Какво ще стане с казахстанския футбол без чужденци

В Казахстан влезе в сила нов закон, насочен към реформиране на спорта.

В този документ има доста промени, предвиждащи развитие на физическата култура, но отзвук предизвика нормата, отнасяща се до легионерската общност, според която отсега нататък държавата няма да плаща нито 1 тин на чуждестранни спортисти. Спортните клубове вече не могат да разчитат на държавната хазна. Кореспондентът на агенция Kazinform се обърна към експерти, за да оцени вероятните последствия от нововъведението.

Действително ли в Казахстан има над 200 легионери?

Разработеният от Министерството на туризма и спорта законопроект дълго време беше обсъждан от депутати и специалисти в бранша. През април президентът на Казахстан подписа закон „За въвеждане на изменения и допълнения в някои законодателни актове на Република Казахстан по въпросите на физическата култура и спорта, както и за премахване на излишната законодателна регулация“. Новият документ ще даде възможност за ефективно използване на средствата в период на бюджетен дефицит и ще сложи край на критиките по отношение на чуждестранните спортисти.

Чуждестранните спортисти, пристигащи в Казахстан, избират „натурализация“ или легионерство. Избралите натурализация получават казахстански паспорт, официално стават граждани на страната. Легионерите запазват предишното си гражданство, работят по временен договор. Изискването за нефинансиране на чуждестранни спортисти от бюджета се отнася за втората категория, т.е. това ограничение важи именно за чужденци.

Колко легионери има в Казахстан? С този въпрос се обърнахме към Министерството на туризма и спорта. Според информацията на ведомството, в отборните клубове са регистрирани над 200 чуждестранни спортисти.

Спомням си, че през пролетта на тази година вицеминистър Серик Жарасбаев даде подобна статистика.

— Например, ако говорим за футбол, миналата година в първа лига играха 14 клуба, от 325 футболисти 149 бяха легионери, т.е. около 50%. В хокея в момента има 109 легионери, в други спортове са по-малко. След приемането на този закон финансирането на легионерите от бюджета и квазидържавния сектор ще бъде прекратено. Обсъдихме това предварително с федерациите, те знаят за всичко“, каза вицеминистърът.

Заплатите на чуждестранните спортисти са секретни

През последните години сред футболните клубове стана традиция да канят спортисти от чужбина. Обикновено виждахме един-двама чужденци и свикнахме с това, но после се оказа, че цели футболни отбори се състоят от чуждестранни играчи. Подобно нещо може да се срещне в световната практика, но нашият модел не даде никакви резултати. При нас играха много чуждестранни футболисти, но никой от тях не успя да изведе страната ни на световната сцена. Напротив, всеки играч получаваше милионни заплати, а всички разходи за храна, транспорт и настаняване бяха за сметка на държавата.

Според информация от министерството, миналата година 13 футболни клуба в страната са получили 27 милиарда тенге от бюджета. Например, футболен клуб „Астана“ през 2020 г. е изплатил на легионерите 3 574 626 888 тенге, през 2021 г. – 3 766 460 266 тенге, през 2022 г. – 1 824 428 244 тенге, през 2023 г. – 2 168 352 776 тенге. Парите са получени от АО „Самрук-Казына“. Това са данни само за един клуб.

Интересно е, че въпреки че средствата, отпуснати на клубовете от държавния бюджет, бяха публикувани в отворени източници, за реалните заплати на чуждестранните спортисти, в по-голямата си част, нямаше информация. Когато изпратихме запитване до министерството, ни отговориха, че „размерът на заплатите на легионерите не се разкрива без съгласието на страните“, добавяйки, че нямат правомощия да налагат определени ограничения върху заплатите на чуждестранните спортисти.

Според спортния журналист Есея Женисула, едва през последните 5-10 години заплатите на чуждестранните и казахстанските футболисти станаха сравними. Преди това огромната разлика в заплатите беше един от основните проблеми.

През първите години на независимостта заплатите на чуждестранните футболисти на пазара на труда бяха много по-високи от тези на казахстанските спортисти. До 2014–2015 г. им се определяха много високи заплати. Постепенно започнаха да се проявяват нашите момчета – Бауыржан Исламхан, Асхат Тагиберген, Бахтиер Зайнутдинов, които успяха да докажат, че отговарят на световното ниво. За съжаление, през последните години се забелязва, че чуждестранни спортисти, които не показват резултати в страните от ОНД, получават високи заплати в казахстански клубове. Това е грешка на мениджмънта, възможно е парите да отиват в джобовете на отделни лица, каза говорителят.

Досега на чуждестранните спортисти се изплащаха значителни суми. Сред тях са заплати, бонуси, осигуровки. Като цяло може да се каже, че разходите не се оправят. Не само във футбола, дори в олимпийските спортове, спортистите, които получиха нашия бюрократичен паспорт и се състезаваха за нашата страна, впоследствие в по-голямата си част се върнаха в историческата си родина. Освен това спортистите, замесени в допингови скандали, не върнаха на държавата премиите, материални поощрения и звания. Оказва се, че до приемането на закона държавата е била в загуба.

Как ще се контролира финансирането?

