От Ассы до Атакама: историята на казахстанския телескоп

Миналата година на територията на международната астрономическа обсерватория Obstech, разположена в пустинята Атакама (Чили), беше инсталиран казахстански телескоп.

В какво се състои неговата уникалност и какви хоризонти отваря той за националната наука, разбра агенция Kazinform.

Универсален инструмент под южното небе

Инженер-изследовател от Астрофизическия институт „Фесенков“ Максим Кругов в разговор с кореспондента на агенцията разказа подробности за реализацията на проекта.

По негови думи, в пустинята Атакама е инсталиран телескоп с метров диаметър, разположен в отделен павилион. Това е универсален инструмент, способен да работи както в режим на фотометрия, така и в режим на спектроскопия.

— Проектът започна още през април 2018 г., когато чилийската обсерватория Obstech току-що беше разположила нови инструменти на своя площадка и формираше астрономически хостинг. В този момент поръчахме оптика, започнахме работа по механиката и усъвършенствахме скриптовото управление на телескопа. Чилийската страна паралелно се занимаваше с изливането на основите за новия телескоп. Своя принос имаха и времената на ковида – сроковете за стартиране трябваше да бъдат отложени. Това обаче се оказа от полза: много идеи, разработени в нашата обсерватория Аси в планините на 100 километра от Алмати, бяха приложени и в Чили, отбеляза той.

Цена на проекта

Максим Кругов подчерта, че ключовата особеност на проекта е грамотно изграденото сътрудничество и собствената инженерна експертиза.

— Този телескоп е уникален не само с това, че ние, въз основа на собствения си опит, приложихме оптимални решения на всички етапи — от разработването на оптичната система до получаването на изображение на матрицата на приемника. Преди всичко уникален е самият подход: беше оптимизиран процесът на производство и плащане на отделни възли и детайли. Оптиката е произведена от компанията Hubble Optic, специализирана в леки сандвич-огледала за телескопи. Механичната част е изпълнена от майстор от украинския град Тернопол, с когото се запознахме още по времето на клубовете на телескопните конструктори. Компонентите, уредите и системата за управление са произведени в Казахстан от компанията „Астротехприбор” в тясно сътрудничество със специалисти от Астрофизическия институт. Именно такава обратна връзка между учените и производството е от принципно важно значение, отбеляза той.

В резултат на това за шест години общата стойност на проекта възлиза на около 92 милиона тенге, което е много по-ниско от търговските предложения на пазара.

Максим Кругов също така отбеляза приноса на своите наставници – Владимир Барбанаков и Вера Загайнова, благодарение на които още през 80-те години се формираше националната инженерна школа.

„Без тези знания и натрупания опит стойността на проекта би била десетки пъти по-висока“, подчерта той.

Какво и как наблюдават

Телескопът е ориентиран преди всичко към обектите на южното небе, достъпът до които отдавна е бил ограничен за казахстанските астрономи. Около 80% от наблюденията са спектрални, а останалите – фотометрични.

С негова помощ се изучават гама-свечения, катаклизмични и Be-звезди, астероиди и други обекти.

Управлението на телескопа се осъществява в напълно автоматичен режим.

— Всички наши телескопи работят от единен център, разположен в Астрофизическия институт на името на Фесенков в Алмати. Там се намира и мощен изчислителен център. Всяка вечер телескопът изтегля файл със задачи, изпълнява зададения сценарий, формира отчетни файлове и предава данните, — обясни той.

Научни задачи и обсерватория Ассы

Телескопът е предназначен преди всичко за провеждане на дълги серии наблюдения, обхващащи южното небе и работа в условия до 320 безоблачни нощи в годината. Важна роля играе и международното сътрудничество.

На територията на обсерваторията Obstech са съсредоточени над 140 телескопа, работят десетки научни групи от различни страни.

