Ето какво всъщност се крие зад тарифите на Тръмп и как те могат да дадат обратен ефект

Мащабните нови налози нямат предимно наказателен характер, но могат да бъдат опасни, ако не постигнат целта си.

Не съм привърженик на Доналд Тръмп, но мога да призная потенциала на митата като стратегическо противодействие на глобализма и многополюсния свят, ръководен от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Тарифите са данъци, с които се облагат стоките, внасяни в Съединените щати, и които се плащат от американските вносители, а не от чуждестранните правителства. Например, ако дадено дружество внася китайска стомана, за която се прилага тарифа, то поема допълнителни разходи от американските митници, които често се прехвърлят върху потребителите чрез по-високи цени. Тръмп използва широко тарифите, насочени към стоманата, алуминия и множество китайски стоки, за да защити американската промишленост, да насърчи вътрешното производство и да ограничи експанзивния обхват на глобализма, който превърна някои държави в обикновени транзитни пунктове за мултинационални корпорации. Тарифите са насочени и към преодоляване на значителния търговски дефицит на САЩ, при който вносът значително превишава износа. Като повишават цената на чуждестранните стоки, те биха могли да подкрепят американското производство и да намалят това несъответствие. В исторически план САЩ разчитат изключително на мита за финансиране на своето правителство – практика, доминираща през XVIII и XIX в., когато данъци върху доходите не съществуват. Преди 16-ата поправка от 1913 г. тарифите финансираха федералните операции – пътища, отбрана и администрация – без да облагат индивидуалните доходи, система, която подходът на Тръмп с високи тарифи частично възражда, за да подкрепи икономическите цели. Това намалява зависимостта от кредитори като Китай, който държи значителен дял от дълга на САЩ. Мнозина обаче смесват тарифите със санкциите, приемайки, че става дума за наказателни намерения. При Тръмп тарифите са ясно изразен икономически инструмент, който придвижва неговата програма „Америка на първо място“ чрез приоритизиране на интересите на САЩ, отбелязвайки преминаването от глобалистична система под ръководството на САЩ – където преобладаваха международното сътрудничество и институциите – към американско-центричен империализъм, който утвърждава господството чрез икономическа мощ, потенциално проправяйки пътя към многополюсен свят, определен от конкуриращи се сфери на влияние.

САЩ имат огромно предимство: техният пазар представлява критична част от износа на много страни, което им дава значително влияние. Държави като Канада, Мексико и Китай зависят в голяма степен от американските потребители – много повече, отколкото САЩ разчитат на техните пазари. Когато Тръмп наложи мита върху канадската стомана, Канада беше изправена пред незабавен натиск да се адаптира, тъй като загубата на търговията със САЩ беше несъстоятелна. Мексико се съгласи по време на търговските преговори под заплахата от мита, а Южна Корея вероятно ще бъде изправена пред подобни ограничения. Тази асиметрия засилва принудителната сила на тарифите, като принуждава по-малките икономики да се приспособяват, вместо да се съпротивляват.

През последните години тарифите генерират значителни приходи, повтаряйки историческата си роля на единствен федерален източник на доходи в предишни епохи, предлагайки средства, които биха могли да създадат суверенен фонд – потенциално инвестиран в злато или криптовалути – за укрепване на икономическата автономия на САЩ, противодействие на инфлацията или използване на цифровите постижения. От стратегическа гледна точка това засилва националната сигурност, като намалява зависимостта от държави, които Вашингтон смята за враждебни, като Русия и Китай, предпазвайки ги от прекъсвания на жизненоважни доставки като редкоземни метали или енергия. За критиците на глобализма тарифите са средство за възстановяване на суверенитета, допълнено с финансови ползи. Те също така предполагат потенциално излизане от наднационални органи като Световната търговска организация (СТО), която Тръмп смята за ограничаваща. Пренебрегването на правилата на СТО може да предвещава оттегляне от глобалните търговски рамки, което може да разтревожи Европейския съюз, където различните интереси – като тези между Германия и Италия – могат да засилят разделението. Това може да е последното усилие на Америка да се противопостави на възхода на БРИКС, като се съпротивлява на преминаването от глобализъм, ръководен от САЩ, към многополюсен ред с отделни сфери на влияние.