По-рано, както е известно, Агенцията за борба с корупцията разобличи клубове, превърнали бюджета в „дойна крава“. Депутатите също многократно се изказаха, изисквайки отчет за безконтролно изразходваните средства. Например, през последните 5 години на 18 футболни клуба бяха отпуснати 200 милиарда тенге, от които по-голямата част беше изразходвана за заплати на легионери. Имаше и други нерационални разходи. Сега, когато изискванията се промениха, държавните пари ще бъдат отчитани. В рамките на подписания от държавния глава закон, областните акимати няма да могат да отпускат на футболни клубове повече от 1,2 милиарда тенге годишно.

Тоест, ерата на скъпите легионери отмина. Клубовете ще живеят според средствата си, като дават приоритет на местните футболисти. Как би могло да бъде иначе, ако предишните пари няма да има и надежда за бюджета е малка. Вероятно няма да е лесно да се намерят пари не само за заплатите на легионерите, но и за общите разходи на отбора.

Ако се съди по прогнозата на Е. Женисулы, сега футболните клубове са пред избор. Основният и вероятен вариант е да се сформират наново състави от местни спортисти. Алтернативата е да се привлекат спонсори. Футболният коментатор е убеден, че първият вариант ще бъде по-разпространен.

— В началото на този сезон отборът „Кайсар“ се съсредоточи върху казахстански играчи. Същото направиха и клубовете „Окжетпес“ и „Елимай“. Такъв обрат може в началото да създаде трудности и, разбира се, показателите ще спаднат. Но е ясно, че постепенно резултатите ще се подобряват. Мен ме тревожи само това, че тази тенденция ще забави излизането на казахстански играчи в чужбина, — каза Е. Женисулы.

Според спортния експерт Аслан Каженов, в бъдеще футболните клубове ще разчитат на търговски проекти. Особено вероятно е увеличаването на рекламите на букмейкърски контори и бизнес. Изглежда, че сега ще бъде засилен контролът в рамките на закона.

Правителството няма да налага ограничения на клубовете за приемане на чуждестранни спортисти, това трябва да се разбере. Само че за тях няма да се отпускат средства. Клубовете ще трябва да покриват разходите за чуждестранни спортисти със собствени средства или с помощта на спонсори. В момента интересът към легионерите от страна на големите компании е нисък, поради което мисля, че в клубовете ще има по-малко чуждестранни играчи. Що се отнася до източниците на финансиране, в Европа отдавна съществува тенденция за финансиране на спорта с помощта на спонсорски компании. Ако успеем да използваме широко тази система, ще можем да стимулираме спортистите, без да натоварваме държавния бюджет. В рамките на закона има изисквания за рекламиране на букмейкърски контори, уточнени са ограниченията срещу лудоманията. Ако клубовете спазват правилата, има много основания да превърнат рекламата в основен източник на доходи, каза експертът.

По този повод Е. Женисулы има своя прогноза. Няма да е изненадващо, ако клубовете, след като намерят други източници на финансиране, започнат да търсят различни начини за запазване на легионерите. Сред тях е и възможността да показват завишени заплати на казахстанските спортисти, като по-голямата част от тези средства се дават на чуждестранни играчи. Предвид това, коментаторът счита за необходимо да се засилят проверките в рамките на закона за наличието на тайни споразумения.

След като донесохме съмненията на експерта до Министерството на туризма и спорта, успяхме да получим конкретен отговор. Министерството съобщи, че за предотвратяване на такива рискове ще се провеждат специални проверки.

„Контролът върху целевото използване на бюджетни средства от спортни организации и клубове ще се осъществява от упълномощени органи“, се посочва в отговора на министерството.

Това означава, че държавните органи ще проверяват за какво точно се харчат парите, отпуснати за развитие на спорта.

Времето, когато държавата издържаше спортистите, отмина

Общото мнение на експертите се свежда до това, че чуждестранните спортисти ще намалеят. Ако това се случи, няма ли да възникне недостиг на професионалисти? Достатъчно ли са кадри за заместване на легионерите? Този въпрос остава отворен. Има само прогнози.

Според Е. Женисула, макар и редиците на легионерите да оредят, качеството им ще се повиши. Футболните клубове няма да могат да избират когото им падне от чуждестранните спортисти, само за да усвоят парите. За инвеститора и спонсора ще бъде важно поканеният от чужбина футболист да показва резултати, тоест да има търсене.

— През 1992 г. беше поставено изискване, че в състава на всеки футболен клуб задължително трябва да има двама казахски спортисти. Тогава започнаха да играят футбол момчета, които преди това са работили в заводи и не са докосвали топка. Те постигнаха добри резултати. Значи с времето ще се адаптираме. Освен това се формира общност от силни треньори, които ще окажат голяма помощ. Всяко нововъведение трябва да се въвежда принудително, основите на държавността започват с такива стъпки, счита експертът.

Очевидно правителството вече е решило къде да насочи парите, спестени от легионерите и неефективните направления. Според новия закон, сега парите ще се изразходват за подкрепа на местни спортисти, постигнали победи на Олимпийските, Параолимпийските и Азиатските игри. Ще бъде въведена система за конкретизиране на статута на спортните федерации, законодателна защита на помощниците на спортисти с увреждания, ротация на ръководителите на спортни организации на всеки пет години, ще бъде намален три пъти броят на спортовете, финансирани от държавата. Наред с това, има приоритети за приобщаване на деца и тийнейджъри към спорта, развитие на национални спортове, повишаване на потенциала на спортната медицина и наука.

автор: Муратбек Макулбеков

източник: www.inform.kz