— През последните две години пет пъти летяхме до Чили по време на сглобяването и пускането на телескопа. Запознахме се с много колеги, придобихме ценен опит и споделихме нашите постижения. Моделът, който видяхме в Чили, беше приложен при разработването на Астрохаба в обсерваторията Аси. В момента там вече функционират около десетина роботизирани телескопа на нашите партньори, — разказа Максим Кругов.

В перспектива в обсерваторията Аси се планира стартирането на хотелска инфраструктура за астротуристи, за да могат те да идват и да се наслаждават на звездното небе.

— Нашето небе не отстъпва на чилийското, а по прозрачност и „чернота“ често дори го превъзхожда. Мога с увереност да кажа, че нашето инженерно и научно ниво не отстъпва по нищо на световното. Когато ни казват: „Защо да правим наземни телескопи, ако има космически?“, ние отговаряме просто: за да управляваш космически телескоп, първо трябва да се научиш да работиш идеално с наземния и да умееш да взаимодействаш със световната научна общност. Времето на живот на космическия апарат е ограничено и всички задачи трябва да бъдат разпределени по минути, без възможност за грешка, отбеляза той.

Астрофизическият институт съвместно с Ghalam в момента работи и по проект за малък орбитален окололунен телескоп с диаметър 20–30 см — на етап формиране на научна визия и разработване на технически решения.

Предимства на Чили

Максим Кругов посочи като основно предимство на обсерваториите в Чили големия брой ясни нощи – до 320 на година. По този показател Казахстан отстъпва на Чили. Освен това важни са подкрепата от страна на обсерваторията, международната научна среда и приемливата цена за наем на площадката.

— Струва си да се отбележи и възможността за непрекъснати серии от наблюдения, когато обектът сутринта се предава от нашата обсерватория в Казахстан към обсерваторията в Чили. През пролетта и есента това позволява да се наблюдава един обект няколко дни подред. За една нощ телескопът може да наблюдава до 20–30 обекта, формирайки десетки гигабайта данни, които след това се обработват от центъра за данни на Института, — обясни той.

Максим Кругов отбеляза също така интереса на медиите към кометата ATLAS I3, открита в същата обсерватория Obstech.

„Въпреки това ключовият фактор в подобни открития е развитието на информационните технологии: високоскоростна снимка и мощен софтуерен и математически апарат. Нуждата от ИТ-специалисти в астрономията днес е огромна“, подчерта той.

Научни резултати и перспективи

Според инженера, все още е рано да се говори за конкретни резултати.

— В астрофизиката няма мигновени открития. Това винаги е дълъг и трудоемък процес, при който се вижда само върхът на айсберга. Постъпват данни, възникват сривове, извънредни ситуации, ремонти, чакане на визи в Чили в продължение на няколко месеца“, отбеляза той.

В перспектива се очакват резултати за всички обекти на южното небе – от избухвания на свръхнови и еволюция на звезди до търсене на екзопланети, потенциално подходящи за живот.

Нови точки на картата

Казахстанската мрежа от телескопи ще продължи да се разширява. В плановете е инсталирането на инструмент с диаметър 115 см в обсерваторията Тейде на Канарските острови, 80-сантиметров телескоп в Майданак в Узбекистан и по-нататъшно развитие на обсерваторията Аси.

До 2030 г. в рамките на проекта „Астрохаб“ в обсерваторията Аси се планира инсталирането на над сто телескопа с активното участие на казахстански студенти и служители на Института.

Отбележим, че миналата година казахстанският телескоп беше инсталиран на територията на международната обсерватория Obstech в пустинята Атакама (Чили) — едно от най-добрите места за астрономически наблюдения в света. Днес той вече е част от глобалната мрежа за наблюдение на южното небе.

По-рано началникът на отдела по теоретична астрофизика на института Денис Юрин съобщи, че изборът в полза на пустинята Атакама е бил направен благодарение на нейния уникален астроклимат, който позволява да се наблюдават обекти, недостъпни от Казахстан.

Кой в Казахстан следи за възможно сблъскване на Земята с астероиди, прочетете на линк.

автор: Еламан Турысбеков

източник: www.inform.kz