу Ливанели, виден музикант, писател и поет, Турция
34. Хавла Матар, директор на Информационния център на ООН в Кайро,
бивш заместник-специален пратеник на ООН за Сирия, Бахрейн
35. Уолдън Бело, професор по социология, Държавен университет на Ню Йорк в
Бингамтън; Бивш член на Камарата на представителите, Филипини
36. Хилал Елвер, Специален докладчик на ООН по правото на храна (2014-2020), Турция
37. Пауло С. Пинейро, председател на Независимата международна анкетна комисия на ООН
за Сирийската арабска република, Женева, бивш министър на правата на човека, Бразилия
38. Мерал Акшенер, бивш лидер на Добрата партия (партия İYİ); 39. Бивш министър на
вътрешните работи, Турция 40. Виктория Британ, бивш чуждестранен редактор на Guardian, основател на Годишния фестивал на литературата в Палестина, Великобритания 41. Айше Бугра, почетен професор, Университет „Богазичи“, Турция 42. Абдула Ахсан, професор по история, Международен ислямски университет, Малайзия, САЩ 43. Али Бардакоглу, бивш президент на Дирекция „Религиозни въпроси“, Турция 44. Мехмет Гьормез, бивш президент на Дирекция „Религиозни въпроси“, Турция 45. Мустафа Черич, почетен велик мюфтия на Босна, президент на Световния босненски конгрес, Босна и Херцеговина 46. Джоузеф Камилери, почетен професор, Университет „Ла Троб“, съорганизатор на SHAPE, Мелбърн, Австралия 47. Нура Еракат, активист и професор, Университет „Рутгерс“, Ню Брънзуик, съосновател Джадалия, САЩ; 48. Д-р Ян Оберг, председател на Транснационалната фондация за мир и бъдещи изследвания, Швеция
подпишете петицията: