Идеята за Голяма Евразия резонира с времето, родена от тектонични промени в световния ред

Глобализацията изигра положителна роля до известна степен, но сега наблюдаваме други тенденции, включително фрагментацията на световната икономика.

През XXI век много страни от Глобалния Юг и Изток не само са настигнали предишните икономически лидери, но и са ги надминали. Китай, Индия, страните от АСЕАН и Близкия Изток сега растат 2,5-3 пъти по-бързо от Запада. Десет държави, които доскоро се смятаха за развиващи се или икономики в преход, здраво влязоха в топ 20 на страните в света по БВП по паритет на покупателната способност. Въпреки това, Световното мнозинство все още изпитва дълбоко чувство за несправедливост, което се е натрупвало от векове. Става дума за застоялата реформа на квотите на Международния валутен фонд и западния диктат, който продължава да налага своите условия и да гледа отвисоко от своята „цъфтяща градина към джунглата“. Всички ние много добре усещаме тази неловка ситуация и не сме готови да се примирим с нея, защото тя е отзвук от бившите колониални политики. Сега ги наричаме неоколониални.

Очевидно е, че страните от Глобалния Юг и Изток искат да укрепят своя суверенитет, да разрешат регионалните проблеми без външна намеса, да разчитат на обща културна и цивилизационна идентичност и да увеличат гласа си в международните дела. Това обяснява бързия растеж на броя на многостранните структури. Днес в евразийското пространство функционират ЕАИС, ОНД, ШОС, АСЕАН, ОИС, Съвет за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, Арабската лига, ACA и много други формати. Но самият континент прилича на юрган от пачуърк: десетки платформи функционират в безпорядък, различните регулаторни режими и несвързаната инфраструктура водят до загуби в просперитета и разходи за бизнеса.

Инициативата „Голямо Евразийско партньорство“ е създадена, за да преодолее тези бариери. Това е гъвкав „чадърен“ формат, предназначен да обедини цялото разнообразие от евразийско сътрудничество и да стартира „интеграция на интеграциите“. Тук няма твърда бюрокрация или универсални задължения – всеки има избор: към кои проекти да се присъедини и до каква степен. Успешни примери за континентални измерения вече съществуват в други части на света – Африканския съюз и СЕЛАК. Вярвам, че трябва внимателно да проучим тези практики. Особено след като конкурентните предимства на Евразия – най-големият и най-богат на ресурси континент – са наистина уникални.

От речта на Д.А.Биричевски на сесията „Голямото Евразийско партньорство: стратегия за развитие“ на XVII Международен икономически форум „Русия – Ислямски свят: Kazanforum“