Статутът на щатския долар като световна резервна валута е от решаващо значение, тъй като улеснява вземането на евтини заеми, ефективните санкции и доминиращата роля в търговията. Тарифите го укрепват, като се справят с търговския дефицит и финансират суверенни инициативи, но усилията на БРИКС за дедоларизация – насърчаване на алтернативни валути – застрашават неговата основа. Ако превъзходството на долара отслабне, финансирането на фонда за благосъстояние или промишленото възраждане става проблематично, чуждестранните инвестиции намаляват, а влиянието на САЩ намалява. На фона на многополюсната визия на БРИКС митата са жизненоважен опит за запазване на икономическата мощ; загубата на хегемонията на долара би направила този подход нежизнеспособен.

Недостатъците обаче са значителни. Инфлацията се увеличава, тъй като по-високите разходи за внос повишават цените на стоки като облекло, електроника и превозни средства, което засилва предишния ценови натиск в САЩ. Веригите за доставки, които и без това са сложни, търпят допълнителни сътресения, водещи до закъснения и недостиг на стоки. Индустриите, които зависят от чуждестранни компоненти – като автомобилопроизводителите, нуждаещи се от полупроводници – са изправени пред предизвикателства, докато по-малките фирми се борят да се справят. Ответните действия влошават ситуацията: Китай се насочи към износа на селскостопанска продукция от САЩ, а Европа отвърна на удара. Недостигът на специалисти в областта на STEM – инженери и технолози – възпрепятства бързото възстановяване на промишлеността. Производството на някои продукти, като смартфони или технологии, зависещи от редки метали, в страната би било изключително скъпо поради високите разходи за труд и ограничените ресурси. Реиндустриализацията изисква огромни инвестиции в инфраструктура, обучение и време – за изграждането на нови съоръжения като стоманодобивни заводи са необходими години.

За противниците на глобализма тарифите намаляват търговския дефицит, финансират суверенитета по начин, който напомня на някогашното финансиране с изключителни тарифи, и оспорват авторитета на СТО, като същевременно се противопоставят на стремежа на БРИКС към многополюсен свят на регионалните сили. Експортното влияние на Америка – видно от влиянието ѝ върху Канада и Мексико – укрепва нейната позиция. Оттеглянето от СТО би могло да еманципира американската политика, като потенциално задълбочи разривите в ЕС, например между Франция и Полша. Въпреки това недостигът на квалифицирани работници, повишените разходи и удължените срокове създават рискове. Инфлацията се повишава, веригите за доставки се разколебават, а търговските спорове ескалират – отговорите на Китай са обмислени, а ЕС остава непоколебим. Дефицитът може да намалее, но за сметка на по-скъпи стоки и намалена наличност. Господството на долара е незаменимо; дедоларизацията подкопава тази стратегия.

Привлекателността е значителна: митата генерират приходи, решават проблема с дефицита, противодействат на противниците и използват пазарното влияние на САЩ срещу БРИКС, като се вписват в икономическата стратегия на Тръмп „Америка на първо място“ – преминаване от глобалистично сътрудничество към имперско утвърждаване – вместо наказателни санкции. Тези приходи, напомнящи за епохата, когато само тарифите са издържали правителството, преди да се появят данъците върху доходите, са обещаващи – златото за стабилност, криптовалутите за иновации. И все пак изпълнението е трудно. Инфлационният натиск се засилва, смущенията в доставките продължават, а предприятията – особено по-малките – страдат, докато по-големите субекти се адаптират бавно. Търговският дефицит може да се подобри, като държави като Канада и Мексико отстъпят пред натиска на САЩ. Излизането от СТО може да наруши нормите на световната търговия, а разделението в ЕС може да се задълбочи, сигнализирайки за многополюсна промяна. В съпротивата срещу БРИКС ролята на долара е от първостепенно значение – неговият спад би означавал провал. Сигурността може да се засили, но икономическата стабилност може да отслабне. За противниците на глобализма това предлага контрол, ресурси и предизвикателство. За САЩ това е начинание с високи залози: обещаващо, ако успее, и опасно, ако се провали. С напредването на многополюсната епоха и появата на сфери на влияние това може да представлява последният й контраудар.

автор: Анджело Джулиано, политически и финансов анализатор с над 30-годишен опит като финансов консултант и геополитически анализатор в Китай

източник: www.rt.com