Истина ли е, че Лев Толстой е анархист?
Всяка власт той възприема като насилие и затова предлага пълен отказ от нея.
Лев Толстой наистина, с известни резерви, може да бъде наречен анархист. Той не признава и не се страхува от никаква власт. Великият писател директно заклеймява руската власт и църквата. Негови последователи са арестувани и заточвани, негови книги и статии са забранявани („Кройцеровата соната“, „Християнство и патриотизъм“, „Каква е моята вяра?“ и др.). Само че никой не смее да посегне на самия писател. Едва в края на живота си той е отлъчен от църквата, но и това е някак си половинчато – анатемата не e изпята в нито една църква. Между другото той има и големи покровители: лелята на писателя, Александра, например е придворна дама на императрица Мария Фьодоровна, съпругата на Александър III.
Срещу всякакво насилие
През дългия си живот Толстой няколко пъти преосмисля проблемите на човешката власт, държавността и как те се съчетават с нравствеността. Той осъжда всяко насилие, а един от основните принципи на късната му философия е „непротивопоставяне на злото чрез насилие“. В този смисъл той е близо до източните мислители и даоизма. Неговият принцип вдъхновява например Махатма Ганди, с когото Толстой дори си кореспондира. Именно от Толстой, по думите на Ганди, индийският пацифист черпи идеята за „сатяграха“ – ненасилствено гражданско неподчинение, „пасивна съпротива“.
Държавен музей Л. Н. Толстой/Russia in photo
Толстой има ниско мнение за руските власти, но и западните държави не възприема в най-добра светлина. Цялата история на Европа според Толстой е история на глупави и покварени управници, „убиващи, съсипващи и, най-важното, покваряващи своя народ“. Който и да заеме трона, пак се повтаря едно и също – смърт и насилие над хората. И това се случва дори във всички „уж свободни конституционни държави и републики“.
Ако управниците са добри и високоморални хора, то тогава би могло да се оправдае подчинението на цял народ към тях. Въпреки това според Толстой винаги управляват „най-лошите, нищожни, жестоки и безнравствени и най-важното – измамни хора“. Сякаш всички тези качества са необходимо условие за власт.
В статията „Само едно е нужно. За държавната власт“ Толстой поставя на едно ниво и „развратника Хенри VIII“, и „злодея Кромуел“, и „лицемера Чарлз I“ … Писателят се отнася твърде грубо и към руските царе, като нарича Иван Грозни „душевно болен“, Екатерина II „германка с разпуснато поведение“, а Николай II „глупав хусарски офицер“.
Държавата е чисто зло
Толстой възприема цялата история на европейските християнски народи от времето на Реформацията като „непрекъснат списък от най-ужасните, безсмислено жестоки престъпления, извършени от правителствени хора срещу свои и чужди народи и един срещу друг“.
Толстой смята държавата за грабител, който отнема от човек, роден на собствената си земя, правото да използва тази земя. Човек е принуден да плаща дори за правото да бъде на земята – с труд и пари той е принуден да плаща данък само за да живее. Държавата защитава такъв грабеж като свое свещено право.
Държавен музей Л. Н. Толстой/Russia in photo
Насилието се прилага върху детето още от раждането му, когато е кръстено в установена религия или го пращат в училище, където го учат, че правителството на неговата страна е най-доброто – няма значение „дали това е правителството на русия цар, или на турския султан, или е английското правителство с неговия Чембърлейн и колониалната политика, или пък правителството на Северноамериканските щати с покровителството на тръстовете и империализма“.
Така Толстой стига до заключението: „Дейността на всяко правителство е поредица от престъпления“.
Изходът е отказ от всяка власт
Човек, който се ръководи в живота си от идеалите на разума и доброто, трябва логично да се откаже от всяко насилие, да спре да го подкрепя. Но хората само видоизменят насилието. „Като човек, който носи безполезен товар, <…> той го мести от гърба към раменете, от раменете към бедрата и обратно, а не се сеща да направи единственото необходимо нещо – да го хвърли“.
Така Толстой смята, че всяка държавност трябва просто да изчезне. Но как тогава ще се поддържа редът? Писателят виждаше изход в религията, в нравствеността и вярата (било то в Христос или в Буда), в човеколюбието. Според него, ако човек е нравствен, то тогава няма да бъде необходимо спрямо него да се прилага насилие, което обикновено извършва всяка държавна система.
„Европейските народи преминаха от ниско към по-високо състояние, когато приеха християнството; арабите и турците също преминаха към по-висока степен на развитие, като станаха мохамедани, а народите на Азия – като приеха будизма, конфуцианството или даоизма“, пише той.
Държавен музей Л. Н. Толстой/Russia in photo
В същото време Толстой прекрасно разбира, че в неговото съвремие това е невъзможно и обяснява защо. Той вижда причината в това, че сред народите на християнския свят религията е отслабена, „ако не и напълно отсъстваща“, а именно това е основната движеща сила на народа.
Освен това според Толстой съвременната християнска вяра е и мнима. За повече от хилядолетие тя е абсорбирала различни „нелепости“ и вече не дава никакви основи на поведението, „освен сляпа вяра и покорство на тези, които наричат себе си Църква“. Съвременната институция на църквата заема мястото, което трябва да заема истинската религия, като дава на хората обяснение за смисъла на живота.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
